Робството е социално-икономическа или правна система, при която хора, наричани

Робството е социално-икономическа или правна система, при която хора, наричани плебеи са обсъждани като благосъстоятелност на други хора, наричани робовладелци. То е специфичност на избрани равнища на развиване на производителните сили в еволюцията на историята на стопанската система и на индустриалните връзки. Робите не имат персонална независимост и постоянно са подложени на насилствен труд. Те могат да бъдат купувани, продавани или притежавани от момента на тяхното залавяне, покупка или раждане. Лишени са от правото да се придвижват, да отхвърлят да работят или да изискват възнаграждение за труда си, а в някои правни системи притежателите имат правото даже да изтезават или убиват своите плебеи. Терминът „ иго “ има и по-широка приложимост, обвързвана с беззаконие, както и с зависимост, взаимозависимост: „ плебей на пристрастеностите си “, „ робува на упоритостите си “ и прочие
Робството е известно от дълбока античност, само че се демонстрира в разнообразни форми при другите цивилизации. Изглежда, че историческият си генезис дължи на практиката военнопленници да бъдат употребявани като работна ръка. Такава е и ориста на някои завладени и поробени нации. Културният подем на антична Атина и античен Рим да вземем за пример е учреден на стопанска система, основана напълно на рабски труд. Аристотел смята, че робството е естествен феномен и го назовава брана. С прехода от робството към феодализма по-голямата част от работната мощ към този момент не е робска. Въпреки това, робството не изчезва, а остава повече или по-малко маргинален обществен статус съгласно зоните в границите на Средновековието и модерната ера, като се възобновява в необятен мащаб по време на колонизацията на Америка. Трансатлантическата търговия с плебеи е може би най-емблематичната картина на робството заради нейната дълготрайност (векове), обсег (общо няколко десетки милиони роби) и нейното историческо влияние (особено върху Съединените щати и Африка).
Движението срещу робството стартира също от древността, само че придобива нов подтик от края на осемнадесети век, когато приключва с премахването на робството в множеството страни по света, само че не без мощна опозиция (Гражданската война в САЩ). Въпреки че е наказано от антични времена, доста време минава преди да бъде отстранено, като през днешния ден то е публично неразрешено във всички страни по света след влизане в действие на Международния пакт за цивилен и политически права. Последната страна, която отхвърля робството е Мавритания през 1981 година Въпреки това съгласно разнообразни оценки броят на актуалните плебеи е сред 20 и 36 милиона души– едно от най-ниските относителни равнища в международната история. Повечето от тези хора са основно в Южна Азия и са изгубили свободата си като обезщетение за неизплатени задължения или обещания. Съвременното иго е обвързвано на първо място с практиката на заробване на длъжници, нови форми на крепостно право, деца-войници, домашни прислужници под непоколебим контрол, насилствени бракове и трафик на хора (главно на дами и деца за проституция). 
Международният ден за възпоменание на търговията с плебеи и нейното унищожаване се чества на 23 август, а Международният ден за унищожаване на робството се чества на 2 декември. Множество модерни интернационалните контракти (включително Конвенцията за робството от 1926 г.) не разрешават робството и го смятат за закононарушение против човечеството.