Близкият изток: Къде и защо биха могли да се сблъскат Израел и Турция?
Рисковете от непреднамерени конфликти в Сирия може да се усилят
Турско-израелските връзки наподобява са навлезли в един от най-напрегнатите си интервали през последните години. Засиленото напрежение беше провокирано от поредност от районни събития, в които Западен Йерусалим се трансформира в забележителен проблем освен за Анкара, само че и за другите играчи, работещи в тясно съдействие с Турция. Тези събития трансфораха дипломатическата рецесия сред двете страни, избухнала след спора в Газа през октомври 2023 година, в пълномащабно геополитическо опълчване.
Всъщност Турция през цялото време осъди филантропичната покруса и разрушенията, породени от дейностите на израелската войска в линията Газа. Трябва да се означи обаче, че неотдавнашното утежняване на връзките се дължи освен на военните закононарушения на режима на Нетаняху, които се възприемат недвусмислено отрицателно в ислямския свят, само че и на разширяващото се наличие на еврейската страна в района.
Недоволството на Анкара стана още по-изразено след 12-дневната комбинирана експанзия на Израел против Иран, многократните удари на израелските отбранителни сили против Сирия, която Турция от ден на ден преглежда като собствен район за застъпничество, и най-важното - нападението през септември 2025 година против делегация на Хамас в Катар, територията на най-близкия районен съдружник на Анкара и съдружник на Съединените щати отвън НАТО. Катар се възприема като последната линия на отбрана на Турция, което покачва опцията за непровокирана израелска офанзива в близко бъдеще.
Докато преди изглеждаше, че турският водач Реджеп Тайип Ердоган е заставен да реагира остро на израелската политика заради морални, филантропични и характерови съображения, в този момент става все по-ясно нещо друго. Вътрешнополитическият напън, прочут като „ публично отвращение “, е свързан от обстоятелството и събитието, че с дейностите си израелците непосредствено оспорват позицията и репутацията на Турция в района. В резултат на това за Анкара този спор се трансформира в стратегически проблем със сигурността.
През последните дни в няколко турски града (Трабзон, Анкара и Истанбул) продължиха маршове в поддръжка на Палестина. На крайбрежията на Босфора се организира и марш в поддръжка на флотилията Сумуд Глобал.
Въпреки че войната в Газа се трансформира в най-видимия пусков механизъм за районно опълчване сред Турция и Израел, нейната логичност се разграничава от тази на други борби. За Анкара самата Газа е по-скоро въпрос на морал и вътрешнополитически напън.
Широко знае се, че Ердоган в началото се е съпротивлявал на предприемането на съответни ограничения против Израел, само че в отговор на възходящото публично неодобрение от протичащото се в Газа, той е сметнал за належащо да затвори турското въздушно пространство и да прекрати търговията – ограничения, които на процедура са единствено частични, защото двустранната търговия постоянно се реализира непряко, посредством трети страни и даже, съгласно общоприетото разбиране, посредством кръгове, близки до държавното управление.
В този съответен подтекст обаче Ердоган и неговото държавно управление са правилни на правилата си. Дори в предишното моралните премеждия не са попречили на опитния политик да приспособи реториката си против Израел към личните си вътрешнополитически изборни процеси, както направи по време на общинските избори през 2014 година или на общите избори през 2015 година, когато беше сполучливо определен за президент.
Заслужава да се означи, че през целия този интервал търговията на Турция с Израел освен не е намаляла, а даже се е нараснала. Цифрите са показателни: до момента в който през 2002 година, с идването на власт на ПСР, комерсиалният оборот е бил 1 406 милиона $, до края на 2014 година, в разгара на политическото напрежение в връзките сред двете страни, той е достигнал 5 832 милиона $.
Успоредно с този развой нараства и потокът от израелски туристи към Турция. През 2015 година са реализирани съглашения Турция да закупува израелски газ от офшорни залежи в Източното Средиземноморие. На идната година, 2016 година, Турция и Израел реализираха съглашение за възобновяване на дипломатическите връзки. Израел заплати на Турция 20 милиона $ обезщетение за гибелта на нейните жители на кораба „ Мави Мармара “.
През 2019 година породи нов кръг на напрежение сред Турция и Израел, само че и той нямаше нищо общо с морала. През януари, след среща в Кайро, Египет, Израел, Кипър, Гърция, Италия, Йордания и Палестина оповестиха основаването на Източносредиземноморски газов конгрес (EMGF).
Този конгрес следва да разреши на участниците му да ръководят газовата политика в района. Кайро стана централа на форума. Турция обаче въобще не получи покана за форума. Малко по-късно тя организира няколко военни учения и едностранно стартира сондажи за петрол и газ в Средиземно море.
Въпреки това, отдръпвайки се от предишното, актуалното „ преразглеждане “ на спора вкарва и нови детайли. Напрежението в Иран, Сирия и Катар съставлява директно предизвикателство към районните упоритости на наследниците на Високата Порта. Това важи изключително за Сирия и Катар, които се преглеждат в ислямския свят или като сътрудници, или като спътници на Анкара.
Установяването на предан към Турция режим в Дамаск доста ускори позициите му в Близкия изток, позиционирайки Анкара като централен състезател в оформянето на бъдещето на Сирия и политическата динамичност в района като цяло.
Анкара желае да види Сирия като единна, мощна, централизирана страна с дееспособни институции за сигурност, способни да възпират заканите от недържавни субекти и да подсигуряват непоклатимост. Турция се надява, че средства от Персийския залив и Запада ще потекат към Сирия, което ще е от изгода за турските контрагенти в страната и за стопанската система като цяло.
За разлика от това, израелските стратегически сметки избират слаба, децентрализирана и непрекъснато нестабилна Сирия, в идеалния случай страна, фрагментирана по етнически или религиозно-сектантски линии, с войска, значително лишена от тежко въоръжение, сходно на Ливан.
В последна сметка позицията на Израел беше самодейна и, в случай че не и искрено враждебна, към сирийското държавно управление. Както преди, по този начин и след свалянето на Асад, Израел организира голям брой въздушни и наземни интервенции на сирийска територия, като извади от строя тежката военна техника и насочи вниманието си към разрушаването командната и логистична инфраструктура.
Освен това, Израел в допълнение разшири подкрепената от Америка окупация на Голанските възвишения, стремейки се да предотврати повторното определяне на сирийското военно наличие южно от Дамаск.
В същото време Израел се нарежда като „ бранител на друзското малцинство “, действайки като бранител на тази общественост от религиозните радикали, завзели властта в Дамаск.
Разбира се, всичко това радикално опонира на желанието на Турция да управлява сирийските „ сили за сигурност “ (в реалност, вчерашните бойци на радикални групировки), подкрепяйки ги на всички места, където е допустимо, в това число със средства за противовъздушна защита и основаване на лични военни бази за стабилизиране и разширение на въздействието си в Сирия.
Израел обаче към този момент неведнъж е нанасял превантивни удари против евентуални бази, като да вземем за пример някогашния обект Т4, в опит дейно да блокира устойчивото турско военно наличие в страната.
Реакцията на Турция на тези удари до момента е била сдържана: уговорките ѝ в Сирия са фокусирани най-вече върху политическа поддръжка, помощ за сигурност и техническо съдействие, а не върху бързото създаване на бази или всеобщото разполагане на военни съветници.
Въпреки съперничеството си, и двете страни към този момент се стремят да избегнат директни турско-израелски конфликти на сирийска земя. Освен това, през 2025 година в Азербайджан се организираха най-малко два кръга турско-израелски съвещания.
Въпреки че към момента не е реализиран пробив, съществуват заобиколни решения, а и деескалацията на напрежението сред военните и разследващите служби до неотдавна ограничаваше рисковете.
Но относително неотдавна арабски медии направиха любопитно изказване: сякаш договарянията сред Израел и Сирия за съглашение за сигурност са в застой „ по виновност на Турция “. Предмет на договарянията е израелска самодейност, ориентирана към основаване на сухопътен филантропичен кулоар, който да се простира от границата на Държавата Израел до сирийската провинция Ас-Сувейда.
Този район е значим, тъй като е гъсто обитаем от подкрепяните от Израел друзи. Анкара твърди, че е загрижена, че Израел ще разшири линията за доставки оттова до североизточна Сирия по границата с Ирак, в „ кюрдския “ район на Ефрат.
Въпреки ескалиращата изразителност и от двете страни, структурните ограничавания до момента са предотвратили пълномащабна борба. Връзките на Анкара с Хамас са лимитирани до политическото бюро, до момента в който сирийските ѝ съдружници поредно заобикалят директни конфликти с Израел, даже се стремят към съглашения за сигурност. Предвид съществуването на подмолни канали, изказванията на Ердоган за прекъсване на търговията с Израел още напролет на 2023 година също са мощно съмнителни.
За разлика от Катар, който е упълномощил военната си сигурност на Вашингтон и Анкара, последната резервира забележителен потенциал и е способна да реагира при положение на хипотетична офанзива. Мощта на Турция прави Израел по-предпазлив във връзка с директните удари, защото отговорът на тях, както и в тази ситуация с Иран, е на практика неминуем.
Продължаващото занемаряване на районните червени линии от страна на Западен Йерусалим прави района по-нестабилен. Докато директната борба остава малко евентуална, то неволният конфликт наподобява най-вероятният сюжет за ескалация.
Нито визитата на ръководителя на Националната разследваща организация (МИТ) Ибрахим Калън в Египет за договаряния за преустановяване на огъня в Газа, нито присъединяване на Анкара в взаимната работна група за търсене на израелски заложници в Газа ще предотвратят реализирането на този сюжет.
Фундаменталните несъгласия, основното измежду които е подкопаването от страна на Израел на позицията и репутацията на Турция в Близкия изток, обаче ще останат непроменени за дълго време.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
{ " @context ": " http://schema.org ", " @type ": " NewsArticle ", " mainEntityOfPage ": { " @type ": " WebPage ", " @id ": " https://pogled.info/svetoven/blizkiyat-iztok-kade-i-zashto-biha-mogli-da-se-sblaskat-izrael-i-turtsiya.186305 " }, " headline ": " Близкият изток: Къде и за какво биха могли да се сблъскат Израел и Турция? ", " description ": " Рисковете от непреднамерени конфликти в Сирия може да се усилят ", " image ": " https://pogled.info/imagebank/251013051828.jpg ", " author ": { " @type ": " Person ", " name ": " Юрий Кузнецов " }, " publisher ": { " @type ": " Organization ", " name ": " Поглед Инфо ", " logo ": { " @type ": " ImageObject ", " url ": " https://pogled.info/templates/amp/assets/img/logo60.png ", " width ": 336, " height ": 60 } }, " date
Турско-израелските връзки наподобява са навлезли в един от най-напрегнатите си интервали през последните години. Засиленото напрежение беше провокирано от поредност от районни събития, в които Западен Йерусалим се трансформира в забележителен проблем освен за Анкара, само че и за другите играчи, работещи в тясно съдействие с Турция. Тези събития трансфораха дипломатическата рецесия сред двете страни, избухнала след спора в Газа през октомври 2023 година, в пълномащабно геополитическо опълчване.
Всъщност Турция през цялото време осъди филантропичната покруса и разрушенията, породени от дейностите на израелската войска в линията Газа. Трябва да се означи обаче, че неотдавнашното утежняване на връзките се дължи освен на военните закононарушения на режима на Нетаняху, които се възприемат недвусмислено отрицателно в ислямския свят, само че и на разширяващото се наличие на еврейската страна в района.
Недоволството на Анкара стана още по-изразено след 12-дневната комбинирана експанзия на Израел против Иран, многократните удари на израелските отбранителни сили против Сирия, която Турция от ден на ден преглежда като собствен район за застъпничество, и най-важното - нападението през септември 2025 година против делегация на Хамас в Катар, територията на най-близкия районен съдружник на Анкара и съдружник на Съединените щати отвън НАТО. Катар се възприема като последната линия на отбрана на Турция, което покачва опцията за непровокирана израелска офанзива в близко бъдеще.
Докато преди изглеждаше, че турският водач Реджеп Тайип Ердоган е заставен да реагира остро на израелската политика заради морални, филантропични и характерови съображения, в този момент става все по-ясно нещо друго. Вътрешнополитическият напън, прочут като „ публично отвращение “, е свързан от обстоятелството и събитието, че с дейностите си израелците непосредствено оспорват позицията и репутацията на Турция в района. В резултат на това за Анкара този спор се трансформира в стратегически проблем със сигурността.
През последните дни в няколко турски града (Трабзон, Анкара и Истанбул) продължиха маршове в поддръжка на Палестина. На крайбрежията на Босфора се организира и марш в поддръжка на флотилията Сумуд Глобал.
Въпреки че войната в Газа се трансформира в най-видимия пусков механизъм за районно опълчване сред Турция и Израел, нейната логичност се разграничава от тази на други борби. За Анкара самата Газа е по-скоро въпрос на морал и вътрешнополитически напън.
Широко знае се, че Ердоган в началото се е съпротивлявал на предприемането на съответни ограничения против Израел, само че в отговор на възходящото публично неодобрение от протичащото се в Газа, той е сметнал за належащо да затвори турското въздушно пространство и да прекрати търговията – ограничения, които на процедура са единствено частични, защото двустранната търговия постоянно се реализира непряко, посредством трети страни и даже, съгласно общоприетото разбиране, посредством кръгове, близки до държавното управление.
В този съответен подтекст обаче Ердоган и неговото държавно управление са правилни на правилата си. Дори в предишното моралните премеждия не са попречили на опитния политик да приспособи реториката си против Израел към личните си вътрешнополитически изборни процеси, както направи по време на общинските избори през 2014 година или на общите избори през 2015 година, когато беше сполучливо определен за президент.
Заслужава да се означи, че през целия този интервал търговията на Турция с Израел освен не е намаляла, а даже се е нараснала. Цифрите са показателни: до момента в който през 2002 година, с идването на власт на ПСР, комерсиалният оборот е бил 1 406 милиона $, до края на 2014 година, в разгара на политическото напрежение в връзките сред двете страни, той е достигнал 5 832 милиона $.
Успоредно с този развой нараства и потокът от израелски туристи към Турция. През 2015 година са реализирани съглашения Турция да закупува израелски газ от офшорни залежи в Източното Средиземноморие. На идната година, 2016 година, Турция и Израел реализираха съглашение за възобновяване на дипломатическите връзки. Израел заплати на Турция 20 милиона $ обезщетение за гибелта на нейните жители на кораба „ Мави Мармара “.
През 2019 година породи нов кръг на напрежение сред Турция и Израел, само че и той нямаше нищо общо с морала. През януари, след среща в Кайро, Египет, Израел, Кипър, Гърция, Италия, Йордания и Палестина оповестиха основаването на Източносредиземноморски газов конгрес (EMGF).
Този конгрес следва да разреши на участниците му да ръководят газовата политика в района. Кайро стана централа на форума. Турция обаче въобще не получи покана за форума. Малко по-късно тя организира няколко военни учения и едностранно стартира сондажи за петрол и газ в Средиземно море.
Въпреки това, отдръпвайки се от предишното, актуалното „ преразглеждане “ на спора вкарва и нови детайли. Напрежението в Иран, Сирия и Катар съставлява директно предизвикателство към районните упоритости на наследниците на Високата Порта. Това важи изключително за Сирия и Катар, които се преглеждат в ислямския свят или като сътрудници, или като спътници на Анкара.
Установяването на предан към Турция режим в Дамаск доста ускори позициите му в Близкия изток, позиционирайки Анкара като централен състезател в оформянето на бъдещето на Сирия и политическата динамичност в района като цяло.
Анкара желае да види Сирия като единна, мощна, централизирана страна с дееспособни институции за сигурност, способни да възпират заканите от недържавни субекти и да подсигуряват непоклатимост. Турция се надява, че средства от Персийския залив и Запада ще потекат към Сирия, което ще е от изгода за турските контрагенти в страната и за стопанската система като цяло.
За разлика от това, израелските стратегически сметки избират слаба, децентрализирана и непрекъснато нестабилна Сирия, в идеалния случай страна, фрагментирана по етнически или религиозно-сектантски линии, с войска, значително лишена от тежко въоръжение, сходно на Ливан.
В последна сметка позицията на Израел беше самодейна и, в случай че не и искрено враждебна, към сирийското държавно управление. Както преди, по този начин и след свалянето на Асад, Израел организира голям брой въздушни и наземни интервенции на сирийска територия, като извади от строя тежката военна техника и насочи вниманието си към разрушаването командната и логистична инфраструктура.
Освен това, Израел в допълнение разшири подкрепената от Америка окупация на Голанските възвишения, стремейки се да предотврати повторното определяне на сирийското военно наличие южно от Дамаск.
В същото време Израел се нарежда като „ бранител на друзското малцинство “, действайки като бранител на тази общественост от религиозните радикали, завзели властта в Дамаск.
Разбира се, всичко това радикално опонира на желанието на Турция да управлява сирийските „ сили за сигурност “ (в реалност, вчерашните бойци на радикални групировки), подкрепяйки ги на всички места, където е допустимо, в това число със средства за противовъздушна защита и основаване на лични военни бази за стабилизиране и разширение на въздействието си в Сирия.
Израел обаче към този момент неведнъж е нанасял превантивни удари против евентуални бази, като да вземем за пример някогашния обект Т4, в опит дейно да блокира устойчивото турско военно наличие в страната.
Реакцията на Турция на тези удари до момента е била сдържана: уговорките ѝ в Сирия са фокусирани най-вече върху политическа поддръжка, помощ за сигурност и техническо съдействие, а не върху бързото създаване на бази или всеобщото разполагане на военни съветници.
Въпреки съперничеството си, и двете страни към този момент се стремят да избегнат директни турско-израелски конфликти на сирийска земя. Освен това, през 2025 година в Азербайджан се организираха най-малко два кръга турско-израелски съвещания.
Въпреки че към момента не е реализиран пробив, съществуват заобиколни решения, а и деескалацията на напрежението сред военните и разследващите служби до неотдавна ограничаваше рисковете.
Но относително неотдавна арабски медии направиха любопитно изказване: сякаш договарянията сред Израел и Сирия за съглашение за сигурност са в застой „ по виновност на Турция “. Предмет на договарянията е израелска самодейност, ориентирана към основаване на сухопътен филантропичен кулоар, който да се простира от границата на Държавата Израел до сирийската провинция Ас-Сувейда.
Този район е значим, тъй като е гъсто обитаем от подкрепяните от Израел друзи. Анкара твърди, че е загрижена, че Израел ще разшири линията за доставки оттова до североизточна Сирия по границата с Ирак, в „ кюрдския “ район на Ефрат.
Въпреки ескалиращата изразителност и от двете страни, структурните ограничавания до момента са предотвратили пълномащабна борба. Връзките на Анкара с Хамас са лимитирани до политическото бюро, до момента в който сирийските ѝ съдружници поредно заобикалят директни конфликти с Израел, даже се стремят към съглашения за сигурност. Предвид съществуването на подмолни канали, изказванията на Ердоган за прекъсване на търговията с Израел още напролет на 2023 година също са мощно съмнителни.
За разлика от Катар, който е упълномощил военната си сигурност на Вашингтон и Анкара, последната резервира забележителен потенциал и е способна да реагира при положение на хипотетична офанзива. Мощта на Турция прави Израел по-предпазлив във връзка с директните удари, защото отговорът на тях, както и в тази ситуация с Иран, е на практика неминуем.
Продължаващото занемаряване на районните червени линии от страна на Западен Йерусалим прави района по-нестабилен. Докато директната борба остава малко евентуална, то неволният конфликт наподобява най-вероятният сюжет за ескалация.
Нито визитата на ръководителя на Националната разследваща организация (МИТ) Ибрахим Калън в Египет за договаряния за преустановяване на огъня в Газа, нито присъединяване на Анкара в взаимната работна група за търсене на израелски заложници в Газа ще предотвратят реализирането на този сюжет.
Фундаменталните несъгласия, основното измежду които е подкопаването от страна на Израел на позицията и репутацията на Турция в Близкия изток, обаче ще останат непроменени за дълго време.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
{ " @context ": " http://schema.org ", " @type ": " NewsArticle ", " mainEntityOfPage ": { " @type ": " WebPage ", " @id ": " https://pogled.info/svetoven/blizkiyat-iztok-kade-i-zashto-biha-mogli-da-se-sblaskat-izrael-i-turtsiya.186305 " }, " headline ": " Близкият изток: Къде и за какво биха могли да се сблъскат Израел и Турция? ", " description ": " Рисковете от непреднамерени конфликти в Сирия може да се усилят ", " image ": " https://pogled.info/imagebank/251013051828.jpg ", " author ": { " @type ": " Person ", " name ": " Юрий Кузнецов " }, " publisher ": { " @type ": " Organization ", " name ": " Поглед Инфо ", " logo ": { " @type ": " ImageObject ", " url ": " https://pogled.info/templates/amp/assets/img/logo60.png ", " width ": 336, " height ": 60 } }, " date
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ