Резултатите от посещението на китайския президент Си Дзинпин в Русия

...
Резултатите от посещението на китайския президент Си Дзинпин в Русия
Коментари Харесай

Отношенията между Русия и Китай: норма, която вбесява Запада

Резултатите от визитата на китайския президент Си Дзинпин в Русия демонстрираха основното:

- Самодостатъчният темперамент на другарските руско-китайски връзки, тяхната резистентност на изменящи се и неподходящи външни условия. Руският президент В. Путин тъкмо дефинира тези връзки като добросъседство, взаимопомощ, поддръжка и приятелство;

- Незаконната интервенция на груповия Запад, отпред със Съединени американски щати, във вътрешните работи на Русия и Китай в опит да се забави тяхното развиване е значимо в допълнение, само че не и определящо изискване за подсилване на двустранните отношения;

- Съвместното руско-китайско опълчване на опитите на Запада, воден от Съединени американски щати, да възвърне международната си надмощие и да получи едностранно преимущество от това за сметка на останалия свят, не значи боен съюз сред Русия и Китай и ориентацията на руско-китайското другарство против трета страна, което беше ясно декларирано в окончателните изказвания на водачите.

- „ Взаимната поддръжка по въпросите на отбраната на главните ползи на другата страна, на първо място на суверенитета, териториалната целокупност, сигурността и развиването “, която страните ще си оказват, е естествена защитна реакция на двете страни, защитаващи правото си на почитание и заслужено отношение към личните им ползи.

В основата на руско-китайските връзки на всестранно стратегическо партньорство е взаимноизгодното търговско-икономическо съдействие. Освен това, в изискванията на западната санкционна експанзия, комбинацията от първични материали и научно-технически благоприятни условия на Русия и Китай разрешава да се сътвори икономическо пространство, което е самодостатъчно във всички връзки, софтуерно и финансово без значение от Запада.

Заслужават внимание точките от взаимното изказване на президента на Руската федерация и ръководителя на Китайската национална република по отношение на проекта за развиване на основни области на руско-китайското икономическо съдействие до 2030 година за „ взаимноизгодните доставки... на съществени артикули и минерални запаси ", качественото разширение на " съдействието в региона на технологиите и нововъведенията за обезпечаване на софтуерно водачество на Русия и Китай ", образуването " с присъединяване на индустриални компании на Русия и Китай на нови индустриални вериги, повишение на добавената стойност на създадените артикули ”, „ разширение на практиката за потребление на национални валути ”. Допълнително беше подчертана „ главната “ роля на енергетиката в двустранната търговия.

Тези разпореждания развиват към този момент съществуващи трендове. Двустранната търговия сред Китай и Русия е повишена с 34,3% на годишна база до рекордните 1,28 трилиона юана (190 милиарда долара) през 2022 година, според данните на китайските митници. През първите два месеца на тази година търговията сред Русия и Китай е повишена с 36,4% до 232,5 милиарда юана (33,59 милиарда долара), още веднъж по данни на китайските митници.

През 2022 година китайският експорт на механични и електрически артикули за Русия се е нараснал с 9%, на високотехнологични артикули с 51%, а на коли и елементи с 45% на годишна база. През 2022 година делът на енергийната търговия сред Китай и Русия, изчислен в техните лични валути, е бил 65%.

Висококачествените съветски хранителни артикули, по-специално сладкарски произведения, сладолед, мед, брашно, алкохол, станаха по-достъпни за китайските купувачи. Русия беше най-големият снабдител на нефт за Китай през януари и февруари, доставяйки към 15,68 милиона тона недопечен нефт. Газпром усилва доставките на природен газ за Китай посредством тръбопровода Силата на Сибир.

По думите на съветския президент В. Путин, „ огромни взаимни планове се извършват в гражданското самолето- и хеликоптеростроене, цветната металургия, проучването на космоса, биотехнологиите и фармацевтиката и други наукоемки области “. Това е доста значимо, като се има поради изкривеността на съветския експорт към Китай в посока на суровинните артикули.

Интересът на съветската страна по този въпрос наподобява е отразен в проекта за двустранно съдействие до 2030 година, както и в редица разпоредби; по-специално се акцентира нуждата от „ взаимноизгодно съдействие в дълбоката преправка на запаси на териториите на Русия и Китай “.

Цзян Чунджан, специалист в Института за международна стопанска система и политика към Китайската академия за обществени науки, отбелязва значима смяна в размера и естеството на китайските стопански и търговски вложения в Русия, които преди са били най-вече в енергетиката и селското стопанство.

През 2022 година те започнаха да се пренасочват към автомобилната, машиностроителната и хранително-вкусовата индустрия и домакинските уреди. В момента повече от 1000 китайски компании откриват или възнамеряват да открият предприятия от леката индустрия в Русия.

Китайският президент Си Дзинпин насочи вниманието към смисъла на повишението на устойчивостта на индустриалните вериги и веригите за доставки в двустранното икономическо взаимоотношение, усилването на съдействието в нововъведенията и трансграничната логистика.

Руско-китайското партньорство, до момента в който се развива, образува двупосочна връзка като ядрото на бъдещото огромно евразийско партньорство. Напълно по силите на Русия и Китай е да засилят взаимосвързаността в евразийското пространство и това ще сътвори икономическа основа за споразумяване на доста спорове и несъгласия, предотвратявайки потреблението им от извънрегионални сили в техен интерес.

По време на визитата бяха доразвити правилата на новите междудържавни връзки, насочени към одобряването на многополюсен международен ред. Руско-китайските връзки са образец, модел на подобен международен ред.

Пряк отговор на хегемонистичните искания на Съединените щати са наредбите, че „ всяка страна има свои лични исторически... особености и има право независимо да избира пътя си на развиване “, по-специално в региона на правата на индивида, „ няма „ висша народна власт “ “; страните се опълчиха на подправения разказ за „ по този начин наречената борба сред демокрациите и автокрациите “ и „ налагането от една страна на нейните полезности на други страни, чертането на идеологически линии “.

Тези правила важат и за мирното споразумяване на украинската рецесия. Въз основа на целта в договарянията на тематиката за двустранните връзки сред Русия и Китай, украинската рецесия не стана фокус на полемиката. Украинският въпрос е частен случай на по-фундаменталната борба сред Русия и Запада и ще бъде решен независимо от Русия, като се вземе поради китайският кротичък проект.

Китайският проект е забавен с това, че дефинира общи правила, които дефинират логаритъма за разрешаване на тази и други световни рецесии, оставяйки съответни противоречиви въпроси на преценката на Русия и Украйна. Когато режимът в Киев узрее за договаряния, тези правила могат да станат основа за съглашения, както излиза наяве от мненията на съветската страна.

Ван Вен, професор и изпълнителен декан на Института за финансови проучвания към университета Ренмин в Китай, сподели: „ За да бъдем реалисти, най-неотложната задача на медиацията сега не е да взема решение проблеми като „ инвазия “ или „ военни закононарушения “, а на първо място за преустановяване на огъня ».

Показателно е, че на Запад китайско-руските връзки се възприемат като офанзива против сигурността на Съединени американски щати и Запада като цяло. В главите на локалните експерти с маниакална неприязън към Русия и Китай към този момент се появиха изводи, като да вземем за пример, че " империята на злото " на остарялата руска власт се трансформира " в нова " китайско-руска империя, защото всяка от тези големи страни преследва експанзионистични цели през сухопътни и морски граници, разграничени от хиляди благи.

Китай отбелязва глупостта на сходни изказвания. „ Западът не може да одобри нормата... Докато външната търговия на Китай е в сходство с разпоредбите на международната търговия и потребностите на двете страни (Русия и Китай. – Авт. ), Западът не е в положение да сочи с пръст за естественото икономическо съдействие сред двете страни “.

Превод: Европейски Съюз

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?



Абонирайте се за нашия Ютуб канал: 

и за канала ни в Телеграм: 

Влизайте непосредствено в сайта   . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР