Човекът, който може да поведе Европа след Меркел
Резултатите от парламентарните избори в Германия са налице и носят изясненост най-малко в един проект – времето на Меркел свърши, написа Андреас Клут за.
Най-вероятно ще отминат няколко седмици, а може би и месеци, преди да разберем кой ще бъде идващият канцлер на страната, до момента в който другите партии водят договаряния за основаване на ръководеща коалиция. В това време оттеглящата се от канцлерския пост Ангела Меркел ще продължи да извършва функционалностите си служебно, само че действителната власт към този момент няма да е в ръцете й. Това значи, че Европейският съюз ще е изгубил фактическия си водач за последното десетилетие и половина. Кой би могъл да я замести?
Един от методите да се даде отговор на този въпрос е като вземем образец от античните римляни. Според тях положителното водачество съставлява пресечната точка на три качества - potestas, auctoritas и gravitas. За своите 16 години на власт Меркел несъмнено може да се похвали и с трите.
Под potestas римляните са имали поради всички пълномощия, които произтичат от позициите на власт. Иначе казано, това са опциите на Меркел в позицията й на канцлер на Германия. Autocratis, въпреки това, е способността на хората да въздействат на другите, даже посредством неофициални средства. Gravitas е качеството, на което липсват ясно дефинирани рамки, като то може да се преглежда като аналог на престиж. Gravitas е аурата, която Меркел носи със себе си, когато се повява на съвещание в Брюксел и всички присъстващи насочват вниманието си към нея.
Ако търсим пресечната точка на тези качества, то на процедура отстраняваме всички бюрократи от Брюксел, в това число ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел. Двамата имат лимитирана potestas (власт) и никаква auctoritas или gravitas.
Разбира се, индивидът, който към този момент подвига ръка от трибуните, е френският президент Еманюел Маркон. Ако питате него, той е същинският водач на Европа още от началото на мандата си като френски държавен глава. Именно той е индивидът, който носи знамето на европейския „ суверенитет “ и „ самостоятелност “. Като държавен глава на най-силната армия в Европейски Съюз и единствената нуклеарна мощ в блока, той има несъмнено може да се похвали с potestas.
За да бъде Макрон водач на Европа обаче самите европейци би трябвало да кажат, че го смятат за подобен. А сега това не е по този начин. Скорошно прочуване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) измежду 12 страни членки на Европейски Съюз демонстрира, че множеството европейци са скептични по отношение на способността на Макрон да замести Меркел като районен водач.
На въпрос за кой биха дали своят вот, в случай че съществуваха избори за европейски президент, 41% от интервюираните са споделили, че биха подкрепили Меркел. Само14% биха дали гласа си за Макрон, а 45% са споделили, че не знаят или че не биха взели присъединяване в усъвършенстван избор.
В по-голямата част от Европа дейностите на Маркон се преглеждат като опит за налагане на френските ползи, или на неговите лични. Поведението му след неуспеха на договорката за доставка на френски подводници на Австралия, откакто страната избра нов алианс със Съединени американски щати и Англия, е следващото доказателство за това. Той също по този начин е изправен пред нови избори през пролетта, които несъмнено може да изгуби. Неговите auctoritas и gravitas не са толкоз мощни, колкото му се желае.
Това ни оставя с един действителен претендент – италианския министър председател Марио Драги, който пое ръководството на страната по-рано тази година. Обикновено властта, произлизаща от тази позиция, е лимитирана. Хората, които я заемат, не се задържат изключително дълго на власт – Италия мина през 8 премиера в интервала, в който Меркел бе на власт в Германия. Освен това през последните години Италия не е в изключително положително политическо и икономическо положение – огромен дълг, икономическа застоялост и липса на промени.
Всичко обаче се промени с встъпването в служба на Драги. Уважаван в съвсем всички кръгове на италианската политика, той съумя да избави имунизационната акция на страната и да се захване с един от най-наложителните и сложни за разрешаване проблеми в Италия – неефективността на правосъдната система.
Това, което носи на Драги толкоз доста autocratis (влияние), е частично неговият технократичен и дипломатически фасон, който припомня на този на Меркел - и двамата явно държат егото си крепко под надзор. Важна роля обаче играе и предходната му кариера. Като президент на Европейската централна банка Драги направи повече от който и да е било различен за еврозоната, когато през 2012 година съобщи, че ще направи „ каквото е належащо “, с цел да избави единната валута. Когато една фраза е задоволителна, с цел да успокои пазарите, приказваме за сериозен gravitas.
След като пое премиерския пост Драги съумя да обезпечи на Италия най-големия дял от възстановителния фонд на Европейски Съюз и го укрепи с спомагателни средства под формата на най- широкомащабната фискална инжекция в Европа. По всичко проличава, че неговия към този момент се отплаща – възобновяване на Италия е измежду най-динамичните в Европа. Драги може да бъде разказан даже като анти-Меркел, защото той е последовател на по-мощната фискална политика и по-тясната финансова интеграция на европейско равнище, до момента в който немския канцлер залагаше най-много на политиките на строги икономии.
Историята на Италия обаче демонстрира, че няма никакви гаранции, че неговата ръководеща коалиция ще се задържи на власт. Съществува и риск Драги да заеме поста на президент на Италия, която ще ограничи директното му влияние върху политиките в страната. Въпреки всичко това, към днешна дата Марио Драги е единственият европейски водач, който може да влезе в обувките на Меркел. Той може да сплоти Европейски Съюз, както правеше тя, само че и да му помогне да продължи напред, нещо, с което Меркел не може да се похвали.
Най-вероятно ще отминат няколко седмици, а може би и месеци, преди да разберем кой ще бъде идващият канцлер на страната, до момента в който другите партии водят договаряния за основаване на ръководеща коалиция. В това време оттеглящата се от канцлерския пост Ангела Меркел ще продължи да извършва функционалностите си служебно, само че действителната власт към този момент няма да е в ръцете й. Това значи, че Европейският съюз ще е изгубил фактическия си водач за последното десетилетие и половина. Кой би могъл да я замести?
Един от методите да се даде отговор на този въпрос е като вземем образец от античните римляни. Според тях положителното водачество съставлява пресечната точка на три качества - potestas, auctoritas и gravitas. За своите 16 години на власт Меркел несъмнено може да се похвали и с трите.
Под potestas римляните са имали поради всички пълномощия, които произтичат от позициите на власт. Иначе казано, това са опциите на Меркел в позицията й на канцлер на Германия. Autocratis, въпреки това, е способността на хората да въздействат на другите, даже посредством неофициални средства. Gravitas е качеството, на което липсват ясно дефинирани рамки, като то може да се преглежда като аналог на престиж. Gravitas е аурата, която Меркел носи със себе си, когато се повява на съвещание в Брюксел и всички присъстващи насочват вниманието си към нея.
Ако търсим пресечната точка на тези качества, то на процедура отстраняваме всички бюрократи от Брюксел, в това число ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел. Двамата имат лимитирана potestas (власт) и никаква auctoritas или gravitas.
Разбира се, индивидът, който към този момент подвига ръка от трибуните, е френският президент Еманюел Маркон. Ако питате него, той е същинският водач на Европа още от началото на мандата си като френски държавен глава. Именно той е индивидът, който носи знамето на европейския „ суверенитет “ и „ самостоятелност “. Като държавен глава на най-силната армия в Европейски Съюз и единствената нуклеарна мощ в блока, той има несъмнено може да се похвали с potestas.
За да бъде Макрон водач на Европа обаче самите европейци би трябвало да кажат, че го смятат за подобен. А сега това не е по този начин. Скорошно прочуване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) измежду 12 страни членки на Европейски Съюз демонстрира, че множеството европейци са скептични по отношение на способността на Макрон да замести Меркел като районен водач.
На въпрос за кой биха дали своят вот, в случай че съществуваха избори за европейски президент, 41% от интервюираните са споделили, че биха подкрепили Меркел. Само14% биха дали гласа си за Макрон, а 45% са споделили, че не знаят или че не биха взели присъединяване в усъвършенстван избор.
В по-голямата част от Европа дейностите на Маркон се преглеждат като опит за налагане на френските ползи, или на неговите лични. Поведението му след неуспеха на договорката за доставка на френски подводници на Австралия, откакто страната избра нов алианс със Съединени американски щати и Англия, е следващото доказателство за това. Той също по този начин е изправен пред нови избори през пролетта, които несъмнено може да изгуби. Неговите auctoritas и gravitas не са толкоз мощни, колкото му се желае.
Това ни оставя с един действителен претендент – италианския министър председател Марио Драги, който пое ръководството на страната по-рано тази година. Обикновено властта, произлизаща от тази позиция, е лимитирана. Хората, които я заемат, не се задържат изключително дълго на власт – Италия мина през 8 премиера в интервала, в който Меркел бе на власт в Германия. Освен това през последните години Италия не е в изключително положително политическо и икономическо положение – огромен дълг, икономическа застоялост и липса на промени.
Всичко обаче се промени с встъпването в служба на Драги. Уважаван в съвсем всички кръгове на италианската политика, той съумя да избави имунизационната акция на страната и да се захване с един от най-наложителните и сложни за разрешаване проблеми в Италия – неефективността на правосъдната система.
Това, което носи на Драги толкоз доста autocratis (влияние), е частично неговият технократичен и дипломатически фасон, който припомня на този на Меркел - и двамата явно държат егото си крепко под надзор. Важна роля обаче играе и предходната му кариера. Като президент на Европейската централна банка Драги направи повече от който и да е било различен за еврозоната, когато през 2012 година съобщи, че ще направи „ каквото е належащо “, с цел да избави единната валута. Когато една фраза е задоволителна, с цел да успокои пазарите, приказваме за сериозен gravitas.
След като пое премиерския пост Драги съумя да обезпечи на Италия най-големия дял от възстановителния фонд на Европейски Съюз и го укрепи с спомагателни средства под формата на най- широкомащабната фискална инжекция в Европа. По всичко проличава, че неговия към този момент се отплаща – възобновяване на Италия е измежду най-динамичните в Европа. Драги може да бъде разказан даже като анти-Меркел, защото той е последовател на по-мощната фискална политика и по-тясната финансова интеграция на европейско равнище, до момента в който немския канцлер залагаше най-много на политиките на строги икономии.
Историята на Италия обаче демонстрира, че няма никакви гаранции, че неговата ръководеща коалиция ще се задържи на власт. Съществува и риск Драги да заеме поста на президент на Италия, която ще ограничи директното му влияние върху политиките в страната. Въпреки всичко това, към днешна дата Марио Драги е единственият европейски водач, който може да влезе в обувките на Меркел. Той може да сплоти Европейски Съюз, както правеше тя, само че и да му помогне да продължи напред, нещо, с което Меркел не може да се похвали.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ