Комуникацията с обществото включва и трудни отговори
Резултатите от изборите и прогнозите за бъдещото ръководство, доближиха ли посланията на партиите и политиците до гласоподавателите – това разясниха в „ Ритъмът на столицата “ ПР специалистите Любомир Аламанов, доцент доктор Александър Христов и Даниел Киряков от Центъра за разбори и спешни връзки (ЦАКК).
„ За мен акцията беше особена, старите партии, които бяха в досегашния парламент, се пробваха да се концентрират върху личния си електорат. Не потърсиха излизане на открито. Вдъхваха доверие в главните си ядра, до момента в който новите партии нахлуха като нова вълна и се пробваха да завземат колкото се може повече място в бъдещия парламент. Старите партии не схванаха какво желаят хората , а самите те не знаеха какво съставляват. Българска социалистическа партия се срина страховито - вместо да комуникира като социалистическа партия - виждаме по какъв начин се развива евролевицата - тя стартира да се държи като последна дясна религиозна националистическа фракция. Дори личните й гласоподаватели се учудиха. Същото се случи и при националистите , които бяха повярвали прекалено много в личните си приказки. Хората не желаят да се връщат в ХVІІІ век и живота във феодални източни монархии. В една демократична страна би трябвало да има доста явен отговор, какво се случи през последните 12 години – дали те са триумф или следим застой “, разяснява Любомир Аламанов.
„ Кампанията беше забавна към нейния край. Можем да кажем, че тя беше в две крайности – успеваемост на некомуникацията и неефективност на свръхкомуникацията. Ефективност на некомуникацията следим при партията на Слави Трифонов. Той продължава да не комуникира и сега. От друга страна свръхкомуникацията на националистическите обединения, на една съединена в 12 без 5 групировка, която изсипа голямо количество средства в медиите с близка до нулата успеваемост . Това значително удостоверява, че главните партии концентрираха връзките си към ядрата, а дребните бързаха и гледаха да избухнат по някакъв метод, с цел да завоюват гласоподаватели “, подчертава доцент доктор Александър Христов.
Имаше ли въобще спор по време на предизборната акция и полемики в медиите, или обществените мрежи взеха превес през 2021?
„ Подкрепихме апела на PR-ската общественост за неизползване на тролове по време на акцията и придържане към обстоятелствата. Но видяхме, че това е извънредно мъчно. Крахът на партиите се дължи на обстоятелството, че в последните 8-12 месеца конструираха паралелна действителност , която няма общо с действителността. Политиците не си приказват , тъй като егото е фактор, който не е за занемаряване. Това са политици с минало, които са имали десетки пресичания на техните политически биографии за наслада или горест. Партиите са прекомерно лидерски , съсредоточени най-вече към една персона, нямаме функционалността, която в корпорациите е известна като прехвърляне, с цел да може в рискови спешни обстановки да вземат решение, да не се пренасища общественото пространство с догадки и спекулативни изказвания “, означи Даниел Киряков.
Окончателните резултати от тези избори ще станат ясни напълно скоро, само че за момента можем да кажем, че един над 10-годишен модел на ръководство най-вероятно завършва . Какво ще го замести обаче не е напълно ясно. Ясно е едно - връзката се утвърди като неизменим водач , както в предизборната акция, по този начин и в идното ръководство на страната. Тя може да е или най-силният политически сътрудник, или факторът за тотална съсипия .
Още по тематиката чуйте в диалога на Катя Василева с Любомир Аламанов, Даниел Киряков и доцент Александър Христов от ЦАКК.
„ За мен акцията беше особена, старите партии, които бяха в досегашния парламент, се пробваха да се концентрират върху личния си електорат. Не потърсиха излизане на открито. Вдъхваха доверие в главните си ядра, до момента в който новите партии нахлуха като нова вълна и се пробваха да завземат колкото се може повече място в бъдещия парламент. Старите партии не схванаха какво желаят хората , а самите те не знаеха какво съставляват. Българска социалистическа партия се срина страховито - вместо да комуникира като социалистическа партия - виждаме по какъв начин се развива евролевицата - тя стартира да се държи като последна дясна религиозна националистическа фракция. Дори личните й гласоподаватели се учудиха. Същото се случи и при националистите , които бяха повярвали прекалено много в личните си приказки. Хората не желаят да се връщат в ХVІІІ век и живота във феодални източни монархии. В една демократична страна би трябвало да има доста явен отговор, какво се случи през последните 12 години – дали те са триумф или следим застой “, разяснява Любомир Аламанов.
„ Кампанията беше забавна към нейния край. Можем да кажем, че тя беше в две крайности – успеваемост на некомуникацията и неефективност на свръхкомуникацията. Ефективност на некомуникацията следим при партията на Слави Трифонов. Той продължава да не комуникира и сега. От друга страна свръхкомуникацията на националистическите обединения, на една съединена в 12 без 5 групировка, която изсипа голямо количество средства в медиите с близка до нулата успеваемост . Това значително удостоверява, че главните партии концентрираха връзките си към ядрата, а дребните бързаха и гледаха да избухнат по някакъв метод, с цел да завоюват гласоподаватели “, подчертава доцент доктор Александър Христов.
Имаше ли въобще спор по време на предизборната акция и полемики в медиите, или обществените мрежи взеха превес през 2021?
„ Подкрепихме апела на PR-ската общественост за неизползване на тролове по време на акцията и придържане към обстоятелствата. Но видяхме, че това е извънредно мъчно. Крахът на партиите се дължи на обстоятелството, че в последните 8-12 месеца конструираха паралелна действителност , която няма общо с действителността. Политиците не си приказват , тъй като егото е фактор, който не е за занемаряване. Това са политици с минало, които са имали десетки пресичания на техните политически биографии за наслада или горест. Партиите са прекомерно лидерски , съсредоточени най-вече към една персона, нямаме функционалността, която в корпорациите е известна като прехвърляне, с цел да може в рискови спешни обстановки да вземат решение, да не се пренасища общественото пространство с догадки и спекулативни изказвания “, означи Даниел Киряков.
Окончателните резултати от тези избори ще станат ясни напълно скоро, само че за момента можем да кажем, че един над 10-годишен модел на ръководство най-вероятно завършва . Какво ще го замести обаче не е напълно ясно. Ясно е едно - връзката се утвърди като неизменим водач , както в предизборната акция, по този начин и в идното ръководство на страната. Тя може да е или най-силният политически сътрудник, или факторът за тотална съсипия .
Още по тематиката чуйте в диалога на Катя Василева с Любомир Аламанов, Даниел Киряков и доцент Александър Христов от ЦАКК.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ