Бетонните глави и Бетонният мост
РЕШЕНО! Бутат Бетонния мост
Спешно се търсят спецове от строителния отрасъл, с цел да отговорят на един въпрос с нараснала компликация: какъв брой бетонни глави би трябвало да работят в една компания, пък била тя и национална, с цел да сервират на пловдивчани гениалното решение: първо бутаме Бетонния мост, след това започваме тунела под жп гарата? На въпроса вместо строителните спецове по-добре в действителност могат да отговорят психиатрите.
Да се съобщи на няколкогодишна блокада 100-хилядния квартал " Южен ", колкото град от мащаба на Хасково, може да има единствено една причина: главите от Нацком тотално са объркали Кючука с Ленинград, а някой служител се изживява като Сталин. Макар че сходни фрагменти по негово време имаха нерадостна орис. Но от кое място да го знаят това от НКЖИ, откакто не знаят най-малко това, че преди 7 години експертен съвет от същата компания е одобрил различен план за тунела.
Така общинските съветници, администрацията и елементарното поданство бяха сюрпризирани в последния миг с новия проект за обсадата. А след наставане на потрес, смут и прочие прочувствени положения се оказа, че най-изненадан от всички е кметът. Дето напряко съобщи, че този план за него е неосъществим. Героично, само че за какво чак в този момент, откакто години се хвалехме с 224-те милиона, с които ще се облажи Пловдив на гърба на НКЖИ? И по какъв начин по този начин всички внезапно се оказахме от прецаканата страна, а кметът за 5 минути мина в тима на положителните?
И за какво градоначалникът чак в този момент разбра, че ще трябват едни други милиони за изместването на колектора, които ги няма в бюджета на Пловдив? И по какъв начин в последния миг се минава към публично разискване, при което се чуват и едни по-реалистични оферти, като построяването на нов " бетонен " мост с четири развръзки? Обсъждане накрак, като в Ганковото кафене, многогласно и бързо. А трябвало и още повече да се бърза, щото периодите по оперативната стратегия били къси и можело да изтървем европарите. А стотина хиляди пловдивчани да проявят самообладание, с цел да може след години да си пътуват по тунел. Поне тези от тях, които оцелеят.
След което идва и идващият въпрос: познайте кой ще оцелее при идния следващата година избирателен конфликт на бетонните глави с тези на жителите?
Спешно се търсят спецове от строителния отрасъл, с цел да отговорят на един въпрос с нараснала компликация: какъв брой бетонни глави би трябвало да работят в една компания, пък била тя и национална, с цел да сервират на пловдивчани гениалното решение: първо бутаме Бетонния мост, след това започваме тунела под жп гарата? На въпроса вместо строителните спецове по-добре в действителност могат да отговорят психиатрите.
Да се съобщи на няколкогодишна блокада 100-хилядния квартал " Южен ", колкото град от мащаба на Хасково, може да има единствено една причина: главите от Нацком тотално са объркали Кючука с Ленинград, а някой служител се изживява като Сталин. Макар че сходни фрагменти по негово време имаха нерадостна орис. Но от кое място да го знаят това от НКЖИ, откакто не знаят най-малко това, че преди 7 години експертен съвет от същата компания е одобрил различен план за тунела.
Така общинските съветници, администрацията и елементарното поданство бяха сюрпризирани в последния миг с новия проект за обсадата. А след наставане на потрес, смут и прочие прочувствени положения се оказа, че най-изненадан от всички е кметът. Дето напряко съобщи, че този план за него е неосъществим. Героично, само че за какво чак в този момент, откакто години се хвалехме с 224-те милиона, с които ще се облажи Пловдив на гърба на НКЖИ? И по какъв начин по този начин всички внезапно се оказахме от прецаканата страна, а кметът за 5 минути мина в тима на положителните?
И за какво градоначалникът чак в този момент разбра, че ще трябват едни други милиони за изместването на колектора, които ги няма в бюджета на Пловдив? И по какъв начин в последния миг се минава към публично разискване, при което се чуват и едни по-реалистични оферти, като построяването на нов " бетонен " мост с четири развръзки? Обсъждане накрак, като в Ганковото кафене, многогласно и бързо. А трябвало и още повече да се бърза, щото периодите по оперативната стратегия били къси и можело да изтървем европарите. А стотина хиляди пловдивчани да проявят самообладание, с цел да може след години да си пътуват по тунел. Поне тези от тях, които оцелеят.
След което идва и идващият въпрос: познайте кой ще оцелее при идния следващата година избирателен конфликт на бетонните глави с тези на жителите?
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ