800 млн. лв. за Булгаргаз“ – въпросът е от къде?
Решението на държавното управление да " оздрави " сдружението " Булгаргаз " като му отпусне 800 млн. лв. заем, мъчно може да се назова същинско излекуване. Просто тъй като един сходен заем съвсем ще удвои актуалната милиардна задлъжнялост на тази държавна компания. А че задлъжнялостта и е голяма може да се види от на мажоритарния й притежател " Български енергиен холдинг ".
Там на страници от 31-а до 33-а може да се види кредитната задлъжнялост на сдружението. Общият й размер към 31 март 2022-а е над 1.25 милиарда лв.. Това са заеми за общо към 630 млн. евро отпуснати от ОББ и влялата се в нея " Райфайзенбанк (България), от " УниКредит Булбанк ", от Пощенска банка. От " Банка ДСК ", от " Инвестбанк ", от " Търговска банка Д " от ИНГ Банк и от " Ситибанк Европа " в ъв въпросната сума са включени и два синдикирани заема отпуснати взаимно от държавната ни " Българска банка за развиване " и от основаната в Будапеща Международна капиталова банка, в която Русия има мажоритарен дял, само че акционерно присъединяване има и нашата страна. Участие от което последното ни постоянно държавно управление разгласи, че счита да се откаже. Важен миг е че лихвите по тези заеми са основани на ЮРИБОР, който през миналите 12 месеца стремително се повишава, а рисковите надбавки по тези заеми са от 1.3% до 2% годишно.
По всички тези заеми " Булгаргаз " е дал финансови обезпечения за общо над 150 млн. щ. $ и 6.5 млн. евро.
Ясно е че при сходна задлъжнялост " Булгаргаз " мъчно може да вземе банков заем. Затова и страната е решила да му отпусне подобен. Откъде обаче ще вземе парите. От " Българския енергиен холдинг ". Според докладите на БЕХ за първото тримесечие, той към този момент е дал вътрешно фирмени заеми на " Булгаргаз " в размер на общо 200 млн. лв.. И с цел да няма недоразумения цитираме написаното на стр. 24 :
" На 25 февруари 2022 година, въз основа на протоколно решение от 23 февруари 2022 година на Съвета на шефовете на " Български Енергиен Холдинг " ЕАД и протоколно решение от 25 февруари 2022 година на Министъра на енергетиката е подписан контракт за заем сред " Български Енергиен Холдинг " ЕАД и " Булгаргаз " ЕАД под формата на кредитна линия, за подсигуряване обслужването на уговорките на сдружението по контракта с ООО " Газпром Експорт " за доставка на природен газ за България, при следните условия:
- Лимит: 200,000,000 (двеста милиона) лева;
- Срок на деяние: 12 месеца от датата на подписване на контракт за краткосрочна кредитна линия;
- Лихвен %: 3.23% годишно върху усвоената сума.
Към 31 март 2022 година размерът на вземането е 189,591 хиляди лева и няма просрочени вземания.
С протокол от 23 март 2022 година на Съвета на шефовете на " Български Енергиен Холдинг " ЕАД е взето решение за подписване на контракт за заем сред " Български Енергиен Холдинг " ЕАД и " Булгаргаз " ЕАД под формата на кредитна линия, за осъществяване на наложени спомагателни отговорности на " Булгаргаз " ЕАД за обслужване на обществото със заповед №Е-РД-16-168 от 17.03.2022 година за промени и допълнения към заповед №Е-РД-16-129 от 28.02.2022 година и заповед №Е-РД-16-ПЗ от 24.02.2022 година на Министъра на енергетиката, при следните условия:
- Лимит: 40,000,000 (четиридесет милиона) лева;
- Срок на деяние: 12 месеца от датата на подписване на контракт за краткосрочна кредитна линия;
- Лихвен %: 3,23% годишно върху усвоената сума
Към датата на издаване на доклада контракт сред двете сдружения не е подписан ".
Като се има поради, че самият БЕХ има обилни облигационни отговорности и е гара разпределителна на финансовите потоци под формата на заеми и отговорности сред сдруженията на холдинга и държавния бюджет е много подозрително, че той ще е в положение да даде нов заем на " Булгаргаз " и то в подобен огромен размер.
Логичното решение за това финансиране е страната да даде тези 800 млн. лв. заем от бюджета или непосредствено на " Булгаргаз " или на БЕХ, който да ги даде на собствен ред като вътрешен заем на " Булгаргаз ". На първо място въпросът е с какви пари ще стане това, в случай че този метод бъде общопризнат? Ами с парите от остатъка в размер на над 1.56 милиарда лв., който държавното управление на Кирил Петков остави като резултат от далновидното си ръководство. Тогава ще стане ясно дали този остатък е действителен, или е краткотрайна техническа големина, която е резултат от забавени и отсрочени огромни заплащания, които ще залеят катастрофично хазната в края на годината.
Ако служебния кабинет не се реши да пипа по този начин наречения бюджетен остатък, с цел да кредитира " Булгаргаз ", тогава остава да го направи като вземе умишлен заем за това. Ще напомним, че за тази цел при направената неотдавна актуализация на бюджета лимита на дълга, който страната може да вземе тази година бе повишен до 10 милиарда лв.. Проблемът е на каква цена може да бъде взет този нов дълг. При сегашната обстановка една десетгодишна нова облигация на интернационалните пазари, а и на вътрешния ни надали може да бъде пласирана сполучливо, в случай че не носи приход на кредиторите сред 2.7% и 3% годишно И се обрисува с времето тази рентабилност да пораства. А търпима ли е тя за хазната ни?
Както и да бъде решен въпроса с заемното финансиране на " Булгаргаз ", то може да му помогне да преодолее ликвидния проблем с заплащането на доставките на газ, само че никога няма да оздрави сдружението финансово. Напротив увеличението на задлъжнялостта му ще го дестабилизира, в случай че след време - година или най-много две, този заем от страната не бъде преоформен в нарастване на капитала на " Булгаргаз ". Но тогава цената за това ще бъде платена от данъкоплатците, само че не през цената на газа, а през бюджета.
Там на страници от 31-а до 33-а може да се види кредитната задлъжнялост на сдружението. Общият й размер към 31 март 2022-а е над 1.25 милиарда лв.. Това са заеми за общо към 630 млн. евро отпуснати от ОББ и влялата се в нея " Райфайзенбанк (България), от " УниКредит Булбанк ", от Пощенска банка. От " Банка ДСК ", от " Инвестбанк ", от " Търговска банка Д " от ИНГ Банк и от " Ситибанк Европа " в ъв въпросната сума са включени и два синдикирани заема отпуснати взаимно от държавната ни " Българска банка за развиване " и от основаната в Будапеща Международна капиталова банка, в която Русия има мажоритарен дял, само че акционерно присъединяване има и нашата страна. Участие от което последното ни постоянно държавно управление разгласи, че счита да се откаже. Важен миг е че лихвите по тези заеми са основани на ЮРИБОР, който през миналите 12 месеца стремително се повишава, а рисковите надбавки по тези заеми са от 1.3% до 2% годишно.
По всички тези заеми " Булгаргаз " е дал финансови обезпечения за общо над 150 млн. щ. $ и 6.5 млн. евро.
Ясно е че при сходна задлъжнялост " Булгаргаз " мъчно може да вземе банков заем. Затова и страната е решила да му отпусне подобен. Откъде обаче ще вземе парите. От " Българския енергиен холдинг ". Според докладите на БЕХ за първото тримесечие, той към този момент е дал вътрешно фирмени заеми на " Булгаргаз " в размер на общо 200 млн. лв.. И с цел да няма недоразумения цитираме написаното на стр. 24 :
" На 25 февруари 2022 година, въз основа на протоколно решение от 23 февруари 2022 година на Съвета на шефовете на " Български Енергиен Холдинг " ЕАД и протоколно решение от 25 февруари 2022 година на Министъра на енергетиката е подписан контракт за заем сред " Български Енергиен Холдинг " ЕАД и " Булгаргаз " ЕАД под формата на кредитна линия, за подсигуряване обслужването на уговорките на сдружението по контракта с ООО " Газпром Експорт " за доставка на природен газ за България, при следните условия:
- Лимит: 200,000,000 (двеста милиона) лева;
- Срок на деяние: 12 месеца от датата на подписване на контракт за краткосрочна кредитна линия;
- Лихвен %: 3.23% годишно върху усвоената сума.
Към 31 март 2022 година размерът на вземането е 189,591 хиляди лева и няма просрочени вземания.
С протокол от 23 март 2022 година на Съвета на шефовете на " Български Енергиен Холдинг " ЕАД е взето решение за подписване на контракт за заем сред " Български Енергиен Холдинг " ЕАД и " Булгаргаз " ЕАД под формата на кредитна линия, за осъществяване на наложени спомагателни отговорности на " Булгаргаз " ЕАД за обслужване на обществото със заповед №Е-РД-16-168 от 17.03.2022 година за промени и допълнения към заповед №Е-РД-16-129 от 28.02.2022 година и заповед №Е-РД-16-ПЗ от 24.02.2022 година на Министъра на енергетиката, при следните условия:
- Лимит: 40,000,000 (четиридесет милиона) лева;
- Срок на деяние: 12 месеца от датата на подписване на контракт за краткосрочна кредитна линия;
- Лихвен %: 3,23% годишно върху усвоената сума
Към датата на издаване на доклада контракт сред двете сдружения не е подписан ".
Като се има поради, че самият БЕХ има обилни облигационни отговорности и е гара разпределителна на финансовите потоци под формата на заеми и отговорности сред сдруженията на холдинга и държавния бюджет е много подозрително, че той ще е в положение да даде нов заем на " Булгаргаз " и то в подобен огромен размер.
Логичното решение за това финансиране е страната да даде тези 800 млн. лв. заем от бюджета или непосредствено на " Булгаргаз " или на БЕХ, който да ги даде на собствен ред като вътрешен заем на " Булгаргаз ". На първо място въпросът е с какви пари ще стане това, в случай че този метод бъде общопризнат? Ами с парите от остатъка в размер на над 1.56 милиарда лв., който държавното управление на Кирил Петков остави като резултат от далновидното си ръководство. Тогава ще стане ясно дали този остатък е действителен, или е краткотрайна техническа големина, която е резултат от забавени и отсрочени огромни заплащания, които ще залеят катастрофично хазната в края на годината.
Ако служебния кабинет не се реши да пипа по този начин наречения бюджетен остатък, с цел да кредитира " Булгаргаз ", тогава остава да го направи като вземе умишлен заем за това. Ще напомним, че за тази цел при направената неотдавна актуализация на бюджета лимита на дълга, който страната може да вземе тази година бе повишен до 10 милиарда лв.. Проблемът е на каква цена може да бъде взет този нов дълг. При сегашната обстановка една десетгодишна нова облигация на интернационалните пазари, а и на вътрешния ни надали може да бъде пласирана сполучливо, в случай че не носи приход на кредиторите сред 2.7% и 3% годишно И се обрисува с времето тази рентабилност да пораства. А търпима ли е тя за хазната ни?
Както и да бъде решен въпроса с заемното финансиране на " Булгаргаз ", то може да му помогне да преодолее ликвидния проблем с заплащането на доставките на газ, само че никога няма да оздрави сдружението финансово. Напротив увеличението на задлъжнялостта му ще го дестабилизира, в случай че след време - година или най-много две, този заем от страната не бъде преоформен в нарастване на капитала на " Булгаргаз ". Но тогава цената за това ще бъде платена от данъкоплатците, само че не през цената на газа, а през бюджета.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ