Д-р Димитров спасявал най-много роми, а те го обирали...
Рентгенологът Иван Димитров, който на 2 март простреля Георги Джевизов - Плъха, откакто го хвана да краде от гаража му, оказвал помощ в болничното заведение основно на роми.
" Основно лекуваме хора от малцинствата. Въпреки че сме получавали закани за живота си и продължаваме да получаваме от тях, лекар Димитров споделяше, че всеки човешки живот е значим и в случай че едно създание е положително, ти също би трябвало да си добър към него. "
Това описаха пред " 168 часа " негови сътрудници от УМБАЛ-Пловдив. След задържането на лекаря се изля вълна от съпричастност в обществените мрежи, където се направи група в негова поддръжка. Организирани бяха и митинги в няколко града, на които недоволни жители показаха своето предпочитание той да бъде на независимост. На шести март той бе освободен с подписка, само че и с две обвинявания - за превишаване на неизбежната защита и за нелегално владение на оръжие. Колегите на рентгенолога са сигурни, че той го е направил при самоотбрана и това е бил единственият метод да опази себе си и имуществото си.
" Аз познавам доктора от към 10 години - споделя Христина Андреева, която е лаборант в същата болница. - Тук сме към 800 души личен състав и всички знаят какъв брой добър експерт е Иван Димитров. Точно поради това не желаеме да го губим. За никого не е загадка, че непрекъснато сме подложени на закани от роми, които идват при нас да ги лекуваме. Мен персонално такива са ми казвали, че може и да не съм на работа на другия ден. "
По думите на дамата докторът не е споделял към него да има закани, само че е разказвал на хора от своето поделение, че два пъти поред е влизано и крадено в неговата къща, а причинителите по този начин и не са били залавяни.
" Хората изпитват почит към него, тъй като той е здрав и висок мъж, никой не се е осмелявал в миналото да му посегне или да го заплаши - споделя още дамата. - Той самият не е предизвиквал такива реакции, защото постоянно е говорел умерено и се разбирал прелестно с сътрудници и с пациенти. Определям го като извънредно виновен към работата си. Даваше спомагателни наряди даже, без значение дали е изтощен. "
Христина споделя още, че нейният брачен партньор, който сега е шеф на Ортопедията в Окръжна болница, също познава добре Иван.
" Мъжът ми е някогашен учител по " Анатомия " в Пловдивския медицински университет. Той е обучавал лекар Иван Димитров и мога да ви кажа, че е запазил спомен за него като доста добър и усърден студент. Бил е първенец даже. Когато е ставало въпрос за изпити и проби, е бил постоянно подготвен, а на практиките първи е изявявал предпочитание да върви, да гледа, и да се включва в деяние. "
Друг сътрудник на доктор Димитров споделя, че той е бил като негов преподавател и му е оказал помощ тогава, когато е прохождал в специалността.
" Познавам Иван повече от шест години - споделя Иван Попов. - Работили сме дружно в Окръжна болница в Пловдив. Той е индивидът, който ме вкара в образната диагностика и бе мой преподавател. Впоследствие станахме и положителни другари. Има нещо, което ми правеше доста положително усещане. Винаги когато в работата му попадаше комплициран проблем или диагноза с неприятна прогноза, той проследяваше хода на болестта на всеки пациент и се интересуваше какво се е случило с индивида. А в нашата област, приказвам за образната диагностика, това не се постанова. "
По думите му тяхната роля е да слагат диагнозата, а по-късно работили клиницистите и хирурзите.
" Той е един от хората с дълготраен опит и помагаше постоянно на по-младите да навлязат - споделя още младежът. - Винаги изяснява на наличен език и сервира информацията разбрано. Когато преди пропусках нещо маловажно, постоянно ме караше да си поправям описанията и загатваше, че в медицината няма маловажни неща. "
Иван си спомня, че преди време, когато са били на посетители на медика дружно с други негови сътрудници, той самият споделил, че в дома му е станала кражба.
" Аз останах до последно, като му помагах да разчисти масата - спомня си младежът. - Под беседката на двора беше извадил тв приемник. Направи ми усещане, че си го прибира и ми стана смешно. Попитах го за какво, а той ми сподели: " тук непрекъснато влизат и крадат каквото могат. Беше необичайно, тъй като дворът е дребен и мъчно се влиза в него, а имаше и други къщи в близост. Тогава той ми се оплака, че си е патил и по тази причина прибира всичко. Определено не е било казус, случилото се преди дни. "
Той споделя, че лекарят бил извънредно завързан към дъщерите си.
" Когато се роди първата, той се радваше като малко дете - спомня си сътрудника му. - Всеки ден разказваше за нея, даже и елементарните битовизми по какъв начин примерно е паднала и си е ожулила коляното. Така го представяше, като че ли е станало нещо ужасно. Преживяваше го доста. "
За брачната половинка си Жулиета доктор Димитров разказвал, че се срещнал с нея с помощта на техен общ прочут в родното й село Крумово.
" Още като я видях, разбрах, че това е моето момиче ", казвал пред останалите лекари.
Малко откакто се срещнали той даже отишъл до дома й с 3000 рози.
" Обсипал къщата й с тях и я направил същински щастлива - споделят още те. - Каза, че го е сторил единствено с цел да покаже възприятията си. И други негови другари могат да го потвърдят, тъй като и на тях е разказвал за този жест. Обича я безпределно доста. "
Познати на фамилията настояват, че те постоянно са живели в Пловдив, само че постоянно през почивните дни ходели до селото на брачната половинка му.
" Когато си идват тук, наложително отиват на разходки всички дружно - споделя Теодора Илиева, позната на Жулиета от детството й. - Тя учеше до седми клас в локалното учебно заведение, а по-късно отпътува за Града под тепетата. Това й беше нещо като фантазия. Там приключи междинното си обучение и записа да учи висше в " Аграрен университет - Пловдив ". Мъжа й не го познавам, само че те двамата вървят постоянно хванати за ръце. Обичат разходките в спокойното село. "
По думите на сътрудници на лекаря в свободното си време той върви на фитнес и плуване, само че наложително прави леки тренировки, тъй като преди известно време претърпява интервенция от дискова херния и не би трябвало да се пренатоварва.
Семейството на Димитров спазвало една и съща традиция всяка година. Те наложително лятото ходели на море в Гърция. Почивката на лекаря била значима за него, защото на дежурствата, които кара в болничното заведение, се случвало да идват както 50, по този начин и 150 индивида единствено за ден.
" Той е постоянно прецизен във връзка с работата си, т.е. идва постоянно половин час по-рано и си потегля половин час по-късно от болничното заведение - описват сътрудници на Иван. - За него това е доста значимо и непрекъснато го повтаря. Веднъж един от отделението закъсня и той като го видя, несъмнено, не му се скара, само че му сподели: " Недей, тъй като самичък знаеш, че и секундите са значими от време на време, нали по тази причина сме лекари, с цел да сме точни. "
Голяма част от познатите на лекаря го дефинират и като сензитивен човек.
" Всеки го гледа, че е висок и здрав мъж, само че не знаят в действителност по какъв начин изпитва всяко нещо, което вижда и чува - споделя сътрудник на Иван. - Преди години беше станала злополука в Пловдив и в една от колите имаше дете. То не беше тежко ранено, само че когато го вкарваха в болничното заведение, докторът го видя на входа. Гледаше към него няколко минути и тогава очите му се насълзиха. Не можех да допускам, само че се разплака. Просто седеше, гледаше детето и сълзите му се стичаха по бузите. Това се случи единствено за миг, а по-късно се обърна и потегли. "
източник: 168 часа
" Основно лекуваме хора от малцинствата. Въпреки че сме получавали закани за живота си и продължаваме да получаваме от тях, лекар Димитров споделяше, че всеки човешки живот е значим и в случай че едно създание е положително, ти също би трябвало да си добър към него. "
Това описаха пред " 168 часа " негови сътрудници от УМБАЛ-Пловдив. След задържането на лекаря се изля вълна от съпричастност в обществените мрежи, където се направи група в негова поддръжка. Организирани бяха и митинги в няколко града, на които недоволни жители показаха своето предпочитание той да бъде на независимост. На шести март той бе освободен с подписка, само че и с две обвинявания - за превишаване на неизбежната защита и за нелегално владение на оръжие. Колегите на рентгенолога са сигурни, че той го е направил при самоотбрана и това е бил единственият метод да опази себе си и имуществото си.
" Аз познавам доктора от към 10 години - споделя Христина Андреева, която е лаборант в същата болница. - Тук сме към 800 души личен състав и всички знаят какъв брой добър експерт е Иван Димитров. Точно поради това не желаеме да го губим. За никого не е загадка, че непрекъснато сме подложени на закани от роми, които идват при нас да ги лекуваме. Мен персонално такива са ми казвали, че може и да не съм на работа на другия ден. "
По думите на дамата докторът не е споделял към него да има закани, само че е разказвал на хора от своето поделение, че два пъти поред е влизано и крадено в неговата къща, а причинителите по този начин и не са били залавяни.
" Хората изпитват почит към него, тъй като той е здрав и висок мъж, никой не се е осмелявал в миналото да му посегне или да го заплаши - споделя още дамата. - Той самият не е предизвиквал такива реакции, защото постоянно е говорел умерено и се разбирал прелестно с сътрудници и с пациенти. Определям го като извънредно виновен към работата си. Даваше спомагателни наряди даже, без значение дали е изтощен. "
Христина споделя още, че нейният брачен партньор, който сега е шеф на Ортопедията в Окръжна болница, също познава добре Иван.
" Мъжът ми е някогашен учител по " Анатомия " в Пловдивския медицински университет. Той е обучавал лекар Иван Димитров и мога да ви кажа, че е запазил спомен за него като доста добър и усърден студент. Бил е първенец даже. Когато е ставало въпрос за изпити и проби, е бил постоянно подготвен, а на практиките първи е изявявал предпочитание да върви, да гледа, и да се включва в деяние. "
Друг сътрудник на доктор Димитров споделя, че той е бил като негов преподавател и му е оказал помощ тогава, когато е прохождал в специалността.
" Познавам Иван повече от шест години - споделя Иван Попов. - Работили сме дружно в Окръжна болница в Пловдив. Той е индивидът, който ме вкара в образната диагностика и бе мой преподавател. Впоследствие станахме и положителни другари. Има нещо, което ми правеше доста положително усещане. Винаги когато в работата му попадаше комплициран проблем или диагноза с неприятна прогноза, той проследяваше хода на болестта на всеки пациент и се интересуваше какво се е случило с индивида. А в нашата област, приказвам за образната диагностика, това не се постанова. "
По думите му тяхната роля е да слагат диагнозата, а по-късно работили клиницистите и хирурзите.
" Той е един от хората с дълготраен опит и помагаше постоянно на по-младите да навлязат - споделя още младежът. - Винаги изяснява на наличен език и сервира информацията разбрано. Когато преди пропусках нещо маловажно, постоянно ме караше да си поправям описанията и загатваше, че в медицината няма маловажни неща. "
Иван си спомня, че преди време, когато са били на посетители на медика дружно с други негови сътрудници, той самият споделил, че в дома му е станала кражба.
" Аз останах до последно, като му помагах да разчисти масата - спомня си младежът. - Под беседката на двора беше извадил тв приемник. Направи ми усещане, че си го прибира и ми стана смешно. Попитах го за какво, а той ми сподели: " тук непрекъснато влизат и крадат каквото могат. Беше необичайно, тъй като дворът е дребен и мъчно се влиза в него, а имаше и други къщи в близост. Тогава той ми се оплака, че си е патил и по тази причина прибира всичко. Определено не е било казус, случилото се преди дни. "
Той споделя, че лекарят бил извънредно завързан към дъщерите си.
" Когато се роди първата, той се радваше като малко дете - спомня си сътрудника му. - Всеки ден разказваше за нея, даже и елементарните битовизми по какъв начин примерно е паднала и си е ожулила коляното. Така го представяше, като че ли е станало нещо ужасно. Преживяваше го доста. "
За брачната половинка си Жулиета доктор Димитров разказвал, че се срещнал с нея с помощта на техен общ прочут в родното й село Крумово.
" Още като я видях, разбрах, че това е моето момиче ", казвал пред останалите лекари.
Малко откакто се срещнали той даже отишъл до дома й с 3000 рози.
" Обсипал къщата й с тях и я направил същински щастлива - споделят още те. - Каза, че го е сторил единствено с цел да покаже възприятията си. И други негови другари могат да го потвърдят, тъй като и на тях е разказвал за този жест. Обича я безпределно доста. "
Познати на фамилията настояват, че те постоянно са живели в Пловдив, само че постоянно през почивните дни ходели до селото на брачната половинка му.
" Когато си идват тук, наложително отиват на разходки всички дружно - споделя Теодора Илиева, позната на Жулиета от детството й. - Тя учеше до седми клас в локалното учебно заведение, а по-късно отпътува за Града под тепетата. Това й беше нещо като фантазия. Там приключи междинното си обучение и записа да учи висше в " Аграрен университет - Пловдив ". Мъжа й не го познавам, само че те двамата вървят постоянно хванати за ръце. Обичат разходките в спокойното село. "
По думите на сътрудници на лекаря в свободното си време той върви на фитнес и плуване, само че наложително прави леки тренировки, тъй като преди известно време претърпява интервенция от дискова херния и не би трябвало да се пренатоварва.
Семейството на Димитров спазвало една и съща традиция всяка година. Те наложително лятото ходели на море в Гърция. Почивката на лекаря била значима за него, защото на дежурствата, които кара в болничното заведение, се случвало да идват както 50, по този начин и 150 индивида единствено за ден.
" Той е постоянно прецизен във връзка с работата си, т.е. идва постоянно половин час по-рано и си потегля половин час по-късно от болничното заведение - описват сътрудници на Иван. - За него това е доста значимо и непрекъснато го повтаря. Веднъж един от отделението закъсня и той като го видя, несъмнено, не му се скара, само че му сподели: " Недей, тъй като самичък знаеш, че и секундите са значими от време на време, нали по тази причина сме лекари, с цел да сме точни. "
Голяма част от познатите на лекаря го дефинират и като сензитивен човек.
" Всеки го гледа, че е висок и здрав мъж, само че не знаят в действителност по какъв начин изпитва всяко нещо, което вижда и чува - споделя сътрудник на Иван. - Преди години беше станала злополука в Пловдив и в една от колите имаше дете. То не беше тежко ранено, само че когато го вкарваха в болничното заведение, докторът го видя на входа. Гледаше към него няколко минути и тогава очите му се насълзиха. Не можех да допускам, само че се разплака. Просто седеше, гледаше детето и сълзите му се стичаха по бузите. Това се случи единствено за миг, а по-късно се обърна и потегли. "
източник: 168 часа
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ