Изборният ентусиазъм на българите в чужбина затихва
Рекордната интензивност на българите в чужбина, която означиха изборите през април т.г., евентуално ще остане ненадмината. Нещо повече – наподобява ентусиазмът на сънародниците ни да вземат участие в подготовката и провеждането на вота видимо спада.
Такъв извод може да се направи от разбора на блогъра и избирателен наблюдаващ Боян Юруков, оповестен неотдавна. В текста Юруков напомня значимата роля на доброволците зад граница, когато се организират избори: „ На всеки избор осведомяваме, призоваваме, изясняваме, намираме пространства, попълняме комисии и потребности. ” И показва, че през годините тази роля „ рядко е разпознавана, а от време на време даже блокирана ”.
Като образец дава случаи, при които прокуратурата приканва българи в чужбина разпит поради следствия на изборни измами. „ Обвинения липсваха – прокурорите единствено им било любопитно. Това отношение и откровеният тормоз накара много да се откажат освен да оказват помощ с изборите, само че и да имат каквото и да е с България. Общата позиция, в това число на хора в ЦИК е, че задачата на прокуратурата е точно била такава – безнравственост на дейните българи, най-много в западна Европа ”, акцентира той.
По думите му доброволците са създали опит да реализират официално съглашение с ЦИК и външното ни министерство, което направи взаимната им работа по изборите по-ефективна. Тъй като това не е случило, мнозина в този момент бойкотират организацията на вота 2 в 1, което „ слага пред действителен риск изборите в чужбина, тъй като е на практика невероятно консулствата ни с крайно незадоволителния им личен състав и ресурси да провеждат даже част от секциите ”.
„ Независимо, че 700 секции са кардинално утвърдени без значение от заявките, едва ли ще има кой да заплати за пространствата, да попълни комисиите и да свърши всичката работа към вота, която остава скрита за елементарния гласоподавател ”, акцентира той. И добавя, че всичко това изяснява и пониженият брой на заявките за гласоподаване, постъпващи от чужбина. За вота през април те са били 85 815 броя, а за юли – 70 960 броя. Прогнозата му е, че за изборите през ноември ще бъдат към 42 000.
Това няма да се отрази значително на броя на изборните секции, които ще бъдат към 700. Но може да се чакат компликации, твърди той, по организационната работа: „ едва ли ще има кой да заплати за пространствата, да попълни комисиите и да свърши всичката работа към вота, която остава скрита за елементарния гласоподавател. ” Липсата на заявки ще забави и самото гласоподаване, защото въз основа на тях се съставяха изборните описи в чужбина.
Такъв извод може да се направи от разбора на блогъра и избирателен наблюдаващ Боян Юруков, оповестен неотдавна. В текста Юруков напомня значимата роля на доброволците зад граница, когато се организират избори: „ На всеки избор осведомяваме, призоваваме, изясняваме, намираме пространства, попълняме комисии и потребности. ” И показва, че през годините тази роля „ рядко е разпознавана, а от време на време даже блокирана ”.
Като образец дава случаи, при които прокуратурата приканва българи в чужбина разпит поради следствия на изборни измами. „ Обвинения липсваха – прокурорите единствено им било любопитно. Това отношение и откровеният тормоз накара много да се откажат освен да оказват помощ с изборите, само че и да имат каквото и да е с България. Общата позиция, в това число на хора в ЦИК е, че задачата на прокуратурата е точно била такава – безнравственост на дейните българи, най-много в западна Европа ”, акцентира той.
По думите му доброволците са създали опит да реализират официално съглашение с ЦИК и външното ни министерство, което направи взаимната им работа по изборите по-ефективна. Тъй като това не е случило, мнозина в този момент бойкотират организацията на вота 2 в 1, което „ слага пред действителен риск изборите в чужбина, тъй като е на практика невероятно консулствата ни с крайно незадоволителния им личен състав и ресурси да провеждат даже част от секциите ”.
„ Независимо, че 700 секции са кардинално утвърдени без значение от заявките, едва ли ще има кой да заплати за пространствата, да попълни комисиите и да свърши всичката работа към вота, която остава скрита за елементарния гласоподавател ”, акцентира той. И добавя, че всичко това изяснява и пониженият брой на заявките за гласоподаване, постъпващи от чужбина. За вота през април те са били 85 815 броя, а за юли – 70 960 броя. Прогнозата му е, че за изборите през ноември ще бъдат към 42 000.
Това няма да се отрази значително на броя на изборните секции, които ще бъдат към 700. Но може да се чакат компликации, твърди той, по организационната работа: „ едва ли ще има кой да заплати за пространствата, да попълни комисиите и да свърши всичката работа към вота, която остава скрита за елементарния гласоподавател. ” Липсата на заявки ще забави и самото гласоподаване, защото въз основа на тях се съставяха изборните описи в чужбина.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ