И историческият музей в Русе показва в изложба колекцията си от Пафти
Регионалният исторически музей в Русе подреди в галерия сбирката си от пафти. Повече от 70 накита с разнообразни претекстове могат да се видят в зала " Княз Александър Първи ", а към това богатство от фонда са показали интерес към този момент и четиримата президенти на България, Естония, Румъния и Австрия, на които им следва среща в Русе.
Вселена от знаци - това са пафтите, които са били освен бижу в женския костюм, а и белег на обществен статус. Вярвало се е, че знаците и знаците, изобразени върху тях, защищават хората от зли сили. Всъщност пафтите имат своето особено място в обредната просвета. Това споделя етнологът Десислава Тихолова и добавя:
Всичко си има своето лично място и то не може да бъде променено. Точно по тази причина е мощно, тъй като си е на мястото. В този смисъл, пафтите стоят на кръста, т.е. разделят тялото като система на горна и долна част. Те са върху колана, който пък е знак за подписания завет сред Господ и индивида и изобразяват извънредно доста картини, които се показват нашето метапоетично мислене. Те показват слънцето, други астрални обекти, показват животните в качеството им на настойници - и небесни и подземни.
Тъй като са красиви, някак естествено защитната функционалност на пафтите е минала в мода. Етнографът Искра Тодорова, съавтор на изложбата.
Малките девойки нямат право да носят въобще железни украшения. Това се случва, откакто се сгодят. Двете семейства отиват в комплект до пазара в прилежащия по-голям град, с цел да си купят такива. И едвам по-късно дамата има право да носи такива украшения. Понякога могат да се поръчат, само че би трябвало да кажем, че в предишното това са си разрешавали единствено хората с положителни финансови благоприятни условия. Иначе се купуват тези, които са направени с по-елементарните техники като щамповане да вземем за пример.
Пафти е имало на територията на цялата Османска империя - от Саудитска Арабия до Трансилвания. Какво от тях обаче е особено за българите, може да се види в Русенския музей. Това са не просто аксесоари към дамския костюм - това са същински творби на ювелирното изкуство, съчетаващи българската обредност с детайли от пищността на западноевропейския барок.
Вселена от знаци - това са пафтите, които са били освен бижу в женския костюм, а и белег на обществен статус. Вярвало се е, че знаците и знаците, изобразени върху тях, защищават хората от зли сили. Всъщност пафтите имат своето особено място в обредната просвета. Това споделя етнологът Десислава Тихолова и добавя:
Всичко си има своето лично място и то не може да бъде променено. Точно по тази причина е мощно, тъй като си е на мястото. В този смисъл, пафтите стоят на кръста, т.е. разделят тялото като система на горна и долна част. Те са върху колана, който пък е знак за подписания завет сред Господ и индивида и изобразяват извънредно доста картини, които се показват нашето метапоетично мислене. Те показват слънцето, други астрални обекти, показват животните в качеството им на настойници - и небесни и подземни.
Тъй като са красиви, някак естествено защитната функционалност на пафтите е минала в мода. Етнографът Искра Тодорова, съавтор на изложбата.
Малките девойки нямат право да носят въобще железни украшения. Това се случва, откакто се сгодят. Двете семейства отиват в комплект до пазара в прилежащия по-голям град, с цел да си купят такива. И едвам по-късно дамата има право да носи такива украшения. Понякога могат да се поръчат, само че би трябвало да кажем, че в предишното това са си разрешавали единствено хората с положителни финансови благоприятни условия. Иначе се купуват тези, които са направени с по-елементарните техники като щамповане да вземем за пример.
Пафти е имало на територията на цялата Османска империя - от Саудитска Арабия до Трансилвания. Какво от тях обаче е особено за българите, може да се види в Русенския музей. Това са не просто аксесоари към дамския костюм - това са същински творби на ювелирното изкуство, съчетаващи българската обредност с детайли от пищността на западноевропейския барок.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ