Завръщането на машиниста и възходът на Локомотив
Развитието на шампионата в съветската Премиер лига предлага огромна изненада за почитателите. Шампионът Спартак (Москва) е пети с 25 точки, на една точка зад друга обичайната мощ – ЦСКА (Москва). Сред грандовете от последните години Зенит единствен държи позициите на кандидат за купата, като все още е втори с 30 пункта. Трети е представящият се мощно в последните сезони Краснодар.
Изненадващо отпред на класирането е Локомотив (Москва), който има задатък от три точки пред Зенит. Шампионатът към този момент беше преполовен и отборите играят мачовете от втория полусезон, а „ железничарите “ са отпред. Тимът на Юрий Сьомин излезе първи след 14-ия кръг, а това не се беше случвало на клуба от 2004 година насам. Тогава московският Локомотив също беше ръководен от същия ватман - Юрий Павлович Сьомин.
Това е третият престой на 70-годишния Сьомин отпред на Локомотив. Първият му интервал беше много нескончаем 1992-2005 година, само че и най-успешният в историята на клуба. За това време бяха извоювани две шампионски трофеи, четири национални купи, една Суперкупа и два полуфинала за КНК. Легендарният експерт се завърна отпред на отбора през лятото на 2009 година, само че година и половина по-късно беше уволнен.
Сегашното завръщане на Юрий Сьомин на „ РЖД Арена “ е достижение на един човек и той не е руснак. Това е германецът Ерик Щофелхаус, който през зимата беше назначен за състезателен шеф. Той даде на именития треньор опция да преструктурира тима, който сега е освен водач в шампионата, само че има шансове за класиране на 1/16-финалите на Лига Европа.
Предвид разликата в бюджетите на Локомотив (Москва) и тези на Зенит и Спартак (Москва), първото място в класирането на „ железничарите “ е необикновен триумф за отбора. Дори и тази позиция да е единствено краткотрайна, Сьомин заслужава похвали за работата, която прави от лятото насам. През 2004 година отборът му разполагаше с играчи, които бяха в пика на кариерите си – Динияр Билялетдинов, Сергей Овчинников, Вадим Евсеев, Дмитрий Сенников, Дмитрий Лосков и Дмитрий Сичов. Всички те бяха международно приети и съветски национали.
Сегашният му тим е цялостен с чужденци. Локомотив разполага с цели 11 легионери, множеството ветерани. Не може да се отхвърли обаче, че „ железничарите “ имат двама извънредно мощно представящи се руснаци. Това са 22-годишните братя-близнаци Алексей (на фотографията вляво) и Антон Миранчук. Двамата са артикули на клубната школа и са един от съветските национали в състава на Сьомин. Другите са вратарят Гилерме и халфовете Владислав Игнатиев и Дмитрий Тарасов.
Юрий Сьомин обаче бързо съумя да трансформира легионерите и руснаците в един отбор, притежаващ екипен дух – нещо особено за всички сформира, водени от опитния съветския експерт. Именно с подобен дух той реализира предходните си триумфи в Локомотив (Москва). Още повече, че Алексей Миранчук се трансформира в един от водачите, макар че мнозина предвидиха срив в играта на тима след травмата на Ари. Просто Сьомин промени стила на игра. Той повери изобретателните дейности на братята Миранчук и на Джеферсон Фарфан.
33-годишният перуански деец изживява същински подем в кариерата си, откакто мнозина го бяха пратили в пенсия поради прехвърлянето му в Ал Джазира от ОАЕ. Бившият португалски национал Мануел Фернандеш също беше отписан са огромния футбол, само че през този сезон възстановява формата си и към този момент има пет гола от старта на сезона.
Тимът на Юрий Сьомин не изпъква с налагането на някакви футболни нововъведения и не радва естетите с красива игра. Вместо това Локомотив постанова олдскул жанр. Старата тактическа лисица заздрави играта на тима си в отбрана по метод, на какъвто даже Жозе Моуриньо би завидял. Тимът му се показва извънредно добре при контраофанзива.
Сьомин не обича да прави ротации и разчита най-вече на едни и същи играчи. Това евентуално ще окаже въздействие върху представянето на Локомотив (Москва) до края на сезона, изключително в случай че „ железничарите “ не престават борбата в шампионата и Лига Европа. Дори и отборът от „ РЖД Арена “ да не приключи преди всичко в класирането, това няма да омаловажи мощното показване и най-много работата на Юрий Сьомин.
Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ
Изненадващо отпред на класирането е Локомотив (Москва), който има задатък от три точки пред Зенит. Шампионатът към този момент беше преполовен и отборите играят мачовете от втория полусезон, а „ железничарите “ са отпред. Тимът на Юрий Сьомин излезе първи след 14-ия кръг, а това не се беше случвало на клуба от 2004 година насам. Тогава московският Локомотив също беше ръководен от същия ватман - Юрий Павлович Сьомин.
Това е третият престой на 70-годишния Сьомин отпред на Локомотив. Първият му интервал беше много нескончаем 1992-2005 година, само че и най-успешният в историята на клуба. За това време бяха извоювани две шампионски трофеи, четири национални купи, една Суперкупа и два полуфинала за КНК. Легендарният експерт се завърна отпред на отбора през лятото на 2009 година, само че година и половина по-късно беше уволнен. Сегашното завръщане на Юрий Сьомин на „ РЖД Арена “ е достижение на един човек и той не е руснак. Това е германецът Ерик Щофелхаус, който през зимата беше назначен за състезателен шеф. Той даде на именития треньор опция да преструктурира тима, който сега е освен водач в шампионата, само че има шансове за класиране на 1/16-финалите на Лига Европа.
Предвид разликата в бюджетите на Локомотив (Москва) и тези на Зенит и Спартак (Москва), първото място в класирането на „ железничарите “ е необикновен триумф за отбора. Дори и тази позиция да е единствено краткотрайна, Сьомин заслужава похвали за работата, която прави от лятото насам. През 2004 година отборът му разполагаше с играчи, които бяха в пика на кариерите си – Динияр Билялетдинов, Сергей Овчинников, Вадим Евсеев, Дмитрий Сенников, Дмитрий Лосков и Дмитрий Сичов. Всички те бяха международно приети и съветски национали.
Сегашният му тим е цялостен с чужденци. Локомотив разполага с цели 11 легионери, множеството ветерани. Не може да се отхвърли обаче, че „ железничарите “ имат двама извънредно мощно представящи се руснаци. Това са 22-годишните братя-близнаци Алексей (на фотографията вляво) и Антон Миранчук. Двамата са артикули на клубната школа и са един от съветските национали в състава на Сьомин. Другите са вратарят Гилерме и халфовете Владислав Игнатиев и Дмитрий Тарасов. Юрий Сьомин обаче бързо съумя да трансформира легионерите и руснаците в един отбор, притежаващ екипен дух – нещо особено за всички сформира, водени от опитния съветския експерт. Именно с подобен дух той реализира предходните си триумфи в Локомотив (Москва). Още повече, че Алексей Миранчук се трансформира в един от водачите, макар че мнозина предвидиха срив в играта на тима след травмата на Ари. Просто Сьомин промени стила на игра. Той повери изобретателните дейности на братята Миранчук и на Джеферсон Фарфан.
33-годишният перуански деец изживява същински подем в кариерата си, откакто мнозина го бяха пратили в пенсия поради прехвърлянето му в Ал Джазира от ОАЕ. Бившият португалски национал Мануел Фернандеш също беше отписан са огромния футбол, само че през този сезон възстановява формата си и към този момент има пет гола от старта на сезона. Тимът на Юрий Сьомин не изпъква с налагането на някакви футболни нововъведения и не радва естетите с красива игра. Вместо това Локомотив постанова олдскул жанр. Старата тактическа лисица заздрави играта на тима си в отбрана по метод, на какъвто даже Жозе Моуриньо би завидял. Тимът му се показва извънредно добре при контраофанзива.
Сьомин не обича да прави ротации и разчита най-вече на едни и същи играчи. Това евентуално ще окаже въздействие върху представянето на Локомотив (Москва) до края на сезона, изключително в случай че „ железничарите “ не престават борбата в шампионата и Лига Европа. Дори и отборът от „ РЖД Арена “ да не приключи преди всичко в класирането, това няма да омаловажи мощното показване и най-много работата на Юрий Сьомин.
Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ