Разрушаване на конкуренцията в пазара на дребноПовишаване вместо намаляване на

Разрушаване на конкуренцията в пазара на дребноПовишаване вместо понижаване на ценитеДефицит на избрани стокиПотенциална глоба за България от Европейската комисия
Това са част от следствията, които бизнесът чака, в случай че бъде признат законопроектът на земеделското министерство за държавна интервенция в търговията с храни посредством таван на надценки и промоции за 22 продукта и храни и въвеждането на квота от 50% за българско произвеждане в комерсиалните вериги.

" Подобно фиксиране на таван на надценките би било равнозначно на това комерсиалните вериги да уеднаквят ценовата си политика ", разяснява по bTV Николай Вълканов от Сдружението за съвременна търговия, където вземат участие множеството от огромните вериги магазини.

Оказва се, че планът, който министърът на земеделието Георги Тахов показа преди ден и твърди, че ще понижи крайните цени на главните храни " с най-малко 20% ", не е обсъждан с бизнеса. Нещо повече - съгласно сектора резултатът от сходна груба интервенция в ценообразуването от страна на страната ще има противоположен резултат - може да докара не до понижаване, а до ново покачване на цените и даже до недостиг на обособени артикули.

" Тези ограничения ще доведат до по-високи цени и ще съсипят конкуренцията в сектора сред по-малки и по-големи вериги ", разяснява Вълканов.

Според земеделския министър със законопроекта се вкарва обвързване най-малко 50% от продуктите да са българско произвеждане, като техните надценки могат да са двойно по-високи спрямо вноса от страни отвън Европейски Съюз - 20 против 10%. Това условие ще важи за вериги с 10 и повече магазини в цялата страна и ще се отнася за съответни групи артикули.

Квотата за българско произвеждане отваря проблеми на два фронта:
може да провокира недостиг на обособени стокивероятно ще докара до наказания от страна на Европейската комисия, каквито образци към този момент има в други страни
В България като цяло няма задоволително произвеждане, което да задоволи потребностите от вътрешния пазар за доста от така наречен съществени хранителни артикули.

Една от тези категории е месото от наедрял рогат добитък, което съгласно Сдружението за съвременна търговия, е 80% импорт, както и при свинското месо, където локалното произвеждане задоволява единствено към 45% от вътрешното търсене.

" Зеленчуците, изключително извънсезонните, в случай че ги фиксират на 50% българско произвеждане, това значи в избрани моменти да няма какво да се постави на рафта ", разяснява още Николай Вълканов, който заключи предложенията като " разрушение на пазара на дребно и увеличение на цените ".

Подобен проблем няма при млечните артикули, яйцата и птичето месо, при които и в този момент стоките, които се оферират в магазините, са над 50% българско произвеждане.

Унгария и Румъния фиксираха % лична продукция в магазините, само че това докара до ускорение на инфлацията и наказателна процедури от Европейската комисия, защото сходен ход съгласно комисията опонира на разпоредбите за единния европейски пазар и ощетява потребителите.

Подобен опит беше изработен в България през 2020 година по време на пандемията, когато страната настояваше веригите да отделят от своята повърхност особено за български артикули, само че в последна сметка концепцията по този начин и не проработи.

Според Николай Вълканов от Сдружението за съвременна търговия, даже и " земеделското министерство не си има вяра, че сходен законопроект ще проработи ".

Българската стопанска камара (БСК) дефинира ограниченията като " връщане на плановата стопанска система " и също предизвестява за опасности, в случай че желанията на земеделското министерство станат факт. Българските стопанства са дребни и неефективни, а постоянно земеделската им продукция е по-скъпа от вносната.

Според Щерьо Ножаров от БСК повода за неефективното българско произвеждане е и неналичието на нововъведения.