Петър Волгин: Нямам как, отиваме на нови избори
Разпределението на мандатите в новото Народно заседание е такова, че, на процедура, работещо държавно управление не може да бъде формирано. Да, при едно огромно напрягане би могла да се пръкне някаква коалицийка. Само че тя ще бъде толкоз нефелна и безпринципна, че продължителността й евентуално ще бъде по-кратка, в сравнение с положителните усеща сред Мая Манолова и Николай Хаджигенов.
Ако българските политици, без значение дали са нови или остарели, желаят гласоподавателите най-малко малко да ги почитат, са длъжни да отидат на нови избори. Тези политици, които тръгнат да вършат държавно управление в това Народно заседание просто ще се изплюят върху всичко, което говореха в предизборната акция.
А другояче резултатите от парламентарния избор откроиха някои прекомерно забавни трендове. Първо, видя се, че слуховете за политическата гибел на Бойко Борисов са мощно пресилени. След чекмеджетата, кюлчетата, записите, след многохилядните митинги, всеки различен министър председател от дълго време щеше да се е преселил в политическото несъществуване.
Борисов не просто оцеля, той завоюва изборите. И обяснението с потреблението на административния запас по никакъв начин не е задоволително, тъй като всички партии, когато са на власт, вършат същото. Тук има нещо доста по-важно. Може и да не желаеме да си го признаем, само че Бойко Борисов, тъкмо както и Тодор Живков, за който ще приказваме по-късно в предаването, е физическото олицетворение на съществени български черти. Тези двамата са плът от плътта на българския народ. Това е и главната причина за дългото им ръководство.
Високият резултат на Слави Трифонов за следващ път сподели нещо, което е от дълго време известно. Политиката е театър. Съответно в нея съумява този, който може да прави най-хубавото шоу. Безспорно Слави Трифонов е най-хубавият шоумен в България през последните 30 години. Следователно е обикновено да бъде и сполучлив политик.
Има и още нещо доста значимо, което би трябвало да бъде казано тук. В продължение на години „ Шоуто на Слави “ беше безусловно сатанизирано. Най-вече от страна на хора, които претендираха да са велики интелектуалци и гениални създатели. Тези претенциозни лица упрекваха Слави и екипа му в какво ли не – „ чалгализирали “ нацията, „ опросточавали “ я, налагали „ вулгарен “ усет. Тези глупави приказки дадоха резултат.
Беше наложена тезата, че всеки, който харесва Слави, е някакъв неудачник. Сигурен съм, че в социологическите допитвания преди изборите доста хора не са споделили, че ще гласоподават за „ ИТН “ от боязън да не ги помислят за елементарни. На изборите обаче са дали гласовете си за Слави, изненадвайки, както социолозите, по този начин и систематичните партии.
Като приказваме за социологически изненади, наложително би трябвало да споменем и „ Демократична България “, тъй като групировката също получи по-голяма поддръжка в сравнение с се очакваше. И в случай че обединението заслужава поздравления за положителния избирателен резултат, симпатизантите й още веднъж се издъниха. Имам поради реакциите им във връзка с гласуването на българите в чужбина. Първоначално, когато започнаха да идват фотосите от опашките пред изборните секции в другите страни, „ градската десница “ изпадна в нечуван екстаз.
За негативно време изпълни обществените мрежи с възторжени постове от вида – „ Ето кой ще ни избави! “, „ Браво на българите в чужбина! “, „ Преподават ни урок по гражданско държание! “ Обаче цялата тази безконтролна еуфория беше отрязана като с нож сега, в който се разбра при кого е отишла по-голямата част от гласовете на чужбинските българи.
Отиде не при „ Демократична България “, а при Слави Трифонов. И „ градската десница “ за секунди смени плочата. Пак наводни обществените мрежи, единствено че със напълно други послания, изпълнени с обиди, жлъч и директни ругатни към чужбинските българи. Така, де, не са дали своят вот „ за който би трябвало “, надлежно наложително е да бъдат обиждани.
Слабото показване на Българска социалистическа партия е другата огромна вест от тези избори. След като четири години си бил непримирима съпротива, най-логичното нещо е да спечелиш без никакъв проблем изборите. А какво се оказа на процедура? Вместо да санкционират ГЕРБ, гласоподавателите наказаха Българска социалистическа партия. На какво се дължи това?
Ако управлението на партията откри съответния отговор на този въпрос, Българска социалистическа партия би могла и отсега нататък да играе решаваща роля в българската политика. Ако обаче партийният хайлайф избра шикалкавенето, в случай че тръгне да търси аргументите за провалянето на всички места другаде, само че не и в себе си, придвижването надолу няма да може да бъде спряно.
Коментар на Петър Волгин пред БНР
Ако българските политици, без значение дали са нови или остарели, желаят гласоподавателите най-малко малко да ги почитат, са длъжни да отидат на нови избори. Тези политици, които тръгнат да вършат държавно управление в това Народно заседание просто ще се изплюят върху всичко, което говореха в предизборната акция.
А другояче резултатите от парламентарния избор откроиха някои прекомерно забавни трендове. Първо, видя се, че слуховете за политическата гибел на Бойко Борисов са мощно пресилени. След чекмеджетата, кюлчетата, записите, след многохилядните митинги, всеки различен министър председател от дълго време щеше да се е преселил в политическото несъществуване.
Борисов не просто оцеля, той завоюва изборите. И обяснението с потреблението на административния запас по никакъв начин не е задоволително, тъй като всички партии, когато са на власт, вършат същото. Тук има нещо доста по-важно. Може и да не желаеме да си го признаем, само че Бойко Борисов, тъкмо както и Тодор Живков, за който ще приказваме по-късно в предаването, е физическото олицетворение на съществени български черти. Тези двамата са плът от плътта на българския народ. Това е и главната причина за дългото им ръководство.
Високият резултат на Слави Трифонов за следващ път сподели нещо, което е от дълго време известно. Политиката е театър. Съответно в нея съумява този, който може да прави най-хубавото шоу. Безспорно Слави Трифонов е най-хубавият шоумен в България през последните 30 години. Следователно е обикновено да бъде и сполучлив политик.
Има и още нещо доста значимо, което би трябвало да бъде казано тук. В продължение на години „ Шоуто на Слави “ беше безусловно сатанизирано. Най-вече от страна на хора, които претендираха да са велики интелектуалци и гениални създатели. Тези претенциозни лица упрекваха Слави и екипа му в какво ли не – „ чалгализирали “ нацията, „ опросточавали “ я, налагали „ вулгарен “ усет. Тези глупави приказки дадоха резултат.
Беше наложена тезата, че всеки, който харесва Слави, е някакъв неудачник. Сигурен съм, че в социологическите допитвания преди изборите доста хора не са споделили, че ще гласоподават за „ ИТН “ от боязън да не ги помислят за елементарни. На изборите обаче са дали гласовете си за Слави, изненадвайки, както социолозите, по този начин и систематичните партии.
Като приказваме за социологически изненади, наложително би трябвало да споменем и „ Демократична България “, тъй като групировката също получи по-голяма поддръжка в сравнение с се очакваше. И в случай че обединението заслужава поздравления за положителния избирателен резултат, симпатизантите й още веднъж се издъниха. Имам поради реакциите им във връзка с гласуването на българите в чужбина. Първоначално, когато започнаха да идват фотосите от опашките пред изборните секции в другите страни, „ градската десница “ изпадна в нечуван екстаз.
За негативно време изпълни обществените мрежи с възторжени постове от вида – „ Ето кой ще ни избави! “, „ Браво на българите в чужбина! “, „ Преподават ни урок по гражданско държание! “ Обаче цялата тази безконтролна еуфория беше отрязана като с нож сега, в който се разбра при кого е отишла по-голямата част от гласовете на чужбинските българи.
Отиде не при „ Демократична България “, а при Слави Трифонов. И „ градската десница “ за секунди смени плочата. Пак наводни обществените мрежи, единствено че със напълно други послания, изпълнени с обиди, жлъч и директни ругатни към чужбинските българи. Така, де, не са дали своят вот „ за който би трябвало “, надлежно наложително е да бъдат обиждани.
Слабото показване на Българска социалистическа партия е другата огромна вест от тези избори. След като четири години си бил непримирима съпротива, най-логичното нещо е да спечелиш без никакъв проблем изборите. А какво се оказа на процедура? Вместо да санкционират ГЕРБ, гласоподавателите наказаха Българска социалистическа партия. На какво се дължи това?
Ако управлението на партията откри съответния отговор на този въпрос, Българска социалистическа партия би могла и отсега нататък да играе решаваща роля в българската политика. Ако обаче партийният хайлайф избра шикалкавенето, в случай че тръгне да търси аргументите за провалянето на всички места другаде, само че не и в себе си, придвижването надолу няма да може да бъде спряно.
Коментар на Петър Волгин пред БНР
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ