Пълнозърнести храни – да! Но колко?
Разнообразното и уравновесено хранене е извънредно значимо за здравето, а съответното информиране е наложително за актуалния човек. В тази къса поредност от материали, касаеща пълнозърнестите храни, преглеждаме по-подробно какво съставляват те и с какво са потребни за нас. Също така се стопираме на някои специфични техни представители, неразделна част от здравословното хранене.
Пълнозърнестият артикул съдържа в естествени пропорции всички съставни елементи, от които е построено едно зърно от зърнено-житна (пшеница, царевица, овес, ръж, ечемик, просо, сорго и т.н.) или зърноподобна (, елда) просвета. Както при всички други групи храни, и при пълнозърнестите въпросът е не „ дали да ядем ”, а „ какъв брой да ядем ”. Следва да се знае, че носят огромни .
Световната здравна организация и националните здравни институции предлагат от 3 до 5 приема зърнени храни на ден, като количествата зависят от възрастта и пола на индивида и от типа на пълнозърнестата храна. Препоръчва се най-малко половината от приема на зърнени храни да идва от пълнозърнести източници. Препоръчителният банкет на фибри за възрастен човек е сред 21 и 35 г дневно. Това значи, че възрастен човек, консумиращ 2 000 ккал на ден, ще има потребност от 170 г зърнени храни или от към 56 г на всяко хранене, което се равнява на: 2 дребни филийки пълнозърнест самун, 1 чаша (220 мл) сварен ориз, елда, булгур, пълнозърнеста паста или 2 бр. дребни пълнозърнести бисквити.
Внимателното вглеждане в етикета на пълнозърнестия артикул също е от особена значимост. Знаем, че стига да се запазят всички съставни елементи на зърното, продуктът не губи от питателните си качества, само че да вземем за пример в пълнозърнестите кифли, кроасани, снаксове, кексове и прочие има и други съставки. Ето за какво би трябвало да сте изключително деликатни за съществуването на сатурирани мазнини, транс мазнини, хидрогенирани мазнини и прекомерно количество добавени захари, както и за точната индикация по отношение на това какъв % от нужните за деня фибри поемате със съответния артикул.
С поддръжката на Activia
Използвани източници:
https://healthyeating.sfgate.com; www.usda.com; https://www.choosemyplate.gov/grains ; https://www.heart.org; https://www.euro.who.int
Пълнозърнестият артикул съдържа в естествени пропорции всички съставни елементи, от които е построено едно зърно от зърнено-житна (пшеница, царевица, овес, ръж, ечемик, просо, сорго и т.н.) или зърноподобна (, елда) просвета. Както при всички други групи храни, и при пълнозърнестите въпросът е не „ дали да ядем ”, а „ какъв брой да ядем ”. Следва да се знае, че носят огромни .
Световната здравна организация и националните здравни институции предлагат от 3 до 5 приема зърнени храни на ден, като количествата зависят от възрастта и пола на индивида и от типа на пълнозърнестата храна. Препоръчва се най-малко половината от приема на зърнени храни да идва от пълнозърнести източници. Препоръчителният банкет на фибри за възрастен човек е сред 21 и 35 г дневно. Това значи, че възрастен човек, консумиращ 2 000 ккал на ден, ще има потребност от 170 г зърнени храни или от към 56 г на всяко хранене, което се равнява на: 2 дребни филийки пълнозърнест самун, 1 чаша (220 мл) сварен ориз, елда, булгур, пълнозърнеста паста или 2 бр. дребни пълнозърнести бисквити.
Внимателното вглеждане в етикета на пълнозърнестия артикул също е от особена значимост. Знаем, че стига да се запазят всички съставни елементи на зърното, продуктът не губи от питателните си качества, само че да вземем за пример в пълнозърнестите кифли, кроасани, снаксове, кексове и прочие има и други съставки. Ето за какво би трябвало да сте изключително деликатни за съществуването на сатурирани мазнини, транс мазнини, хидрогенирани мазнини и прекомерно количество добавени захари, както и за точната индикация по отношение на това какъв % от нужните за деня фибри поемате със съответния артикул.
С поддръжката на Activia
Използвани източници:
https://healthyeating.sfgate.com; www.usda.com; https://www.choosemyplate.gov/grains ; https://www.heart.org; https://www.euro.who.int
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ