CNN: Настоящата дилема на Путин бе най-големият страх на Кенеди |
Размишлявайки върху Кубинската рецесия, президентът Джон Кенеди един път предизвести, че нуклеарните сили " би трябвало да заобикалят тези борби, които слагат съперника пред избора или на унизително оттегляне, или на нуклеарна война ".
Сблъсъкът с съветския президент Владимир Путин за Украйна към момента не е огледален на оня миг, в който Съветският съюз и Западът се оказаха на прага на Армагедон през октомври 1962 година
Но логиката на Кенеди за свръхсилите отново звучи настоящо, когато Путин е притиснат в ъгъла от стратегическата злополука на неговата война, героичната опозиция на Украйна и изключителния съюзнически конвейер от оръжия и муниции на стойност няколко милиарда $.
Президентът Джо Байдън, който постоянно е заявявал, че двете му цели са да помогне на Украйна да се отбрани и да избегне директна ескалация с Путин, която може да докара до риск от нуклеарна война, наподобява е обмислял предизвестието на Джон Ф. Кенеди.
По време на набирането на средства в Потомак, Мериленд, в понеделник вечерта Байдън показа, че е смутен, че Путин към момента не е измислил излаз от войната, макар " пресметливия " темперамент на някогашния офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Междувременно високопоставени чиновници в региона на националната сигурност признават, че към момента не знаят какъв тип съветски триумф в Източна и Южна Украйна би разрешил на Путин да разгласи самобитна победа и да деескалира военните дейности, заяви Кайтлан Колинс от CNN.
Всичко това е обезпокоително. Но то наподобява ненапълно в прорез с политиката на Съединени американски щати. В края на краищата категорично декларираната цел на Вашингтон в поддръжка на Украйна е Путин да загуби войната. Байдън изиска от Конгреса 33 милиарда $ за изпращане на военна и друга помощ за Украйна, а във вторник Камарата на представителите гласоподава да одобри законопроект на стойност към 40 милиарда $. Вашингтон залива бойното поле с противотанкови и противовъздушни ракети, радари, безпилотни самолети, артилерийски снаряди и гаубици.
Този нападателен метод на Запада, бавният прогрес на войната на безсилие на Путин и неналичието на каквито и да било дипломатически старания за прекратяването й значат, че е съвсем несъмнено, че съветският водач ще бъде в допълнение притиснат в рисков ъгъл.
Единственият вид за излаз на Путин сега наподобява е капитулация и безмълвно самопризнание, че напъните на Запада, съчетани с гневната украинска храброст, са го надделели - позиция, която би била политически невъзможна за приемане.
Докъде би стигнал Путин?
Няма действителен консенсус по въпроса какво може да направи Путин, в случай че е обезверен. Макар да не споделя разумното и тъкмо мнение на Вашингтон, че губи войната, няма индикации, че е самоубиец и би рискувал пълномащабна нуклеарна борба, като тества решимостта на Запада.
Няколко високопоставени американски чиновници обществено показаха опасения, че Путин може да посегне към тактически нуклеарни оръжия с по-ниска мощ на бойното поле като опция на унизително проваляне в Украйна. Известно облекчение по този въпрос дойде във вторник, когато, че съгласно Съединени американски щати няма " непосреден капацитет Путин да употребява нуклеарно оръжие ". А шефът на Агенцията за отбранително разузнаване, генерал-лейтенант Скот Бериър, съобщи, че тази оценка обгръща и тактическите или бойните устройства.
Но надали е паникьорство да се преглежда тази опция. Путин е потвърдил, че е безсърдечен водач, който не се тормози да предизвиква всеобщи жертви. Той изравни със земята градове в Чечения и хвърли силите си против цивилни жители в Сирия. Войната му в Украйна включваше безмилостни обстрели и бомбардировки на жилищни региони, учебни заведения, гари и убежища, както и явни военни закононарушения от страна на неговите войски. Хиляди негови бойци починаха. А Путин към този момент е употребявал оръжия за всеобщо заличаване - да вземем за пример, като е атакувал съветски дезертьори на английска земя с радиоактивни детайли и нервнопаралитични субстанции - без да се преценява с цивилното население, съгласно държавното управление на Обединеното кралство.
Междувременно готовността на Русия да заплашва с потребление на нуклеарни оръжия - по метод, по който Съветският съюз рядко го правеше по време на Студената война - с цел да тероризира западната общност, акцентира преимуществото, което най-страховитият боеприпас в света може да донесе на размирните страни, които желаят да предотвратят опцията за западна интервенция.
Путин не демонстрира признаци, че гледа към изхода
Макар че Съединени американски щати могат да бъдат подложени на критика, че не са дали на Путин излаз, за който Байдън говореше, сходна самодейност би била сложна - и може би няма да проработи по този начин или другояче.
Първо, Путин не гледа към изхода. Въпреки че войната е икономическа, военна и стратегическа злополука за Русия, водачът на Кремъл танцува по личната си логичност. Ако той не може да управлява цяла Украйна или да смъкна държавното управление й, основаването на големи човешки и материални опустошения, които не разрешават на Украйна да действа като естествена стопанска система и санкционират стремежите й да се причисли към Запада, може да е задоволително - и може да подейства като възпиращ фактор за други страни от някогашната руска орбита.
Това може би е една от аргументите, заради които Хейнс допусна във вторник, че съветският водач " се приготвя за нескончаем спор в Украйна, по време на който има намерение да реализира цели отвън Донбас ". Но тя предизвести, че несъответствието сред военните благоприятни условия на Путин и неговите упоритости значи, че той може да бъде заставен да се върне в този рисков ъгъл - и да нападна.
" Настоящата наклонност усилва вероятността президентът Путин да се обърне към по-драстични средства, в това число налагане на военно състояние, преориентиране на промишленото произвеждане или евентуално ескалиращи военни дейности, с цел да освободи ресурсите, нужни за реализиране на задачите му, когато спорът се проточи или в случай че реши, че Русия губи в Украйна ", сподели Хейнс.
Идеята, че Путин може да бъде изведен от стратегически задънената улица, в която се намира, се проваля и по две други аргументи. Първо, съветският водач отхвърли всички дипломатически пътища, молби и предизвестия за деескалация на спора преди нашествието. Сега залогът за персоналния му авторитет, политическите му позиции и репутацията на Русия - както и за оценката на историята - е още по-остър. Всъщност имаше признаци за допустима нова ескалация във вторник, когато Беларус придвижи специфични сили към границите с Украйна, базирайки се на това, което твърди, че е западна експанзия.
Втората причина, заради която може би не е време за дипломация, се крие в убеждението на ястребово настроените западни столици като Лондон и Вашингтон, че силите на украинския президент Володимир Зеленски, снабдени със западни оръжия, са спечелили правото да завоюват войната - и може би в последна сметка ще го създадат. В края на краищата Украйна е ощетената страна, която търпи непровокирано навлизане.
Освен това досега Путин не се е прицелвал в оръжейни конвои, придвижващи се към Украйна на територията на НАТО, нито е провел огромни хакерски атаки против западни цели - най-малко такива, които са обществено известни. И двата пропуща демонстрират силата на възпирането.
Но защото войната се проточва, с непрекъснатата заплаха от ескалация или неверна преценка, която би ускорила по-широк конфликт, в крепостта на западното единение може да се появят пукнатини.
Френският президент Еманюел Макрон, който безрезултатно се опита да убеди Путин да не нахлува в Украйна, осъди войнствената изразителност на съветския водач в Деня на успеха. Но той също по този начин съобщи, че в последна сметка Украйна и Русия ще би трябвало да седнат и да приказват за мир - идея, която няма да бъде реализира с " унижението " на Москва. Във вторник Макрон беседва с китайския президент Си Дзинпин, съдружник на Путин, след което Елисейският замък заяви, че двамата са постигнали единодушие " по отношение на незабавната нужда от преустановяване на огъня ".
А във вторник в Овалния кабинет имаше един изумителен миг, когато италианският министър-председател Марио Драги, откакто похвали единството на Запада във връзка с Украйна и осъди съветската инвазия, каза на Байдън пред камерите следното:
" Трябва да ви кажа, че в Италия и в Европа в този момент хората желаят да сложат завършек на (...) тези кланета, на това принуждение, на тази кланица, която се случва. И хората мислят за това какво можем да създадем, с цел да реализираме мир... Най-малкото желаят да помислят за опцията да се реализира преустановяване на огъня и да се стартират още веднъж някакви съществени договаряния. Това е ситуацията сега. Мисля, че би трябвало да се замислим надълбоко по какъв начин да се оправим с това. "
Коментарите му отразяват възходящата тревога, че без някаква външна интервенция Путин може да се окаже притиснат в ъгъла, за който приказва Кенеди в речта си в Американския университет през юни 1963 година
Месеци по-рано, когато светът беше затаил мирис от боязън от нуклеарна война, Кенеди беше измислил метод руският водач Никита Хрушчов да се отдръпна, без да загуби достойнството си, в опълчването им за Куба.
Шест десетилетия по-късно някакъв сходен компромис, колкото и мъчителен да е той, може да се наложи за Путин.
Сблъсъкът с съветския президент Владимир Путин за Украйна към момента не е огледален на оня миг, в който Съветският съюз и Западът се оказаха на прага на Армагедон през октомври 1962 година
Но логиката на Кенеди за свръхсилите отново звучи настоящо, когато Путин е притиснат в ъгъла от стратегическата злополука на неговата война, героичната опозиция на Украйна и изключителния съюзнически конвейер от оръжия и муниции на стойност няколко милиарда $.
Президентът Джо Байдън, който постоянно е заявявал, че двете му цели са да помогне на Украйна да се отбрани и да избегне директна ескалация с Путин, която може да докара до риск от нуклеарна война, наподобява е обмислял предизвестието на Джон Ф. Кенеди.
По време на набирането на средства в Потомак, Мериленд, в понеделник вечерта Байдън показа, че е смутен, че Путин към момента не е измислил излаз от войната, макар " пресметливия " темперамент на някогашния офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Междувременно високопоставени чиновници в региона на националната сигурност признават, че към момента не знаят какъв тип съветски триумф в Източна и Южна Украйна би разрешил на Путин да разгласи самобитна победа и да деескалира военните дейности, заяви Кайтлан Колинс от CNN.
Всичко това е обезпокоително. Но то наподобява ненапълно в прорез с политиката на Съединени американски щати. В края на краищата категорично декларираната цел на Вашингтон в поддръжка на Украйна е Путин да загуби войната. Байдън изиска от Конгреса 33 милиарда $ за изпращане на военна и друга помощ за Украйна, а във вторник Камарата на представителите гласоподава да одобри законопроект на стойност към 40 милиарда $. Вашингтон залива бойното поле с противотанкови и противовъздушни ракети, радари, безпилотни самолети, артилерийски снаряди и гаубици.
Този нападателен метод на Запада, бавният прогрес на войната на безсилие на Путин и неналичието на каквито и да било дипломатически старания за прекратяването й значат, че е съвсем несъмнено, че съветският водач ще бъде в допълнение притиснат в рисков ъгъл.
Единственият вид за излаз на Путин сега наподобява е капитулация и безмълвно самопризнание, че напъните на Запада, съчетани с гневната украинска храброст, са го надделели - позиция, която би била политически невъзможна за приемане.
Докъде би стигнал Путин?
Няма действителен консенсус по въпроса какво може да направи Путин, в случай че е обезверен. Макар да не споделя разумното и тъкмо мнение на Вашингтон, че губи войната, няма индикации, че е самоубиец и би рискувал пълномащабна нуклеарна борба, като тества решимостта на Запада.
Няколко високопоставени американски чиновници обществено показаха опасения, че Путин може да посегне към тактически нуклеарни оръжия с по-ниска мощ на бойното поле като опция на унизително проваляне в Украйна. Известно облекчение по този въпрос дойде във вторник, когато, че съгласно Съединени американски щати няма " непосреден капацитет Путин да употребява нуклеарно оръжие ". А шефът на Агенцията за отбранително разузнаване, генерал-лейтенант Скот Бериър, съобщи, че тази оценка обгръща и тактическите или бойните устройства.
Но надали е паникьорство да се преглежда тази опция. Путин е потвърдил, че е безсърдечен водач, който не се тормози да предизвиква всеобщи жертви. Той изравни със земята градове в Чечения и хвърли силите си против цивилни жители в Сирия. Войната му в Украйна включваше безмилостни обстрели и бомбардировки на жилищни региони, учебни заведения, гари и убежища, както и явни военни закононарушения от страна на неговите войски. Хиляди негови бойци починаха. А Путин към този момент е употребявал оръжия за всеобщо заличаване - да вземем за пример, като е атакувал съветски дезертьори на английска земя с радиоактивни детайли и нервнопаралитични субстанции - без да се преценява с цивилното население, съгласно държавното управление на Обединеното кралство.
Междувременно готовността на Русия да заплашва с потребление на нуклеарни оръжия - по метод, по който Съветският съюз рядко го правеше по време на Студената война - с цел да тероризира западната общност, акцентира преимуществото, което най-страховитият боеприпас в света може да донесе на размирните страни, които желаят да предотвратят опцията за западна интервенция.
Путин не демонстрира признаци, че гледа към изхода
Макар че Съединени американски щати могат да бъдат подложени на критика, че не са дали на Путин излаз, за който Байдън говореше, сходна самодейност би била сложна - и може би няма да проработи по този начин или другояче.
Първо, Путин не гледа към изхода. Въпреки че войната е икономическа, военна и стратегическа злополука за Русия, водачът на Кремъл танцува по личната си логичност. Ако той не може да управлява цяла Украйна или да смъкна държавното управление й, основаването на големи човешки и материални опустошения, които не разрешават на Украйна да действа като естествена стопанска система и санкционират стремежите й да се причисли към Запада, може да е задоволително - и може да подейства като възпиращ фактор за други страни от някогашната руска орбита.
Това може би е една от аргументите, заради които Хейнс допусна във вторник, че съветският водач " се приготвя за нескончаем спор в Украйна, по време на който има намерение да реализира цели отвън Донбас ". Но тя предизвести, че несъответствието сред военните благоприятни условия на Путин и неговите упоритости значи, че той може да бъде заставен да се върне в този рисков ъгъл - и да нападна.
" Настоящата наклонност усилва вероятността президентът Путин да се обърне към по-драстични средства, в това число налагане на военно състояние, преориентиране на промишленото произвеждане или евентуално ескалиращи военни дейности, с цел да освободи ресурсите, нужни за реализиране на задачите му, когато спорът се проточи или в случай че реши, че Русия губи в Украйна ", сподели Хейнс.
Идеята, че Путин може да бъде изведен от стратегически задънената улица, в която се намира, се проваля и по две други аргументи. Първо, съветският водач отхвърли всички дипломатически пътища, молби и предизвестия за деескалация на спора преди нашествието. Сега залогът за персоналния му авторитет, политическите му позиции и репутацията на Русия - както и за оценката на историята - е още по-остър. Всъщност имаше признаци за допустима нова ескалация във вторник, когато Беларус придвижи специфични сили към границите с Украйна, базирайки се на това, което твърди, че е западна експанзия.
Втората причина, заради която може би не е време за дипломация, се крие в убеждението на ястребово настроените западни столици като Лондон и Вашингтон, че силите на украинския президент Володимир Зеленски, снабдени със западни оръжия, са спечелили правото да завоюват войната - и може би в последна сметка ще го създадат. В края на краищата Украйна е ощетената страна, която търпи непровокирано навлизане.
Освен това досега Путин не се е прицелвал в оръжейни конвои, придвижващи се към Украйна на територията на НАТО, нито е провел огромни хакерски атаки против западни цели - най-малко такива, които са обществено известни. И двата пропуща демонстрират силата на възпирането.
Но защото войната се проточва, с непрекъснатата заплаха от ескалация или неверна преценка, която би ускорила по-широк конфликт, в крепостта на западното единение може да се появят пукнатини.
Френският президент Еманюел Макрон, който безрезултатно се опита да убеди Путин да не нахлува в Украйна, осъди войнствената изразителност на съветския водач в Деня на успеха. Но той също по този начин съобщи, че в последна сметка Украйна и Русия ще би трябвало да седнат и да приказват за мир - идея, която няма да бъде реализира с " унижението " на Москва. Във вторник Макрон беседва с китайския президент Си Дзинпин, съдружник на Путин, след което Елисейският замък заяви, че двамата са постигнали единодушие " по отношение на незабавната нужда от преустановяване на огъня ".
А във вторник в Овалния кабинет имаше един изумителен миг, когато италианският министър-председател Марио Драги, откакто похвали единството на Запада във връзка с Украйна и осъди съветската инвазия, каза на Байдън пред камерите следното:
" Трябва да ви кажа, че в Италия и в Европа в този момент хората желаят да сложат завършек на (...) тези кланета, на това принуждение, на тази кланица, която се случва. И хората мислят за това какво можем да създадем, с цел да реализираме мир... Най-малкото желаят да помислят за опцията да се реализира преустановяване на огъня и да се стартират още веднъж някакви съществени договаряния. Това е ситуацията сега. Мисля, че би трябвало да се замислим надълбоко по какъв начин да се оправим с това. "
Коментарите му отразяват възходящата тревога, че без някаква външна интервенция Путин може да се окаже притиснат в ъгъла, за който приказва Кенеди в речта си в Американския университет през юни 1963 година
Месеци по-рано, когато светът беше затаил мирис от боязън от нуклеарна война, Кенеди беше измислил метод руският водач Никита Хрушчов да се отдръпна, без да загуби достойнството си, в опълчването им за Куба.
Шест десетилетия по-късно някакъв сходен компромис, колкото и мъчителен да е той, може да се наложи за Путин.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ