Фотогалерия | Българите в Албания
Разликата сред българите мюсюлмани и българите християни в Албания най-много се вижда в демографско отношение. Трите района с майчин български език са плътно обитаеми в областите с български имена Мала преспа, Голо бърдо и Гора. Тенденцията за спад на популацията е сходна както тази във България, само че неприятната инфраструктура и безработицата тласка хората към Западна Европа, България или вътрешността на Албания. В огромните градове на Албания има квартали с българско население, преселило се от селата от западната част, а в някои от тях има неделни български учебни заведения.
Силните опити за асимилация и македонизация стартират още от времето, когато Албания признава македонско малцинство под натиска на Югославия през 1945 година, след което през 1947 година стартират да идват и македонски учители в местността Мала преспа.
Непокътнати от асимилацията остават българите в труднодостъпния планински район Голо бърдо, в който дистанциите не се мерят в километри, а в часове. За наше голямо облекчение последните три километра бяха асфалтирани едвам няколко дни преди някой от Майка България (както я назовават те) да дойде в село Острем. Необичайно цялостните заведения в центъра му трябваше да ни подскажат за демографската картина в района, обитаем с българи мюсюлмани.
Село Връбник е заключено в югоизточната част на Албания, на няколко километра от границата с Гърция и Македония. Пътят е построен от България и приключен преди два месеца, а цялата права от 7 километра е приключена за под 5 години. Бившият локален преподавател подминава мотора си църквата, която е издигната от локалните поданици през XIX век на мястото на друга черква, разрушена от османците Фотограф: Димитър Марков Реклама В селото са останали към 50 души, напълно пенсионери, които се занимават със земеделие и отглеждане на животни. С носталгия описват за разцвета на селото, когато е наброявало 500 души и игла не можела да падне на улиците от хилядите животни Фотограф: Димитър Марков По Времето на Енвер ходжа Албания става първата атеистична страна, което води до унищожаването на стотици храмове, само че някои се преустройват за държавни цели, както този в село Връбник е преустроен в сушилня. След рухването на комунизма там се възражда религиозната горделивост на локалните българи и службите в църквата са възобновени. Издигнат е и голям кръст до гробищата на селото, а сега събират средства за ремонт на покрива на църквата Фотограф: Димитър Марков Реклама Селото влиза в рамките на Албания през 1925 година, като е откъснато културно от другите села в Егейска Македония. Останало единствено измежду останалите албански села и поради изчезналата инфраструктура, локалните настояват, че приказват най-чистия български. Заобикалящите го голи хълмове подсказват за безводието в района, единственият водоизточник на селото са два извора в най-ниската му част, като хората сами с помпи я изпомпват до домовете си Фотограф: Димитър Марков Пътувайки до региона Мала преспа, район с към 10 български села към Преспанското езеро, отклонявам до две възрастни дами, които махат на автостоп, с цел да ги попитам за посоката. Отговориха ми на чист български и се оказа, че търсят транспорт до село Пустец, най-голямото село в района - с учебно заведение, болница и пожарна работа Фотограф: Димитър Марков
Силните опити за асимилация и македонизация стартират още от времето, когато Албания признава македонско малцинство под натиска на Югославия през 1945 година, след което през 1947 година стартират да идват и македонски учители в местността Мала преспа.
Непокътнати от асимилацията остават българите в труднодостъпния планински район Голо бърдо, в който дистанциите не се мерят в километри, а в часове. За наше голямо облекчение последните три километра бяха асфалтирани едвам няколко дни преди някой от Майка България (както я назовават те) да дойде в село Острем. Необичайно цялостните заведения в центъра му трябваше да ни подскажат за демографската картина в района, обитаем с българи мюсюлмани.
Село Връбник е заключено в югоизточната част на Албания, на няколко километра от границата с Гърция и Македония. Пътят е построен от България и приключен преди два месеца, а цялата права от 7 километра е приключена за под 5 години. Бившият локален преподавател подминава мотора си църквата, която е издигната от локалните поданици през XIX век на мястото на друга черква, разрушена от османците Фотограф: Димитър Марков Реклама В селото са останали към 50 души, напълно пенсионери, които се занимават със земеделие и отглеждане на животни. С носталгия описват за разцвета на селото, когато е наброявало 500 души и игла не можела да падне на улиците от хилядите животни Фотограф: Димитър Марков По Времето на Енвер ходжа Албания става първата атеистична страна, което води до унищожаването на стотици храмове, само че някои се преустройват за държавни цели, както този в село Връбник е преустроен в сушилня. След рухването на комунизма там се възражда религиозната горделивост на локалните българи и службите в църквата са възобновени. Издигнат е и голям кръст до гробищата на селото, а сега събират средства за ремонт на покрива на църквата Фотограф: Димитър Марков Реклама Селото влиза в рамките на Албания през 1925 година, като е откъснато културно от другите села в Егейска Македония. Останало единствено измежду останалите албански села и поради изчезналата инфраструктура, локалните настояват, че приказват най-чистия български. Заобикалящите го голи хълмове подсказват за безводието в района, единственият водоизточник на селото са два извора в най-ниската му част, като хората сами с помпи я изпомпват до домовете си Фотограф: Димитър Марков Пътувайки до региона Мала преспа, район с към 10 български села към Преспанското езеро, отклонявам до две възрастни дами, които махат на автостоп, с цел да ги попитам за посоката. Отговориха ми на чист български и се оказа, че търсят транспорт до село Пустец, най-голямото село в района - с учебно заведение, болница и пожарна работа Фотограф: Димитър Марков
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ