Разказите за дългов апокалипсис“ остават на полето на политическата реторика. ...

Разказите за дългов апокалипсис“ остават на полето на политическата реторика.

Лъчезар Богданов: По-спокойно за дълга, рискът остава бюджетният дефицит

Разказите за „ дългов апокалипсис “ остават на полето на политическата изразителност. Основният фактор е динамичността на бюджетния недостиг, написа Лъчезар Богданов в разбор от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).   През седмицата изненадващо Министерство на финансите издаде еврооблигации за 1,5 милиарда евро и период до падежа 10 години. При мощен интерес от вложителите – поръчките са надминали 7 милиарда евро – реализирана годишна рентабилност от 4,78% е малко по-ниска от предстоящата при подготовката на емисията. България наподобява добре и на фона на други страни в района – да вземем за пример Румъния и Унгария – които по-рано този месец издадоха облигации при по-висока рентабилност. В съпоставяне с излъчванията на 7- и 12-годишни облигации, които държавното управление осъществя през септември 2022 година, доходността е сходна, само че би трябвало да се регистрира, че от този момент Федералният запас и Европейската централна банка покачиха лихвите с 1,25 процентни пункта.   Засега разказите за „ дългов апокалипсис “ остават на полето на политическата изразителност. Основният фактор – както нееднократно разясняваме – е динамичността на бюджетния недостиг. Както стана ясно, България приключи 2022 година с касов недостиг от 1,5 милиарда лв. – надалеч под заложения от над 6 милиарда лв.. Полученият транш по механизма за възобновяване и резистентност в размер на 2,7 милиарда лв. също способства за стесняване на касовия недостиг.

Какво се случи с държавния дълг през 2022 година?   Данните би трябвало да охладят пристрастеностите и да насочат вниманието към действителните провокации пред фискалната и бюджетната политика. За годината държавното управление е погасило главници по падежиращ остарял дълг на стойност 3,250 милиарда лв., от които близо 2,4 милиарда лв. са по еврооблигации. Същевременно са издадени нови еврооблигации на стойност близо 4,3 милиарда лв. и облигации на вътрешния пазар в лв. за малко над 2,4 милиарда лв.. Част от чистото нарастване на дълга покрива касовия недостиг, друга част от средствата са непохарчени и са във фискалния запас, който е по-висок в края на 2022 година в съпоставяне с края на 2021 година

Какво следва?   Динамиката на дълга ще зависи от средносрочната бюджетна рамка – единствено че такава няма, както няма и признат бюджет за настоящата година. Заедно с това, страната би трябвало да обслужва и старите си отговорности, само че падежите и размерите на заплащания са известни. Така да вземем за пример, през юли 2023 година страната би трябвало да погаси 350 млн. лв. вътрешен дълг, а още през март – 1,144 милиарда евро външен дълг. През 2024 година пък има заплащания от 380 млн. лв. по левови облигации и близо 1,5 милиарда евро по еврооблигации. Тези заплащания би трябвало да се прибавят към настоящия недостиг и по този начин ще станат ясни потребностите от вдишване на нов държавен дълг.   При тези суми ясно се вижда мащабът на вероятните проблеми – явно е, че бюджетен недостиг от 10 милиарда лв. и повече всяка година ще сътвори голяма потребност от финансиране. Именно това е предизвикването пред изпълнителната власт, само че в последна сметка и пред волята на показаните в националното заседание политически обединения – да се изготви и одобри средносрочна бюджетна рамка с невисок недостиг. Това изисква преодоляване на стремежа за увеличение на обществените разноски.   Освен това, би трябвало да е явен краят на срока на нулеви лихви, който сътвори лъжлива лекост в поемането на дълг при нищожно увеличение на лихвените разноски. Поне в идващите няколко години това няма да е по този начин – видно даже от обстоятелството, че към този момент назоваваме лихви от 5% „ триумф “. През 2022 година лихвените заплащания в бюджета към този момент са над 600  млн. лева. По-скъпият нов дълг значи, че през идващите години ще забележим отчетливо по-високо равнище на лихвени разноски и това ще има своята роля в политическите диспути към бюджета.   И най-после, още един подробност – заплащането по Плана за възобновяване и резистентност „ оказа помощ “ да свием касовия недостиг през 2022 година, единствено че против този доход ще би трябвало да се извършват планове и да се вършат разноски в тази и идващите години. С други думи, дефицитът огледално ще се усили когато плановете се осъществят. А напълно настрана би трябвало да си даваме сметка, че през 2023 година може да не получим заплащане – още не сме изпълнили и 1/3 от заложените до края на 2022 година цели и ограничения, а какво остава за плануваните до края на юни.

Източник: profit.bg



КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР


PromoMall.bg