Китов открива заровените храмове при Старосел
Разказ за огромните археологически открития от първото десетилетие на ХХІ век
В идващите материали в рубриката „ Завръщането на Индиана Джоунс ” ще си напомним за огромните археологически открития от първото десетилетие на новото хилядолетие. Те освен помогнаха да се повдигне самочувствието на българите, само че дадоха опция на милиони хора по света да узнаят за античното завещание на нашата Родина, което е трето по благосъстояние на Стария континент.
За този „ взрив ” в българската археология има справедливи предпоставки. Подемът пристигна след тежката икономическа рецесия от 90-те години на ХХ в. Тогава размерът на разкопките бе редуциран до най-малко. При стабилизацията след 1998 година стана допустимо да се приказва за огромни изследвания. Но те към този момент не трябваше да бъдат самоцелни и свързани само с тясно научни задания. Защото на напред във времето излезе въпросът за развиването на културно-историческия туризъм, чиито локомотив безспорно са археологическите монументи.
Не че през предходните години българските учени не бяха правили обилни открития. Те обаче бяха отразявани в дребни карета някъде на последните страници на вестниците. Ето че в този момент археологът се трансформира в един от основните герои на медиите. Естествено в това отношение е значима неговата харизматичност и умеене да показа своите достижения.
Разказът за огромните археологически открития от първото десетилетие на ХХІ в. няма по какъв начин да не стартира от нашия изтъкнат академик Георги Китов, който си отиде на 14 септември 2008 година едвам на 65 години. Страстта на археолога бяха тракийските надгробни могили и заровените в тях секрети. Разкритото от него неведнъж надвишава направеното от други експерти.
Аз се срещнах с него през 1977 година на първото му огромно попадение –,,Жаба могила ” край Стрелча. Тогава в археологическите среди кипяха яростни разногласия. Редица учени се противопоставяха на потребления от Китов машинен способ за изследване на надгробните могили. В техните причини имаше съображение. Бързото разкопаване на паметниците може да докара до загубване на скъпа информация за културните напластявания. Археологът и неговите почитатели пък постоянно са отговаряли, че по този начин те се пробват да изпреварят ужасната злина за нашето културно-историческо завещание – иманярите. Аз няма да взема отношение към тези диспути, тъй като считам, че това е работа на историята. Неоспорим факт е обаче, че българските музеи са цялостни със скъпоценности, открити от експедициите на Георги Китов.
,,Жаба могила ” се оказа незабравим архитектурен комплекс от V-ІV в. прочие Хр. Гробницата е ограбена още в древността, а от другата страна археолозите откриха предопределен за заровения тракийски цар храм-мавзолей. Уникални са скулптурните изображения на лъвове и Горгоната Медуза, украсявали в миналото фасадите на постройките.
Изследванията на Георги Китов бяха ориентирани главно към територията на Одриското царство, което през V-ІІІ в. прочие Хр. се простира сред Черно море, Дунав и Родопите. Руините на столицата му Севтополис са до днешния град Казанлък. Най-известните царе на одрисите са Терес (490-464) и Ситалк (464-424), които са измежду фамозните исторически персони от своето време.
Именно с тях се свързват значимите открития, направени от Георги Китов край близкото до Хисаря село Старосел през лятото на 2000 година Там в една голяма могила бе оголен самобитен храм-гробница, може би предопределен за цар Ситалк. Съоръжението се състои от две ситуирани едно след друго пространства – първото с квадратен, а второто с кръговиден проект. Пред тях има внушителна ритуална площадка, към която от три страни водят монументални стълбища. И двете камери са изрисувани с геометрични претекстове в красиви цветове, имитиращи архитектурните детайли на един елински храм.
Основна в цялата скица е вътрешната кръгла камера, имаща диаметър 6 м. Там стените са декорирани с полуколони. Гробницата е неведнъж ограбвана, само че оскъдните остатъци от златен траурен венец, златни копчета, красива старогръцка керамика свидетелстват за изчезналите богати блага. В преддверието бяха открити скелетите на два коня, убити, с цел да съпровождат господаря си в задгробния му път. Цялата могила е оградена с крепостна стена от солидни и безпрепятствено одялани блокове.
На няколко метра пред монументалното оборудване е по-малката „ Пейчова могила ”, където също се открива каменен царски гроб. Той не е по този начин величествен като архитектура, само че по тази причина пък е неограбен. Изумителни са откритите предмети – златен венец за глава, щит, шлем и бойни мечове, златни, сребърни и бронзови предмети, приложения от конски сбруи. А две години по-късно в друга могила от покрайнината археолозите изваждат още един възвишен храм-гробница с превъзходна колонада начело.
Храмовете-гробници край Старосел илюстрират могъществото на одриските царе. Те имат красиво завършени фасади, които в началото са се издавали пред могилния насип. Следите по солидните им порти демонстрират, че гробниците са отваряни неведнъж. Оттук учените допуснаха, че това са самобитни мавзолеи. Там тленните остатъци на владетелите са излагани на показ, а след това са заровени другаде.
Но 2000 година криеше още изненади за Георги Китов. През есента той получава сведение за значима находка край хасковското село Александрово. Наричаната от локалното население могила,,Рошавата чука ” крие гробница с прелестни фрески. Тя е отворена и ограбена от иманяри, а тукашните овчари я употребяват да се крият при дъжд и сняг.
Китов влиза с екипа си през дългия кулоар и остава без мирис. След правоъгълно помещение се влиза в кръглата гробна камера с диаметър към 3.40 м. Златните съкровища са изнесени от дълго време, само че прелестните фрески шокират археолозите. Изобразен е лов на елени и глигани, както и гуляй на тракийски цар. Сцените водят към античните показа за живота в отвъдното, за „ безконечния лов ” и „ безконечното пиене ”, в което героите прекарват времето си.
Барелефът на Китов краси Музея на тракийското изкуство
На 16 май 2009 година край „ Рошавата чука ” бе открит превъзходния музей на тракийското изкуство в Източните Родопи. Той бе осъществен с 3 млн. $, отпуснати от Япония. В него е отлично направеното копие на гробницата със стенописите, както и доста информация за монументи като Перперикон, Татул и други А на входа е бронзовият облик на откривателя Георги Китов.
В идващите материали в рубриката „ Завръщането на Индиана Джоунс ” ще си напомним за огромните археологически открития от първото десетилетие на новото хилядолетие. Те освен помогнаха да се повдигне самочувствието на българите, само че дадоха опция на милиони хора по света да узнаят за античното завещание на нашата Родина, което е трето по благосъстояние на Стария континент.
За този „ взрив ” в българската археология има справедливи предпоставки. Подемът пристигна след тежката икономическа рецесия от 90-те години на ХХ в. Тогава размерът на разкопките бе редуциран до най-малко. При стабилизацията след 1998 година стана допустимо да се приказва за огромни изследвания. Но те към този момент не трябваше да бъдат самоцелни и свързани само с тясно научни задания. Защото на напред във времето излезе въпросът за развиването на културно-историческия туризъм, чиито локомотив безспорно са археологическите монументи.
Не че през предходните години българските учени не бяха правили обилни открития. Те обаче бяха отразявани в дребни карета някъде на последните страници на вестниците. Ето че в този момент археологът се трансформира в един от основните герои на медиите. Естествено в това отношение е значима неговата харизматичност и умеене да показа своите достижения.
Разказът за огромните археологически открития от първото десетилетие на ХХІ в. няма по какъв начин да не стартира от нашия изтъкнат академик Георги Китов, който си отиде на 14 септември 2008 година едвам на 65 години. Страстта на археолога бяха тракийските надгробни могили и заровените в тях секрети. Разкритото от него неведнъж надвишава направеното от други експерти.
Аз се срещнах с него през 1977 година на първото му огромно попадение –,,Жаба могила ” край Стрелча. Тогава в археологическите среди кипяха яростни разногласия. Редица учени се противопоставяха на потребления от Китов машинен способ за изследване на надгробните могили. В техните причини имаше съображение. Бързото разкопаване на паметниците може да докара до загубване на скъпа информация за културните напластявания. Археологът и неговите почитатели пък постоянно са отговаряли, че по този начин те се пробват да изпреварят ужасната злина за нашето културно-историческо завещание – иманярите. Аз няма да взема отношение към тези диспути, тъй като считам, че това е работа на историята. Неоспорим факт е обаче, че българските музеи са цялостни със скъпоценности, открити от експедициите на Георги Китов.
,,Жаба могила ” се оказа незабравим архитектурен комплекс от V-ІV в. прочие Хр. Гробницата е ограбена още в древността, а от другата страна археолозите откриха предопределен за заровения тракийски цар храм-мавзолей. Уникални са скулптурните изображения на лъвове и Горгоната Медуза, украсявали в миналото фасадите на постройките.
Изследванията на Георги Китов бяха ориентирани главно към територията на Одриското царство, което през V-ІІІ в. прочие Хр. се простира сред Черно море, Дунав и Родопите. Руините на столицата му Севтополис са до днешния град Казанлък. Най-известните царе на одрисите са Терес (490-464) и Ситалк (464-424), които са измежду фамозните исторически персони от своето време.
Именно с тях се свързват значимите открития, направени от Георги Китов край близкото до Хисаря село Старосел през лятото на 2000 година Там в една голяма могила бе оголен самобитен храм-гробница, може би предопределен за цар Ситалк. Съоръжението се състои от две ситуирани едно след друго пространства – първото с квадратен, а второто с кръговиден проект. Пред тях има внушителна ритуална площадка, към която от три страни водят монументални стълбища. И двете камери са изрисувани с геометрични претекстове в красиви цветове, имитиращи архитектурните детайли на един елински храм.
Основна в цялата скица е вътрешната кръгла камера, имаща диаметър 6 м. Там стените са декорирани с полуколони. Гробницата е неведнъж ограбвана, само че оскъдните остатъци от златен траурен венец, златни копчета, красива старогръцка керамика свидетелстват за изчезналите богати блага. В преддверието бяха открити скелетите на два коня, убити, с цел да съпровождат господаря си в задгробния му път. Цялата могила е оградена с крепостна стена от солидни и безпрепятствено одялани блокове.
На няколко метра пред монументалното оборудване е по-малката „ Пейчова могила ”, където също се открива каменен царски гроб. Той не е по този начин величествен като архитектура, само че по тази причина пък е неограбен. Изумителни са откритите предмети – златен венец за глава, щит, шлем и бойни мечове, златни, сребърни и бронзови предмети, приложения от конски сбруи. А две години по-късно в друга могила от покрайнината археолозите изваждат още един възвишен храм-гробница с превъзходна колонада начело.
Храмовете-гробници край Старосел илюстрират могъществото на одриските царе. Те имат красиво завършени фасади, които в началото са се издавали пред могилния насип. Следите по солидните им порти демонстрират, че гробниците са отваряни неведнъж. Оттук учените допуснаха, че това са самобитни мавзолеи. Там тленните остатъци на владетелите са излагани на показ, а след това са заровени другаде.
Но 2000 година криеше още изненади за Георги Китов. През есента той получава сведение за значима находка край хасковското село Александрово. Наричаната от локалното население могила,,Рошавата чука ” крие гробница с прелестни фрески. Тя е отворена и ограбена от иманяри, а тукашните овчари я употребяват да се крият при дъжд и сняг.
Китов влиза с екипа си през дългия кулоар и остава без мирис. След правоъгълно помещение се влиза в кръглата гробна камера с диаметър към 3.40 м. Златните съкровища са изнесени от дълго време, само че прелестните фрески шокират археолозите. Изобразен е лов на елени и глигани, както и гуляй на тракийски цар. Сцените водят към античните показа за живота в отвъдното, за „ безконечния лов ” и „ безконечното пиене ”, в което героите прекарват времето си.
Барелефът на Китов краси Музея на тракийското изкуство
На 16 май 2009 година край „ Рошавата чука ” бе открит превъзходния музей на тракийското изкуство в Източните Родопи. Той бе осъществен с 3 млн. $, отпуснати от Япония. В него е отлично направеното копие на гробницата със стенописите, както и доста информация за монументи като Перперикон, Татул и други А на входа е бронзовият облик на откривателя Георги Китов.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ