Разказ на Краси Панов Отиваме на среща с актуалната европейска шампионка

Разказ на Краси Панов

Отиваме на среща с настоящата европейска шампионка на сабя за дами до 23 години Йоана Илиева. Пристъпваме в безистен покрай площад „ Македония “ в София. Аз и 8-годишната ми щерка, преди малко приключила 2 клас. Водя я с мен по справедливи битови аргументи. Завършила, нали се сещате… Но тя от предходния ден знае, че ще се запознае с един нов спорт – фехтовка. И се вълнува…



На втория етаж в една от постройките влизаме в помещение, чудесно проведено за спортна подготовка. Нищо не липсва, само че и няма непотребна показност. Защото огромен спорт не се прави под неонови надписи. Той се случва точно в такива зали.

Тук тренира Йоана Илиева. Фехтовач на академия „ Васил Етрополски “ и водещ народен играч за България. Лъчезарно младо момиче, което преследва и настига фантазиите си за триумф в спорта.

„ Това е 6-ото ми състезание до 23 години, само че този път беше впечатляващо. Светлини, шоу. Финалната пътека беше все едно е мач за международната купа при мъжете и дамите. Да спечелиш подобен конгрес в действителност ти потвърждава, че към този момент си експерт “, споделя Йоана.

И не крие, че има задоволително самочувствие, с цел да се сбие и при дамите.

„ Смятам, че съм готова. Имам повече сцени от другите девойки. Европейското състезание до 23 години не го одобрявах като съревнование, което би трябвало да печеля наложително. Моят фокус към този момент е върху дамите, а това беше просто стъпка “, споделя фехтовачката.

Тя бе призната от министъра на спорта Весела Лечева, която я награди дружно с  националния ни тим по художествена гимнастика, който завоюва отборната купа и още 12 оценки на Европейския шампионат.

Емоциите, които разказва Йоана са големи. А с изключение на мен ги гълтам и щерка ми. Която, слушайки за спортни победи и награждавания притихва и се сгушва, попивайки всяка дума...

Но това е единствено началото на пътя. Квалификациите за класиране на Олимпийски игри за европейски тимове и състезатели са съвсем непостижими. По-лесно е да вземеш олимпийски орден, в сравнение с да стигнеш до битката за него. На континентален принцип възможностите да пратиш европейски отбор или обособени състезатели не са огромни. Въпреки това Йоана е решена да се бори и дружно със съотборничките си да стигнат до Олимпийските игри. Защото възможностите за класиране на тим са по-големи. И българските девойки ще преследват задачата.

Но от начало и по какъв начин стартира всичко? Дядото на Йоана Илиева има три внучки и желае всяка от тях да се занимава със спорт.

„ Бях във втори клас. В учебно заведение пристигнаха фехтовачи. Гледах сабите, маските и ме впечатлиха доста. Отидох. Хареса ми. Реших да остана до момента в който не си изградя мнение дали ми харесва задоволително. Пробвах и други спортове. И по този начин се оказа, че 2 години упражнявам фехтовка. Майка ми се заинтересува, аз също. И внезапно започнах да упражнявам 6 пъти седмично “, споделя Йоана.

Когато е на 12 години националният треньор Ивайло Воденов я вижда и стартират да работят професионално. Това е и индивидът, който до през днешния ден е най-близо до нея в спортно-технически проект. Започват интернационалните надпревари, които са много скъпи. А и оборудването не е по никакъв начин евтина.

„ Тогава бате Иво и целият ни клуб вложиха в мен. Радвам се, че съумях да оправдая доверието им “, откровена е Йоана.

А 8-годишната ми щерка към този момент е не запомнила, че и аз участвам на диалога и слуша единствено каката, която подрежда всяка стъпка от спортната си кариера…

След като през 2013 година влиза съществено в спорта, първите триумфи на интернационално равнище идват през 2016 година

„ Благодарение на Фехтовална академия „ Васил Етрополски “, федерацията и Ивайло Воденов от рано се откриха средства за мен. Започнах да получавам заплата още като 16-годишна. Тя не беше огромна, само че имах джобни, не мислех за екипировка, лагери. Имах независимост да упражнявам и го правя оценка доста “, споделя Йоана.



В този интервал министър на младежта и спорта е Красен Кралев, който демонстрира особено отношение към подрастващите спортисти и страната им обезпечава съответни средства за развиване.

„ Няма по какъв начин федерация без министерство. Тогава имаше награди, обърна ни се внимание. Философията и на министъра, и на моя треньор беше, че без да се акцентира на юношите и девойките няма по какъв начин да имаш триумфи при мъжете и дамите “, откровено признава чаровната фехтовачка.

Пред нея има още дълъг път, тъй като едвам в този момент навлиза в сериозния женски спорт.

Но 8-годишната ми щерка се срещна с млада българска шампионка. Която й описа историята си. Обърна й внимание и й сподели първите стъпки на спорта си. Сложи й маска, даде й сабя. И по-късно едно българско дете цяла вечер преразказваше историята на кака Йоана и си спомняше, че е видяло зала по фехтовка, хванало е оръжието и е поставило маската…

С настоящата европейска шампионка Йоана Илиева! Която за нея е… кака Йоана…