Petrov&Boshirov като американо-британска марка на руското зло
Разиграният от Чехия театър, обвиняващ Русия за взривяването на остарял склад с оръжия и муниции в село Врбетица през 2014 година и изгонването на съветски дипломати по този мотив, наподобява като на ниска цена фарс. Изявлението на основния прокурор на страната, че Чешката република е оповестила за търсене " недоотровителите от Солсбъри " Петров и Боширов е последното деяние в театъра на парадокса.
Е, най-малко в тази приказка Боширов и Петров са се справили със задачата. Очевидно, тъй като са имали работа с елементарни експлозиви и още не са били почнали да употребяват най-новия свръхтоксичен съветски боен сътрудник, създаден преди 30 години в Съюз на съветските социалистически републики, от който никой от тези, против които се твърди, че е употребен, не е умрял. Толкова конфиденциален, че самите сътрудници не са се научили по какъв начин да го употребяват вярно, само че във всяка западна страна знаят по какъв начин да го разпознаят и да лекуват „ достойните хора ", наранени от него.
" Модел на държание "
Цялата тази история беше рутинно подхваната от Брюксел. Външните министри на Европейски Съюз съществено разискаха обстановката на плануваната месечна видеоконференция на Съвета на Европейския съюз, която по този начин комфортно се организира ден след чешкото шоу. Те показаха дълбока угриженост и взаимност с Чехия и най-важното - осъдиха „ повтарящата се скица на деструктивното държание на Русия ".
О, да, схемата е забележима и то каква! През 2018 година Русия " доста евентуално е отровила " във Англия с " Новичок " някогашния разузнавач Сергей Скрипал (нищо, че той към този момент е бил в съветски затвор, след което е отпътувал на Запад) и щерка му Юлия. Не до гибел, несъмнено, и то тъкмо в навечерието на Мондиала в Русия.
През 2020 година още веднъж с " Новичок " е бил токсичен безобидният блогър Алексей Навални, който с поддръжката си от 1,5-2% сполучливо дискредитира несистемната съпротива в Русия в продължение на доста години. И също без летален излаз. Тъкмо по време на опита за прелом и Майдана в Беларус. Отново, нула доказателства, още веднъж няма отговор на въпроса: за какво?
И ето третият епизод през 2021 година в Чешката република по подобен сюжет. Тук обаче има жертви. По-скоро имаше жертви - преди шест години и половина. Няма " Новичок ", само че персонално са забъркани Руслан Боширов и Александър Петров. Все още млади, цялостни със мощ и затова, евентуално сполучливи.
Дайте да повярваме
Добре, дано се опитаме да повярваме, че тъкмо шест години и половина по-късно чешките проверяващи на детонацията в склад, за който се твърди, че е доставял оръжия на Украйна, най-сетне са решили да ревизират присъединяване на съветските специфични служби и незабавно са разкрили всички доказателства за тяхното присъединяване в този случай. Също по този начин да повярваме, че както във всички предходни случаи, и в този момент доказателствата на западните господа са толкоз секрети, че е невероятно освен да се разгласяват, само че и да се покажат на Русия.
Разбира се, съвпадане е, че абсурдът стана обществено притежание, незабавно откакто страните от Европейски Съюз отхвърлиха да наложат след Съединени американски щати нови наказания против Русия, измъквайки се единствено с изказване за поддръжка. Между другото, самият факт на сходно изказване свидетелства за това, че Вашингтон е изискал от европейските съдружници ограничения против Руската федерация, защото при предходни администрации нито една американска глоба против Русия не беше съпроводена от изказвания за поддръжка от Брюксел. Окей, съвпадане, случва се, имаме вяра.
Разбира се, просто по този начин са се подредили звездите, че шпионските данни бяха обществено оповестени два дни преди визитата в Русия на заместител министър-председателя на Чешката република, с цел да обсъдят доставките на " Спутник V ".
Несъмнено е съвпадане, че при този скандал " Росатом " беше неотложно изключен от търга за разширение на атомната електроцентрала „ Дуковани " в Чешката република, в който в този момент ще останат единствено компании от Съединени американски щати, Франция и Южна Корея. Ние още веднъж имаме вяра.
И, несъмнено, беше съвпадане, че и тук са работили съветски сътрудници " 007 " и " 008 ", които по-късно отидоха в Солсбъри под същите имена. Ъ-ъ, имаме вяра ли още веднъж?
Маркетинг на съветското зло
За съответния съветски четец самата дума „ Новичок " в устата на европейските политици в обвиняванията по случая " Навални " се трансформира в символ, че това е машинация, режисура. А " изплуващите " Петров и Боширов също са знак, единствено че още по-ярък, напряко фрапантен за фалшификат. Неслучайно формалният представител на съветското външно министерство Мария Захарова назова цялата тази история „ подигравка ".
Да, Русия няма да повярва на това. Но не е и нужно. Този информативен изстрел не е ориентиран към руснаците. Целта му е западна аудитория. И тук той изцяло попадна в задачата.
Сагата за Скрипал, нещастието на Навални и в този момент чешкият фарс е елементарна, ненаходчива, даже груба обработка на жителите и елитите на страните от Европейски Съюз. Посланието е просто: Русия е зла, палач, терорист. За елитите сигналът е още по-прост: не ни интересува дали вярвате или не. Но би трябвало да се държите по този начин, като че ли вярвате. В противоположен случай ще се превърнете в съучастници на Русия, т.е. тези, които оказват помощ за преследването на опозиционери и спазващи закона западни жители, както и организирането на диверсии в Европа. Страхувайте се от нея, избягвайте я, отхвърляйте да поддържате връзка, търгувате, взаимодействате, даже в случай че животът на вашите жители, за които нямате задоволително ваксини, зависи от това.
Обединете се към демокрацията, демократичните полезности и американския „ град на хълма " - единствено там са вашите същински другари и оттова би трябвало да приемете помощ и поддръжка, даже в случай че това е скъпо и ще би трябвало да почакате.
Думите „ Новичок ", „ Петров ", „ Боширов " са просто добре създадена, елементарно разпознаваема марка в медиите. Казваме „ Новичок " - имаме поради Русия, споделяме Петров или Боширов, имаме поради Путин.
Правдоподобността на историята може да бъде пожертвана в името на закона на маркетинга и рекламата. Западните медии и политолози са все по-склонни да гледат на своята публика като на хора, които не са способни да проучват, възприемайки единствено рефлексивно думите-тагове, разпръснати из осведомителния поток. Думи, които са заредени с блестящо негативно прочувствено наличие и имат цвят. " Новичок " е отровно жълт или блестящо оранжев, Петров/Боширов е черен и червен и така нататък
Информационната война се гради на страсти и чувства, а не на мисли и разбор. Затова историята може да бъде толкоз несъстоятелна, колкото желаете, няма значение. Важни са единствено нейният темп, текстура, багра и броят на гласовете, които я разгласяват, за предпочитане с ярки прилагателни.
Основните правила на пропагандата от доктор Гьобелс: " Колкото по-чудовищна е лъжата, толкоз по-охотно ще повярват в нея. Интелектуалността е най-лошият зложелател на пропагандата. Безкрайно повтаряйте пропагандното бръщолевене: невероятно е да не му се поддадете, когато в него имат вяра от ден на ден и повече хора ". Той имаше и други афоризми. И в случай че се вгледате деликатно, всички те не престават да работят в актуалната западна осведомителна машина.
Образът на врага
Така се основава облика на врага. При това не в лицето на управлението на Русия, както обичат да повтарят " говорещите глави " в Брюксел и Вашингтон. Не, врагът за жителите на Европа е всеки един от нас. Цяла Русия като страна и като цивилизация би трябвало да се трансформира в това.
И коя страна в света е способна да подмятна подправени „ разследващи " данни на Чехия и в същото време да упорства за незабавни дейности на държавно равнище? И да направи същото с Германия? Струва ми се, че това несъмнено е дело на Съединени американски щати. И освен американската страна, само че тъкмо онази „ демократична " корпоративна глобалистическа Америка, онази дълбока страна, която докара Джо Байдън в Белия дом и в този момент се стреми по всевъзможен начин да си върне убягващото международно владичество.
Англия също взе участие в тази игра, от време на време даже по-ревностно. И тя има най-малко три дълбоки аргументи за това. Първо, специфичната англосаксонска връзка с Америка - кръвно приятелство, по този начин да се каже. На второ място, историческата традиция на манипулиране на други нации и разиграването им в лична изгода. И най-после, трето, завистта на велика страна и метрополия, която вечно е изгубил своята империя.
Русия е победител
Съюз на съветските социалистически републики през предишния век се оказа по-успешен и по-богат от Англия, като цивилизация и геополитическа система. Понастоящем Русия показва доста по-голяма успеваемост, жизненост и резистентност пред многочислените рецесии, в сравнение с Съединени американски щати.
Именно по този начин се възприема Русия на Запад. Това провокира и ожесточението на актуалната осведомителна война против Руската федерация, каквото не познаваше даже Студената война. Западът усеща, че губи и се пробва да направи обезверени старания, до момента в който към момента има мощ и запаси.
Откровените диалози със западни политици, дипломати, специалисти и чиновници удостоверяват това. В техните очи Русия е по-успешен, мощен, проникновен и корав съперник. Забележете каква жестока смешка играе на англосаксонския свят личната му логика на психиката. Англия или Съединени американски щати, бидейки в ситуацията на мощните, ще създадат всичко, с цел да стъпчат и най-важното да ограбят врага - историята е цялостна с образци. Те просто не могат да си показват, че Русия няма да направи същото с тях.
Истинската цел
И главният боязън на Вашингтон и Лондон в тази обстановка е загубата на техните държави- " съдружници ", както ги назовават. Или миньони, съдейки по метода, по който се отнасят с тях. Паника поради намаляването на сферата им на въздействие, защото това е тяхната ресурсна база във всички смисли. Именно в това се заключава логиката на антируските прояви на осведомителна война през последните години.
Нейната цел не е да разцепи съветското общество, а да сплоти против Русия (след това против Китай и всички останали, които уточни господарят) всички младши сътрудници на Съединени американски щати. Да построи нова желязна завеса, стена от боязън и ненавист, която ще пази „ свободния западен свят " от всички останали. Зад тази ограда англосаксонците имат намерение да се прегрупират, да съберат сили (за сметка на „ сътрудниците ", останали при тях) и още веднъж да тръгнат да превземат света.
Впрочем, в случай че някой не знае, терминът " желязна завеса " не е фиктивен през предишния век от Съюз на съветските социалистически републики и Сталин, както обичаха да споделят късните руски дисиденти. Негов създател е един от най-големите английски политици - Уинстън Чърчил. Той изрази тезата за Желязната завеса (Iron Curtain), разделяща руската зона в Източна Европа и американско-британската зона в Западна Европа в речта си във Фултън през март 1946 година Същата тази, която стана действителното оповестяване на Студената война от Британската империя на нейния съдружник в антихитлеристката коалиция - Съветския съюз.
Това също си коства да се помни - Студената война не е разпалена от Съюз на съветските социалистически републики или даже от Съединените щати, тя бе стартирана от Англия, тогава към момента Британската империя. Тя беше и първата ѝ жертва, губейки вечно международното си водачество, което пое главният й съдружник в антисъветската коалиция - Съединени американски щати.
Контраатака
Как да отговорим на осведомителните офанзиви? Как да спечелим войната за мозъците?
С истина. Обучение. Анализ. Развитие на адекватност, отговорност и сериозно мислене на всеки човек. Както в Русия, по този начин и в чужбина.
Западната агитация, която от ден на ден се разминава с действителността, рано или късно става забележима, в съзнанието настава поврат, стартира отменяне, в този миг човек е подготвен да одобри съвсем всяка различна действителност.
Според мен Русия би трябвало да резервира и развие своя лична картина за света, като заобикаля всякакво механично заемане на западни културни артефакти и клишета.
В Русия към този момент стартира преоценка на визията на западния свят, която прекомерно дълго и прекалено много в предишното се възприемаше като образец за подражателство. Колкото по-пълна и дълбока става тази преоценка, толкоз по-добре.
Автор:
Е, най-малко в тази приказка Боширов и Петров са се справили със задачата. Очевидно, тъй като са имали работа с елементарни експлозиви и още не са били почнали да употребяват най-новия свръхтоксичен съветски боен сътрудник, създаден преди 30 години в Съюз на съветските социалистически републики, от който никой от тези, против които се твърди, че е употребен, не е умрял. Толкова конфиденциален, че самите сътрудници не са се научили по какъв начин да го употребяват вярно, само че във всяка западна страна знаят по какъв начин да го разпознаят и да лекуват „ достойните хора ", наранени от него.
" Модел на държание "
Цялата тази история беше рутинно подхваната от Брюксел. Външните министри на Европейски Съюз съществено разискаха обстановката на плануваната месечна видеоконференция на Съвета на Европейския съюз, която по този начин комфортно се организира ден след чешкото шоу. Те показаха дълбока угриженост и взаимност с Чехия и най-важното - осъдиха „ повтарящата се скица на деструктивното държание на Русия ".
О, да, схемата е забележима и то каква! През 2018 година Русия " доста евентуално е отровила " във Англия с " Новичок " някогашния разузнавач Сергей Скрипал (нищо, че той към този момент е бил в съветски затвор, след което е отпътувал на Запад) и щерка му Юлия. Не до гибел, несъмнено, и то тъкмо в навечерието на Мондиала в Русия.
През 2020 година още веднъж с " Новичок " е бил токсичен безобидният блогър Алексей Навални, който с поддръжката си от 1,5-2% сполучливо дискредитира несистемната съпротива в Русия в продължение на доста години. И също без летален излаз. Тъкмо по време на опита за прелом и Майдана в Беларус. Отново, нула доказателства, още веднъж няма отговор на въпроса: за какво?
И ето третият епизод през 2021 година в Чешката република по подобен сюжет. Тук обаче има жертви. По-скоро имаше жертви - преди шест години и половина. Няма " Новичок ", само че персонално са забъркани Руслан Боширов и Александър Петров. Все още млади, цялостни със мощ и затова, евентуално сполучливи.
Дайте да повярваме
Добре, дано се опитаме да повярваме, че тъкмо шест години и половина по-късно чешките проверяващи на детонацията в склад, за който се твърди, че е доставял оръжия на Украйна, най-сетне са решили да ревизират присъединяване на съветските специфични служби и незабавно са разкрили всички доказателства за тяхното присъединяване в този случай. Също по този начин да повярваме, че както във всички предходни случаи, и в този момент доказателствата на западните господа са толкоз секрети, че е невероятно освен да се разгласяват, само че и да се покажат на Русия.
Разбира се, съвпадане е, че абсурдът стана обществено притежание, незабавно откакто страните от Европейски Съюз отхвърлиха да наложат след Съединени американски щати нови наказания против Русия, измъквайки се единствено с изказване за поддръжка. Между другото, самият факт на сходно изказване свидетелства за това, че Вашингтон е изискал от европейските съдружници ограничения против Руската федерация, защото при предходни администрации нито една американска глоба против Русия не беше съпроводена от изказвания за поддръжка от Брюксел. Окей, съвпадане, случва се, имаме вяра.
Разбира се, просто по този начин са се подредили звездите, че шпионските данни бяха обществено оповестени два дни преди визитата в Русия на заместител министър-председателя на Чешката република, с цел да обсъдят доставките на " Спутник V ".
Несъмнено е съвпадане, че при този скандал " Росатом " беше неотложно изключен от търга за разширение на атомната електроцентрала „ Дуковани " в Чешката република, в който в този момент ще останат единствено компании от Съединени американски щати, Франция и Южна Корея. Ние още веднъж имаме вяра.
И, несъмнено, беше съвпадане, че и тук са работили съветски сътрудници " 007 " и " 008 ", които по-късно отидоха в Солсбъри под същите имена. Ъ-ъ, имаме вяра ли още веднъж?
Маркетинг на съветското зло
За съответния съветски четец самата дума „ Новичок " в устата на европейските политици в обвиняванията по случая " Навални " се трансформира в символ, че това е машинация, режисура. А " изплуващите " Петров и Боширов също са знак, единствено че още по-ярък, напряко фрапантен за фалшификат. Неслучайно формалният представител на съветското външно министерство Мария Захарова назова цялата тази история „ подигравка ".
Да, Русия няма да повярва на това. Но не е и нужно. Този информативен изстрел не е ориентиран към руснаците. Целта му е западна аудитория. И тук той изцяло попадна в задачата.
Сагата за Скрипал, нещастието на Навални и в този момент чешкият фарс е елементарна, ненаходчива, даже груба обработка на жителите и елитите на страните от Европейски Съюз. Посланието е просто: Русия е зла, палач, терорист. За елитите сигналът е още по-прост: не ни интересува дали вярвате или не. Но би трябвало да се държите по този начин, като че ли вярвате. В противоположен случай ще се превърнете в съучастници на Русия, т.е. тези, които оказват помощ за преследването на опозиционери и спазващи закона западни жители, както и организирането на диверсии в Европа. Страхувайте се от нея, избягвайте я, отхвърляйте да поддържате връзка, търгувате, взаимодействате, даже в случай че животът на вашите жители, за които нямате задоволително ваксини, зависи от това.
Обединете се към демокрацията, демократичните полезности и американския „ град на хълма " - единствено там са вашите същински другари и оттова би трябвало да приемете помощ и поддръжка, даже в случай че това е скъпо и ще би трябвало да почакате.
Думите „ Новичок ", „ Петров ", „ Боширов " са просто добре създадена, елементарно разпознаваема марка в медиите. Казваме „ Новичок " - имаме поради Русия, споделяме Петров или Боширов, имаме поради Путин.
Правдоподобността на историята може да бъде пожертвана в името на закона на маркетинга и рекламата. Западните медии и политолози са все по-склонни да гледат на своята публика като на хора, които не са способни да проучват, възприемайки единствено рефлексивно думите-тагове, разпръснати из осведомителния поток. Думи, които са заредени с блестящо негативно прочувствено наличие и имат цвят. " Новичок " е отровно жълт или блестящо оранжев, Петров/Боширов е черен и червен и така нататък
Информационната война се гради на страсти и чувства, а не на мисли и разбор. Затова историята може да бъде толкоз несъстоятелна, колкото желаете, няма значение. Важни са единствено нейният темп, текстура, багра и броят на гласовете, които я разгласяват, за предпочитане с ярки прилагателни.
Основните правила на пропагандата от доктор Гьобелс: " Колкото по-чудовищна е лъжата, толкоз по-охотно ще повярват в нея. Интелектуалността е най-лошият зложелател на пропагандата. Безкрайно повтаряйте пропагандното бръщолевене: невероятно е да не му се поддадете, когато в него имат вяра от ден на ден и повече хора ". Той имаше и други афоризми. И в случай че се вгледате деликатно, всички те не престават да работят в актуалната западна осведомителна машина.
Образът на врага
Така се основава облика на врага. При това не в лицето на управлението на Русия, както обичат да повтарят " говорещите глави " в Брюксел и Вашингтон. Не, врагът за жителите на Европа е всеки един от нас. Цяла Русия като страна и като цивилизация би трябвало да се трансформира в това.
И коя страна в света е способна да подмятна подправени „ разследващи " данни на Чехия и в същото време да упорства за незабавни дейности на държавно равнище? И да направи същото с Германия? Струва ми се, че това несъмнено е дело на Съединени американски щати. И освен американската страна, само че тъкмо онази „ демократична " корпоративна глобалистическа Америка, онази дълбока страна, която докара Джо Байдън в Белия дом и в този момент се стреми по всевъзможен начин да си върне убягващото международно владичество.
Англия също взе участие в тази игра, от време на време даже по-ревностно. И тя има най-малко три дълбоки аргументи за това. Първо, специфичната англосаксонска връзка с Америка - кръвно приятелство, по този начин да се каже. На второ място, историческата традиция на манипулиране на други нации и разиграването им в лична изгода. И най-после, трето, завистта на велика страна и метрополия, която вечно е изгубил своята империя.
Русия е победител
Съюз на съветските социалистически републики през предишния век се оказа по-успешен и по-богат от Англия, като цивилизация и геополитическа система. Понастоящем Русия показва доста по-голяма успеваемост, жизненост и резистентност пред многочислените рецесии, в сравнение с Съединени американски щати.
Именно по този начин се възприема Русия на Запад. Това провокира и ожесточението на актуалната осведомителна война против Руската федерация, каквото не познаваше даже Студената война. Западът усеща, че губи и се пробва да направи обезверени старания, до момента в който към момента има мощ и запаси.
Откровените диалози със западни политици, дипломати, специалисти и чиновници удостоверяват това. В техните очи Русия е по-успешен, мощен, проникновен и корав съперник. Забележете каква жестока смешка играе на англосаксонския свят личната му логика на психиката. Англия или Съединени американски щати, бидейки в ситуацията на мощните, ще създадат всичко, с цел да стъпчат и най-важното да ограбят врага - историята е цялостна с образци. Те просто не могат да си показват, че Русия няма да направи същото с тях.
Истинската цел
И главният боязън на Вашингтон и Лондон в тази обстановка е загубата на техните държави- " съдружници ", както ги назовават. Или миньони, съдейки по метода, по който се отнасят с тях. Паника поради намаляването на сферата им на въздействие, защото това е тяхната ресурсна база във всички смисли. Именно в това се заключава логиката на антируските прояви на осведомителна война през последните години.
Нейната цел не е да разцепи съветското общество, а да сплоти против Русия (след това против Китай и всички останали, които уточни господарят) всички младши сътрудници на Съединени американски щати. Да построи нова желязна завеса, стена от боязън и ненавист, която ще пази „ свободния западен свят " от всички останали. Зад тази ограда англосаксонците имат намерение да се прегрупират, да съберат сили (за сметка на „ сътрудниците ", останали при тях) и още веднъж да тръгнат да превземат света.
Впрочем, в случай че някой не знае, терминът " желязна завеса " не е фиктивен през предишния век от Съюз на съветските социалистически републики и Сталин, както обичаха да споделят късните руски дисиденти. Негов създател е един от най-големите английски политици - Уинстън Чърчил. Той изрази тезата за Желязната завеса (Iron Curtain), разделяща руската зона в Източна Европа и американско-британската зона в Западна Европа в речта си във Фултън през март 1946 година Същата тази, която стана действителното оповестяване на Студената война от Британската империя на нейния съдружник в антихитлеристката коалиция - Съветския съюз.
Това също си коства да се помни - Студената война не е разпалена от Съюз на съветските социалистически републики или даже от Съединените щати, тя бе стартирана от Англия, тогава към момента Британската империя. Тя беше и първата ѝ жертва, губейки вечно международното си водачество, което пое главният й съдружник в антисъветската коалиция - Съединени американски щати.
Контраатака
Как да отговорим на осведомителните офанзиви? Как да спечелим войната за мозъците?
С истина. Обучение. Анализ. Развитие на адекватност, отговорност и сериозно мислене на всеки човек. Както в Русия, по този начин и в чужбина.
Западната агитация, която от ден на ден се разминава с действителността, рано или късно става забележима, в съзнанието настава поврат, стартира отменяне, в този миг човек е подготвен да одобри съвсем всяка различна действителност.
Според мен Русия би трябвало да резервира и развие своя лична картина за света, като заобикаля всякакво механично заемане на западни културни артефакти и клишета.
В Русия към този момент стартира преоценка на визията на западния свят, която прекомерно дълго и прекалено много в предишното се възприемаше като образец за подражателство. Колкото по-пълна и дълбока става тази преоценка, толкоз по-добре.
Автор:
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ