Разхождайки се в старата част на Варна, много минувачи забелязват

Разхождайки се в остарялата част на Варна, доста минувачи виждат оградени терени, в които се вършат дълбоки ровове с тежка техника, които не са част от строителните работи на обектите. Става дума за археологически изследвания, които тревожат някои от жителите.
На ул. „ Сан Стефано “ № 36 да вземем за пример, постоянно минувачи вземат решение, че „ се разрушават скъпи римски зидове “. Всъщност при започването на разкопките там е имало дребен двор. Непосредствено под повърхността му обаче са били непокътнати основите на две леки постройки от 60-те години на предишния век, а под тях солидни основи на къща от първата половина на същото столетие. На процедура това са модерни постройки, а не римски зидове, споделят експертите.

Археологът доктор Васил Тенекеджиев от Регионалния исторически музей - Варна обясни какво съставляват така наречените „ избавителни разкопки ” в Архитектурен и археологически резерват „ Одесос - Варна “. В него, съгласно Закона за културното завещание, преди да се утвърди архитектурният проект на бъдещите здания, наложително би трябвало да се извършат такива археологически изследвания.

Какво значи археологически резерват? Какво би трябвало да направи всеки, който има парцел тук и взема решение да строи?

Във Варна и в други градове със остаряла история има зони, нормално в централната част, които са със предпазен статут, така наречен резервати. Те могат да бъдат археологически или комбинирани – археологическо – архитектурни. В тях режимът на строене е много непоколебим, защото съгласно закона би трябвало да бъдат осъществявани археологически разкопки, които да предхождат всяка строителна активност, в това число и инфраструктурна активност.

На процедура обаче май не се получава тъкмо по този начин?

В интерес на истината в последните години от ден на ден се приближаваме до условията на закона и това е сносно. Във Варна да вземем за пример през последните десетина години има сериозна смяна в отношението, което за нас, археолозите е много натоварващо, тъй като се постанова да следим доста обекти, само че пък от позиция на нашата просвета това е отлично, тъй като можем да проучим местата, на които се строи. А когато се открият в действителност забавни старини, към този момент съгласно предписанията на Министерството на културата те се пазят по друг метод.

Резерватът във Варна е значителен – той обгръща Гръцката махала и прилежащите елементи, а буферната зона също е много огромна, тъй че съвсем целият център е под наблюдаване, когато става дума за градежи.

Кои са съответните обекти, по които се работи?

Доста са, даже не мога да изброя всичките. Всеки от археолозите в музея следи избран брой обекти. Аз персонално съм зает със зоната, покрай басейна на бул. ”Приморски ” - на ул. ”Цар Иван Шишман ”, на „ Сан Стефано ”. Но това не са единствените, които Регионалният исторически музей следи във Варна.

Работата на сходни избавителни обекти е много сложна в техническо отношение, тъй като се постанова да копаем на дълбочина, която е от към четири метра. Всъщност от там надолу стартират археологическите остатъци.

Защо толкоз дълбоко?

Това е в действителност един доста значим въпрос и желая особено да обърна внимание на него, тъй като точно тази дълбочина и тези диги объркват минувачите, когато минат около обекта и видят какво вършим . Нашият град е с доста остаряла история, само че той постоянно е бил обживяван. Тоест постоянно се е строило. Съответните здания след известни години или епохи се унищожават, а върху техните отломки се строи още веднъж. Така се получава едно наслоение, което е много огромно в града. Особено интензивно е обживяването през Османския интервал, през Българското възобновление и в годините след Освобождението. Тук би трябвало да прибавим и още един фактор. След Освобождението, в края на XIX и при започване на XX век, градът се облагородява. Терените се изравняват, улиците се изправят, прави се доста за урбанизирането на Варна в един към този момент по-модерен тип, и при тези действия има едни спомагателни огромни диги, които се изсипват на избрани места в остарялата част на града. Имайте поради, че истинският релеф на града е бил много по-неравен, с доста повече дерета, с разнообразни намаления на терена, долчинки и прочие Всичко това е изравнено през днешния ден и за нас, актуалните хора, това е необичайно, тъй като ние да вземем за пример познаваме центъра като еднакъв терен, улиците са равни и прави, само че в действителност преди на доста места е имало дерета. Дори едно такова огромно дере е имало пред Икономическия университет. Можете ли да си визиите? В наши дни това е там, където минава бул. „ Цар Освободител ”, едно супер оживено кръстовище. Тогава то е било дере и даже е имало мост. Подобни неравности е имало и на други места. Та всичко това основава едни огромни изкуствени диги. Те освен са огромни, само че са и сложни за унищожаване, тъй като в тях стоят основите на доста здания, които са съществували преди нас на това място сред края на Средновековието и наше време. Особено солидни са основите на старите къщи от края на XIX и началото на XX век. По-късните дори са с цимент, дебели са и са солидни. За да можем да пробием този пълен слой и да стигнем до археологическите остатъци изпод, ние използваме и изкопна техника. Точно тук става драмата, тъй като хората не са осведомени с тези „ скучни ” специфики на нашата работа.

Те си мислят, че минавайки с този екскаватор, всичко се унищожава?

Да. А в действителност не е по този начин. Имали сме няколко пъти през последните години сигнали - и то доста съществени - за това по какъв начин се разрушават скъпи римски зидове, а в действителност става дума за основи на здания от XX век или най-вече за края на XIX век. Просто ние няма по какъв начин да стигнем до дълбочината, където са същинските скъпи римски, средновековни и ранновизантийски зидове. Говорим въобще за археологическите пластове.

Знаем, че постоянно хората се впечатляват от огромни предмети, даже и да не са чак толкоз скъпи. Затова дано да поговорим за по този начин наречените „ питоси ”, които са известни още като „ делви ”. Защо са толкоз впечатляващи? Намерихте ли тук такива?

Защо са толкоз впечатляващи за необятната общност за мен е мистерия, защото има доста по-интересни неща, които се откриват на обектите. Може би е тъй като имат доста огромни размери. Питосите съставляват огромни яйцевидни съдове, в действителност с доста огромни размери, които са били употребявани през Античността доста интензивно и много рядко през Ранното Средновековие за предпазване на зърнени храни и вино. Тези огромни делви или питоси, както е археологическият термин, са били вкопавани в земята в приземните пространства на къщите. Размерите са варирали, има най-разнообразни, като някои са били толкоз огромни, че може да влезе човек в тях. Те са били вкопавани и единствено най-горната част се е виждала над пода, където в действителност е бил отворът, който се е затварял с огромен похлупак.

Те са били закрепени в мазетата или в приземните етажи. Това е бил доста остроумен метод за запазване на храна и запазването и от разнообразни вредители, от влага и по този начин нататък. Предимно за храна и за питиета. Но тези питоси, колкото и да са впечатляващи за някои хора, в действителност не ни приказват доста. Тоест те не са чак толкоз скъпа част от археологическия обект. Много по-ценни от време на време са надалеч по-малки керамични съдове, изключително в случай че ги намерим в съответни пластове и на съответни места. Но все пак ние изследваме питосите. Едно от нещата, които можем да научим от тях, е къде е било подовото равнище на съответната постройка, в случай че са на достоверното си място. Имахме подобен случай на един от обектите, на които работим, на „ Сан Стефано ” 36. Там намерихме няколко зида от ранновизантийски здания, които към този момент не ни разрешават да реконструираме някакъв логичен архитектурен проект. Намерихме и един питос, за жалост строшен, само че въпреки всичко огромна част от него стои. Много се зарадвахме, тъй като взехме решение, че ще намерим пода на съответната постройка, само че напредвайки в работата, разбрахме, че този питос в действителност е изваден от истинското му място. Може би е преизползван по-късно, само че по този начин или другояче тази информация, която чакахме, няма по какъв начин да я извлечем от него. А какво ще стане с питоса? Когато стигнем до тази част от обекта, с цел да го почистим изцяло, още не сме стигнали до там, той ще бъде демонтиран от мястото си и занесен в Археологическия музей, както доста други питоси. И в случай че на хората им е любопитно, дано да се разходят най-малко в двора на музея, където сме изложили от други обекти - някои от по-впечатляващите питоси, с цел да могат да видят и такива складове с в действителност огромни размери.

А дребните предмети, като керамика, която много постоянно излиза начупена, евентуално кара хората да ви питат за какво въпреки всичко ги събирате тези „ отпадъци ”?

Тези „ отпадъци ” са извънредно скъпи за нас, тъй като археологията не е единствено сензационни предмети . Всъщност, това е една самобитна детективска работа, а нашата цел е да възстановим живота подобен, какъвто е бил в предишното. Това става като събираме всичко и то съгласно контекстите, в които се намират. Например е доста забавно да намерим някаква монета, само че е по-интересно в случай че намерим тази монета в замазката на пода на някоя къща. Защото тогава тази монета няма да бъде скъпа сама сама по себе си, а ще е скъпа и поради мястото, където е открита и ще ни помогне да датираме въпросната къща. Контекстът е доста значим. Друг образец: в случай че намерим просто някакво равнище от по-светла пръст измежду другите диги на пръв взор е просто равнище от пръст, само че в случай че намерим характерна керамика, да речем римска от III век, тогава към този момент ние знаем, че това равнище се е получило вследствие на някакви условия през въпросното столетие. И в случай че задълбаем още, можем да установим, че това са да вземем за пример остатъци от някаква дребна къща или остатъци от разрушена пещ или нещо друго. Затова подтекстът на находките е извънредно значим и ние вършим главно това – деликатно следим изкопите, събираме материалите по съответните пластове и контексти, опитваме се да съотнесем дадената информация една към друга и по този начин, като късчета на пъзел, се опитваме да реконструираме историята на съответния обект, т.е. този насип, тези „ отпадъци ” по какъв начин са се натрупали по този метод. Защото тези „ отпадъци ” в действителност едно време са били къщи, улици, канали, част от град... Тази детективска работа съставлява археологията и даже когато на един обект не излезе монументална архитектура и не излязат „ великите ” питоси, за нас той също може да бъде доста значим, тъй като в него сме намерили ето такава информация, която ни оказва помощ да реконструираме огромния пъзел на Одесос и Средновековна Варна.

Тази изкопна работа в действителност е доста дребна част от цялата археология. Какво се случва по-късно? Кой взема решение ориста на откритите предметите и обекти?

Наистина работата на терен е една доста дребна част от целия развой на археологическото изследване. Докато работим на терен, с изключение на наблюденията, ние вършим и доста документи. Всичко се чертае, рисува, вършат се подробни мемоари, снима се с фотографска техника и с дрон, прави се геодезично снимане на всички структури, на профилите и по този начин нататък. А целият този масив от информация по-късно би трябвало да бъде дообработен, осмислен и интерпретиран. Освен това се събира и по този начин наречения подемен материал. Това са керамика, монети, всевъзможни неща, в това число и слой, в който имаме следи от пожар – всичко се събира от него. Изгорели гвоздеи, открити вътре, могат да бъдат скъпи, тъй като те ни дават информация, че е имало някакъв гредоред с гвоздеи, който е изгорен, срутил се е и по този начин нататък. Целият материал след теренната работа би трябвало да бъде обработен, нещо, което се прави в музея, осмислен, синтезиран, интерпретиран, с цел да се получат резултатите от изследването на съответния обект. След това изготвяме теоретичен отчет за нашата работа и тук стартират докладите. Най-важните доклади са два: първо ние се отчитаме пред една специфична комисия към Министерството на културата, която приема нашата работа и едвам тогава ние считаме теренната си работа за завършила.  Тази комисия се вика за всеки обект в резервата и освен. Именно тази комисия, която съставлява Министерството на културата, има пълномощията да реши ориста на старините, които ние сме разкрили: дали ще бъдат непокътнати под основите на постройката, дали ще бъдат интегрирани по някакъв метод в приземния етаж, дали би трябвало да се направи някакъв тип експозиция, която да бъде комбинирана със актуалното строителство или в доста редки случаи - да се забрани въобще градеж от горната страна и да се приказва за основаване на музей навън .

Тоест няма нищо общо сред Индиана Джоунс и нас. Естествено ние също сме откриватели, единствено че не сграбчваме съкровището, бягайки от Храма на обречените и оставяйки всичко да се срути зад нас. Факт е, че с изключение на откривателската работа, в действителност от нас се изисква и извънредно доста документационна работа и доста доклади пред разнообразни научни и държавни институции, които наблюдават и за качеството на нашата работа.

С една дума, чака ви горещо археологическо лято в града и може би и отвън него?

Както постоянно, когато споделяме горещо археологическо лято, имайте поради, че то стартира през март и свършва по Коледа.