Разходката по двукилометровата пътека между град Струга в югоизточна Северна

...
Разходката по двукилометровата пътека между град Струга в югоизточна Северна
Коментари Харесай

Ще се превърне ли Охридското езеро в „обект на застрашено наследство“?

Разходката по двукилометровата пътека сред град Струга в югоизточна Северна Македония и близкото село Калища може се трансформира концерт в придвижване.

Скрити зад завесата от тръстика по бреговата линия на Охридското езеро, изпълнителите са многото птици, земноводни и други същества, които живеят там. Ако тази завеса изчезне, спектакълът също ще изчезне.

И тъкмо това се случва през последните три десетилетия.

ЮНЕСКО неведнъж предизвестява, че без съществени дейности езерото и покрайнините му рискуват да изгубят влиятелния статут на обект на международното завещание както във връзка с културата, по този начин и във връзка с природата и да бъдат преквалифицирани като „ обект на застрашеното завещание “.

Някога компактният зелен пояс от тръстика по бреговата линия, забележим на по-стари сателитни изображения, в този момент е фрагментиран. Докато някои зелени площи от тръстика остават, те са разграничени от разпръснати сиви области, където човешката интервенция е отрязала тръстиката и е уплътнила земята, тъй че тя не може да пораства още веднъж.

„ Сърцето на езерото “

Тръстиковите пояси са значими за пречистване на езерната вода и обезпечаване на оцеляването на биологичното многообразие. В тях гнездят риби и птици, до момента в който други диви животни намират заслон. Проучванията демонстрират, че тръстиките са значими даже за микроорганизмите в езерото.

Като такива, природозащитниците назовават тръстиковите пояси „ сърцето на езерото “.

Според последния отчет на ЮНЕСКО, оповестен при започване на юни, броят на водните птици тъкмо по продължение на бреговата линия на Северна Македония е понижен от към 79 000 през 1989 година на 10 000 през 2010 година В отчета изясняват унищожаването и фрагментацията на тръстиковите пояси с натиска на туризма. Разрушението е явно - сектори от уплътнен материал сред локалния път и бреговата линия, някои от тях просто покрити с отломки.

На две места са отворени кафенета край езерото и къмпингите са разчистени, тръстиките са отстранени, с цел да се обезпечи несмущаван аспект към езерото и достъп за плуване.

Повечето крайречни имоти са частна благосъстоятелност. Държавата държи към 16 % от земята.

„ С подписването на конвенцията [ЮНЕСКО] страната пое интернационално обвързване да пази Охридския район за всички бъдещи генерации и следва поредно да извършва това обвързване. Правното съображение е доста ясно “, сподели Искра Стойковска от Фронт 21/42, неправителствена организация, занимаваща се с правните аспекти на опазването на околната среда.

Законът гласи, че в случай че притежател на земя, да вземем за пример, не може да обработва или употребява земята си заради нуждата от отбрана на тръстиката, това лице има право да желае обезщетение от страната. Но той или тя не може да отсече тръстиката.

" Тръстиката не може да се реже и изгаря и в частна благосъстоятелност ", сподели Стойковска.

„ Законът ясно дефинира, че документите, признати от Конвенцията, се ползват и при ръководството на наследството, което значи, че рекомендациите автоматизирано имат силата на закон. За всяка активност на брега би трябвало да се получи позволение, без значение дали това е просто уплътняване. " Но кметът на Струга Рамиз Мерко сподели отвращение да се намесва в частни земи.

„ Можем да направляваме единствено това, което се случва с държавната благосъстоятелност “, сподели той. „ Тръстиката не е растяла в частни земи преди. През последните години обаче равнището на езерото и подпочвените води се увеличи, тъй че то се разшири в допълнение. Сега езерото се отдръпва и хората стартират да се връщат, с цел да почистят тръстиката, с цел да обработват нивите. "

Той сподели, че пешеходната пътека по бреговата линия, издигната през 2020 година благодарение на Швейцарската организация за развиване и съдействие, работи като самобитна граница сред държавната брегова линия и частната земя.

Според Закона за водите, брегът е на 50 метра от водоем. Но съгласно Стойковска това е единствено най-малко и предпазената зона към Охридското езеро може да бъде разширена над 50 метра, с цел да покрие блатните зони и да предотврати разрушаването на местообитанията.

Пътеката в Струга е на някои места единствено на 20 метра от бреговата линия.

Мерко отхвърли изказванията, че хотели ще бъдат издигнати в региони, където тръстиките са били унищожени като „ чиста нечиста сделка “, само че остава неразбираемо за какво управляващите са разрешили земята да бъде уплътнена.

„ Препоръката на ЮНЕСКО е да се спре всякаква урбанизация, с изключение на нужното за действието на общините, до момента в който всички нужни закони и проекти бъдат признати и приложени “, сподели Стойковска

Берат Села от Струга Неправителствени организации Натура сподели, че би трябвало да се реализира баланс сред потребностите на туризма и потребностите на езерото, като се дефинира каква повърхност от тръстика покрива реката, с цел да се обезпечи дестилация и да се поддържа биологичното многообразие.

„ Ясно е, че не можем да оставим цялото езеро да бъде обрасло с тръстика, тъй като по този начин ще загубим туризма “, сподели Села.

Стойковска обаче сподели, че като се има поради какъв брой огромна завивка от тръстика към този момент е била изгубена, е неотложно нейното заличаване да бъде неразрешено на всички места.

Планираната железница съставлява нова опасност

От другата страна на езерото от Калища, цялата източна брегова линия под връх Галичица е покрита с хотели, риболовни и туристически селища. Северът, където се намират градовете Охрид и Струга, също е на практика загубен за природата, до момента в който кафенетата пораждат по югозападния албански сектор от езерото.

ЮНЕСКО дефинира цялата северозападна брегова линия сред Струга и албанския град Лин като последния непокътнат сектор от природата.

Но планувана железопътна линия, свързваща Северна Македония и Албания, заплашва спомагателни вреди. Линията би трябвало да минава от Струга по брега на езерото и да се слее със съществуваща писта при Лин. Въпреки че не е известно по кое време ще стартират строителните работи, ЮНЕСКО прикани да бъде изменен маршрутът.

Хари Локвенец, началник на македонските железници, сподели, че въпросът би трябвало да бъде решен сред управлението на двете страни.

" Няма проблеми с маршрута в македонската част ", сподели той. „ ЮНЕСКО изисква тя да бъде на най-малко 20 метра от брега на езерото, а у нас е на 50 метра. Но главният проблем е граничният терминал, който ще би трябвало да се намира в албанския град Лин.

Той е прекомерно покрай езерото, в крайбрежната зона и подобен граничен терминал ще се нуждае от доста логистична поддръжка - уреди, хранилища, спомагателни релси за поддържане на вагоните и така нататък Всичко това може да докара до доста замърсяване. Промяната на проекта обаче няма да е лесна, сподели Локвенец.

„ Ако беше път, можеше да се поправя с по-стръмна крива, само че на железопътна линия това е невероятно “, сподели той и добави, че се обмислят други възможности. “

Превод и редакция от t: Мира Ереева
Източник: frognews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР