Разходите на държавата растат по-бързо от приходите и изтласкват бюджетния

Разходите на страната порастват по-бързо от приходите и изтласкват бюджетния недостиг – към този извод се сплотиха участниците в кръглата маса „ Фискалната политика на България и устойчивата икономическа визия на страната с влизането в Еврозоната “. Събитието, проведено от Българската работодателска асоциация новаторски технологии (БРАИТ) и Института за пазарна стопанска система (ИПИ), събра представители на високотехнологични компании, браншови организации, стопански специалисти и финансови анализатори. В полемиката се включиха близо 15 представители, измежду които Любомир Каримански, член на УС на Българска народна банка, Йордан Гинев, ръководител на AIBEST, Доброслав Димитров, ръководител на БАСКОМ и член на УС на БРАИТ, Александър Нуцов, началник „ Политики и стратегическо обмисляне “ на BESCO, Иван Михайлов, основен изпълнителен шеф на Американската комерсиална камара, доцент Красен Станчев, ръководител на УС на ИПИ, Георги Ангелов, старши икономист към Институт „ Отворено общество “ и други, което я трансформира в едно от най-значимите експертни събития по тематиката тази година.

Разходите надвишават приходите - риск за стабилността на бюджета

От ИПИ показаха разбор, съгласно който точно внезапното увеличение на обществените разноски е водещият фактор за растящия бюджетен недостиг, макар положителната динамичност на приходите и нарасналата събираемост. Исторически държавните разноски са поддържали равнище към 37% от Брутният вътрешен продукт, като 40% беше негласна горна граница. През 2025 година те доближават 42,4%, а за 2026 година се възнамерява растеж до 45% от Брутният вътрешен продукт - траектория, която основава риск от бъдещи данъчни нараствания и фискална неустойчивост.

„ Българският бизнес е подготвен да взе участие в решенията, само че без промени и предвидима рамка е мъчно да се поддържа капиталов небосвод. Държавата би трябвало да покаже визия за надзор върху разноските, другояче ще продължим да работим в среда на неустановеност. Именно по тази причина настояваме за открит и експертен разговор, който да води до ефикасни, а не краткосрочни решения “, акцентира Илия Кръстев, ръководител на УС на БРАИТ.

Реформи вместо механични корекции

Пътят към опазване и даже понижаване на данъчната тежест минава през структурни промени, ориентирани към ускорение на икономическия напредък и възстановяване на капиталовия климат, както и към повишение успеваемостта на обществения бранш.

Участниците в кръглата маса се сплотиха към разбирането, че устойчивата фискална политика не може да бъде реализирана посредством механични корекции в приходната част, а посредством поредни структурни промени. Според специалистите българската стопанска система разполага с действителен капацитет за по-висока продуктивност и вложения, само че с цел да бъде употребен той, е належащо стимулиране на нововъведенията и модернизиране на обществения бранш.

Сред разискваните решения бяха по-модерни данъчни принадлежности, които предизвикват вложенията – в това число бърза обезценка и признание в двоен размер на разноските за научно-развойна активност. Подкрепено беше и увеличението на частните вложения в инфраструктура посредством концесии и публично-частни партньорства, което би освободило забележителен фискален запас.

В региона на обществения бранш беше очебийно, че до момента в който популацията понижава, разноските за администрация и общият фонд „ Работна заплата “ не престават да нарастват. Участниците регистрираха потребността от промени, в това число унищожаване на автоматизираните механизми, обвързани с динамичността на междинната заплата, както и от функционален разбор, който да очертае благоприятни условия за оптимизация.

В здравния бранш специалистите означиха забележителен капацитет за повишение на успеваемостта. Коментирана беше нуждата от преструктуриране на болничната мрежа, възстановяване на модела на финансиране и по-силен фокус върху профилактиката и извънболничната помощ.

„ По-високата събираемост е позитивен сигнал, само че не може да компенсира наклонността към редовно разширение на разноските. Без структурни промени всяка бюджетна рамка ще остане уязвима – даже при положителни доходи. Трябва да приказваме за успеваемост на обществените системи, а не за механично преразпределяне на повече средства “, съобщи Лъчезар Богданов, основен икономист на ИПИ.

В полемиката бяха сложени и по-широки систематични въпроси, свързани с качеството на обществените финанси и капиталовата среда. „ Ефективното систематизиране на обществените запаси е фундаментален принцип – фискалните правила би трябвало да се съблюдават, а не да се поясняват съгласно момента “, акцентира Любомир Каримански, член на УС на Българска народна банка.

Представителите на бизнеса подчертаваха върху потребността от предвидима рамка за взимане на решения. „ Непредвидимостта в политическия развой и честата промяна на позиции по основни финансови тематики директно попречват вложенията “, съобщи Йордан Гинев, ръководител на AIBEST. Иван Михайлов, основен изпълнителен шеф на Американската комерсиална камара, добави: „ Липсва устойчивата визия за това накъде се развива България – бизнесът към този момент усеща тежестта на тази променчивост. “

Доброслав Димитров, член на УС на БРАИТ и ръководител на БАСКОМ, сложи акцент върху дълготрайните провокации: „ Демографията и сивият бранш подкопават редовно приходната база. Това е тематика, която визира всеки жител, само че без промени тук няма по какъв начин да реализираме по-добра събираемост. Нужна е политическа храброст в тези диалози ”.

Анализ на провокациите в плана за Бюджет 2026

Експертите показаха, че все още модифицираният проектобюджет за 2026 година не предлага цялостна визия за преодоляване на разходния напън. Акцент беше подложен върху няколко основни неналичия:

автоматизираните механизми за повишаване на разноските не са отстранени или реформирани, а само замразени за 2026 година, което оставя систематичния проблем нерешен;
предвидените съкращения на незаетите щатни бройки в администрацията бяха избрани като положителна, само че прекомерно лимитирана и мудна стъпка;в бюджета липсват ограничения за повишение на успеваемостта на разноските в основни системи като опазване на здравето, обществени услуги, администрация и бранш „ Вътрешен ред и сигурност “.

Въпреки корекциите, бюджетът продължава да бъде разходно насочен и не показва ясна пътна карта за повишение на успеваемостта в основни системи като опазването на здравето, обществените услуги и обществената администрация.

При вероятно неприемане на бюджета за идната година страната ще работи по удължителен закон, което основава спомагателна неустановеност за бизнес средата и планирането на вложения. Участниците подчертаха потребността от постоянна управническа рамка и поредни политики, които да дадат предвидимост на стопанската система.