За Ангкор Ват са използвани повече камъни, отколкото за всички Египетски пирамиди взети заедно
Разглеждайки някои от най-великите структури, основани от човешка ръка, нормално се натъкваме на невероятни обстоятелства за тях. Два образеца: първо, Версайските градини, които в даден интервал от историята консумирали повече вода дневно, в сравнение с цялостен Париж и второ – макар невероятните технологии, с които разполагаме през днешния ден, Саграда Фамилия в Барселона, която към момента не е приключена, а строителството ѝ е стартирано през 1882 година.
Подобни чудеса се трансформират в знаци освен на градовете, в които се намират, само че и в знак на цялата нация. Случаят с Ангкор Ват не е по-различен. Човек се омайва от съвсем всеки аспект на монумента, а обстоятелствата към построяването му са в действителност впечатляващи.
Превъзходна илюстрация на класическата кхмерска архитектура, още откогато е забелязан за първи път от западните туристи през 16 и 17 век, Ангкор Ват е източник на обаяние и благоговение. Първоначално е функционирал като хиндуистки храм, в който се е отдавала респект на господ Вишну по време на Кхмерската империя, само че до края на 12 век, Ангкор Ват се трансформира във популярен будистки храм.
До 12 век архитектите на Кхмерската империя са имали задоволително знания, с цел да употребяват (при това извънредно добре) пясъчник. Такива блокове образуват частите от Ангкор Ват, които могат да бъдат следени извън. Латеритът не бил употребен като главен строителен материал, само че се употребявал в скритите структури или вътрешните стени на архитектурното знамение.
Важен въпрос е по какъв начин тези два разнообразни материала са свързани между тях. Естествени смоли или гасена вар евентуално са едни от най-приемливите отговори на въпроса. Въпреки това, всеки, който е видял храма, е склонен, че той „ реализира класическо съвършенство “ , както споделя архитектът Maurice Glaize. В неговите очи Ангкор Ват е „ произведение на властта, единственото и стила “.
И до момента в който всички са заинтригувани от това по какъв начин са издигнати Египетските пирамиди, също толкоз учудващо е по какъв начин античните архитекти от Кхмерската империя са построили Ангкор Ват. Камъните, изграждащи храма, са били сложени компактно един от различен без приложимост на слепващи материали. Те са толкоз компактно сложени един до различен, че от време на време даже не се вижда къде свършва единия и стартира другия камък.
Впечатляващ е фактът, че Ангкор Ват е построен от минимум 5 до 10 милиона блока пясъчници. Максималното тегло на един подобен блок е към 1.5 тона. Цифрите приказват сами по себе си, тъй като това значи, че са използвани камъни доста повече от тези, използвани за всички Египетски пирамиди взети дружно. Освен това, целият обект заема по-голяма повърхност от площта, на която се разполага Париж.
Освен това, в случай че за Египетските пирамиди е употребен варовик, който се намирал в непосредствена непосредственост до тях, то Ангкор ват е построен от пясъчници, които се намират надалеч в планините. Пясъчниците е трябвало да бъдат превозени от към 40 километра разстояние.
Друг още по-интересен факт е, че върху всички стълбове, загради, даже покривите на Ангкор Ват са издълбани разнообразни изображения. Можете да срещнете необикновени и митични същества като еднорози, грифони, крилати дракони, дърпащи колесници и други. Някои рисунки изобразяват воини, които следват водача си, възкачен на слон или танцуващи божествени дами с необикновени прически.
Експерти като Роджър Хопкинс и Марк Ленър са провеждали опити, с които да показват напъните, нужни за построяването на Ангкор Ват. При един от опитите били нужни 12 каменоделци и към 22 дни работа, с цел да бъдат получени 400 тона камък (доста малко количество спрямо това, което е било належащо на хората, построили храма). Но това не е било единственото предизвикателство. Била е нужна работна мощ и за превозването на материалите, умения за издълбаването на изображенията и стотици години, с цел да бъде построен целият храм в цялото му великолепие.
