Разделението по оста Изток-Запад днес е не само политическо или ...

Високите температури оскъпиха борсовия ток в Югоизточна Европа и България/>


Разделението по оста Изток-Запад днес е не само политическо или икономическо, а чисто ценово, но не в ползва на по-бедните държави. Оказва се, че докато фирмите от Централна и Западна Европа масово плащат борсовия ток по 30 до 60 евро/мВтч, компаниите от източната част на континента дават по 80 до над 120 евро/мВтч. Става въпрос за доставката на електроенергия в сегмента "Ден напред" за 29 юли, показа справка на "Капитал". И по-конкретно - най-висока е цената на борсовия ток в Гърция (123.96 евро/мВтч), България (122.03 евро/мВтч) и Сърбия (118.19 евро/мВтч). За сравнение - на същия ден м.г. борсовият ток у нас е бил с цена от 37.38 евро/мВтч, а през 2019 г. - 40.61, т.е. в пъти по-малко.

Най-ниска пък е стойността на електроенергията в Белгия (30.26 евро/мВтч), Нидерландия (45.48 евро/мВтч) и Германия (46.01 евро/мВтч). Разликите са огромни и водят до такива тарифни колебания, че в дни като днешния се оказва, че българските фирми плащат борсовия ток на четири пъти по-висока цена от техните белгийски колеги.
Високи температури = липса на ток
Всичко това обаче има своето обяснение - основно то е свързано с рекордно високите температура в източната част на Европа, които са на път да се задържат поне още десетина дни. Това води до свръхпотребление, което от своя страна поражда дефицит на електроенергия. Справка на "Капитал" например показа, че днес по обед потреблението в България е било почти 5000 MW. Това, разбира се, е далече от рекордния товар, регистриран през зимата на 2017 г., когато потреблението достигна около 7700 MW, но въпреки това е показателно за повишеното търсене на ток.

Липсата на пазарни обединения също е предпоставка за по-високи цени, тъй като ограниченото предлагане не може да се компенсира с доставки от държави с излишък на борсовия ток. Фактори са и високите цени на въглеродните емисии, както и повишението при природния газ.
Решението - произвеждай за себе си
Една от алтернативите е индустриалните консуматори сами да произвеждат тока, от който имат нужда. Това отдавна е практика за голяма част от бизнеса в другите страни от ЕС. У нас обаче въпреки интереса на фирмите това не е толкова често срещано. И все пак добри примери има - тези дни стана ясно, че . Очаква се централата да произвежда 5300 MWh зелена енергия на година, а проектът се разработва от българската "Соларпро" в партньорство с френската "Грийн Йелоу".

В същото време , а . Компанията има и проект за изграждане на собствен соларен парк с мощност 15 MW, който ще произвежда електричество за продажба на свободния пазар.

Източник: capital.bg