Задълженията на корпоративна Америка вещаят рецесия
Растящият корпоративен дълг на най-големите международни стопанства тревожат централните банки и финансовите регулатори от няколко години. Но до момента липсваше изключително предпочитание да се подхващат директни политически ограничения, които да понижат финансовите опасности, свързани със отговорностите. Миналата седмица обаче МВФ изпрати мощно предизвестие, че са нужни "спешни " дейности за обезвреждане на заплахата от финансов срив в корпоративния бранш, който може да се популяризира и върху банковия, а също и върху нишата на сенчестите банкови услуги.
Своята позиция по тематиката на страниците на "Файненшъл таймс " излага мултимилионерът Гавин Дейвис - някогашен сътрудник в "Голдмън Сакс " и някогашен ръководител на борда на "Би Би Си " (от 2001-а до 2004-а). В момента Дейвис е ръководител на Flucrum Asset Management, както и един от сътрудниците - създатели на капиталовите компании Active Private Equity, Anthos Capital и Prisma Capital Partners. Подготвя седмичните мнения по математика и статистика на "Файненшъл таймс ".
Според МВФ, сред трите най-големи световни стопанства корпоративният бранш на еврозоната сега е най-слабо заплашен от сериозен колапс, значително поради ограниченията, които взе, с цел да ликвидира някои от проблемите, зародили от несъразмерния дълг след рецесията в общността през 2012-а. В Китай тези опасности могат да се задълбочат доста в изискванията на криза, само че държавното управление към този момент е подготвило ответни ограничения. Така Съединени американски щати се оказва единственият член на "голямата тройка ", застрашен от прекалено бързия растеж на корпоративния дълг, който може да се форсира още повече поради последните лихвени редукции, направени от Федералния запас.
През март този проблем към момента не беше толкоз рисков, само че беше много труден. Въпреки че съотношенията на задълженията към приходите на щатските корпорации към този момент бяха близки до върховите им нива, други аспекти на фирмените салда и на финансовите потоци бяха в доста по-добра форма. Печалбите бяха към момента много солидни, чистият финансов баланс на корпоративния бранш беше с удобен остатък, а съотношенията на дълга към акционерния капитал - здравословни. Сериозна причина за паника беше разпределението на дълга във фирмения отрасъл, по-специално - растежът на пазара на най-рисковата "кредитна " порция (leveraged loans), оценен на 1 трлн. щ. $.
През последните шест месеца положението на щатските корпоративни финанси стана по-обезпокоително. Подобно на другите развити стопанства, делът на облагите попадна под засилен низходящ напън, тъй като разноските за трудови хонорари на производителите нарастват по-бързо от цените, на които стоките се продават на потребителите. Връзката сред намаляващата безработица и растящата инфлация (бел. ред. - така наречен "крива на Филипс " - стопански модел, кръстен на името на основателя си Уилиям Филипс, описващ назад пропорционалното отношение сред равнището на безработица и съответстващото покачване на заплатите) работи добре в бранша на заплащането, само че не и в региона на цените. Поемането на финансов риск от американските компании под формата на трудови хонорари и на сливания и поглъщания се е нараснал в внезапен контрастност с лимитираните финансови разноски. Подобна настройка по предписание предшества стопански спадове.
Влошаването на растежа на облагите е съпроводено с по-агресивно финансово държание на корпоративния мениджмънт, до момента в който действителните финансови вложения, предопределени да усилят продуктивността, се орязват. Според отчета на Борда за финансова непоклатимост на МВФ, противоположното изкупуване на акции и заплащанията за дивиденти и сливания и поглъщания - финансирани от високорискови заеми и облигации с висока рентабилност - са скочили през 2019-а. Тези действия са се трансферирали и към дребните и междинни компании, които МВФ дефинира като изключително чувствителни към измененията в приходната част на балансите им.
Разглеждани настрана от другите стопански шокове, малко евентуално е тези корпоративни финансови недостатъци да провокират криза, само че сигурно могат да подсилят резултата от другите аргументи за стопанско изстудяване. Точно това се случи през 2008-а, когато междинен по мощ потрес на пазара на високорискови ипотеки аргументи бездънен спад на икономическата интензивност. Влиянието на комерсиалните разпри върху доверието на бизнеса, което се топи през последните месеци, е най-очевидната опасност от сходен сан сега.
Лейл Брейнард
Докато бизнесът акумулира загуби и неизпълнението на уговорките по обслужване на задълженията и банкрутите порастват, желанието и опциите на банките да кредитират понижават. Тази динамичност, която се самозахранва, усилва низходящите опасности до по-сериозни финансови сривове или спадове.
Федералният запас и другите щатски регулатори относително късно осъзнаха тези рискове. За благополучие, към този момент има индикации, че те се приготвят за деяние. В тирада на 25 септември един от гуверньорите на щатската централна банка - Лейл Брейнард, сподели, че финансовите съмнения в корпоративния бранш са нарастнали видимо и акцентира, че централните банкери ще вземат решение през ноември дали да задействат своя противоцикличен финансов буфер. Този механизъм разрешава на Федералния запас да изисква от най-големите банки да усилват противодействащите финансови механизми при пораждане на стопански земетресения.
След забележката на госпожа Брейнард ще е чудно, в случай че вотът на американските централни банкери за задействането на буфера през идния месец не успее да наложи нарастване на финансовите коефициенти на огромните кредитори. Това би била стъпка в вярната посока, само че ще запази евентуалните проблеми в районните банки и в бранша на сенчестите банкови услуги, които няма да бъдат обхванати от ограниченията. С други думи, Федералният запас ще би трябвало да покаже по-силна воля и в тези области преди да е станало прекомерно късно.
Официалната статистика сочи, че облагите в целия корпоративен бранш на националното стопанство на Съединени американски щати са се нараснали единствено с 6% през последните три години против 50% растеж на борсовия показател S&P 500 (който включва книжата на огромните, търгувани на борсата дружества) през същия интервал. Разликата може да се изясни частично с обстоятелството, че резултатът на S&P 500 евентуално е надут поради включените в него финансови доходи от фирмените вложения, които се качват при прогресивен тренд на фондовия пазар. Това значи, че облагите на показателя ще бъдат изумени автоматизирано при низходящ поврат на пазарното придвижване и ще окажат отрицателен резултат върху финансите на фирмите.
Своята позиция по тематиката на страниците на "Файненшъл таймс " излага мултимилионерът Гавин Дейвис - някогашен сътрудник в "Голдмън Сакс " и някогашен ръководител на борда на "Би Би Си " (от 2001-а до 2004-а). В момента Дейвис е ръководител на Flucrum Asset Management, както и един от сътрудниците - създатели на капиталовите компании Active Private Equity, Anthos Capital и Prisma Capital Partners. Подготвя седмичните мнения по математика и статистика на "Файненшъл таймс ".
Според МВФ, сред трите най-големи световни стопанства корпоративният бранш на еврозоната сега е най-слабо заплашен от сериозен колапс, значително поради ограниченията, които взе, с цел да ликвидира някои от проблемите, зародили от несъразмерния дълг след рецесията в общността през 2012-а. В Китай тези опасности могат да се задълбочат доста в изискванията на криза, само че държавното управление към този момент е подготвило ответни ограничения. Така Съединени американски щати се оказва единственият член на "голямата тройка ", застрашен от прекалено бързия растеж на корпоративния дълг, който може да се форсира още повече поради последните лихвени редукции, направени от Федералния запас.
През март този проблем към момента не беше толкоз рисков, само че беше много труден. Въпреки че съотношенията на задълженията към приходите на щатските корпорации към този момент бяха близки до върховите им нива, други аспекти на фирмените салда и на финансовите потоци бяха в доста по-добра форма. Печалбите бяха към момента много солидни, чистият финансов баланс на корпоративния бранш беше с удобен остатък, а съотношенията на дълга към акционерния капитал - здравословни. Сериозна причина за паника беше разпределението на дълга във фирмения отрасъл, по-специално - растежът на пазара на най-рисковата "кредитна " порция (leveraged loans), оценен на 1 трлн. щ. $.
През последните шест месеца положението на щатските корпоративни финанси стана по-обезпокоително. Подобно на другите развити стопанства, делът на облагите попадна под засилен низходящ напън, тъй като разноските за трудови хонорари на производителите нарастват по-бързо от цените, на които стоките се продават на потребителите. Връзката сред намаляващата безработица и растящата инфлация (бел. ред. - така наречен "крива на Филипс " - стопански модел, кръстен на името на основателя си Уилиям Филипс, описващ назад пропорционалното отношение сред равнището на безработица и съответстващото покачване на заплатите) работи добре в бранша на заплащането, само че не и в региона на цените. Поемането на финансов риск от американските компании под формата на трудови хонорари и на сливания и поглъщания се е нараснал в внезапен контрастност с лимитираните финансови разноски. Подобна настройка по предписание предшества стопански спадове.
Влошаването на растежа на облагите е съпроводено с по-агресивно финансово държание на корпоративния мениджмънт, до момента в който действителните финансови вложения, предопределени да усилят продуктивността, се орязват. Според отчета на Борда за финансова непоклатимост на МВФ, противоположното изкупуване на акции и заплащанията за дивиденти и сливания и поглъщания - финансирани от високорискови заеми и облигации с висока рентабилност - са скочили през 2019-а. Тези действия са се трансферирали и към дребните и междинни компании, които МВФ дефинира като изключително чувствителни към измененията в приходната част на балансите им.
Разглеждани настрана от другите стопански шокове, малко евентуално е тези корпоративни финансови недостатъци да провокират криза, само че сигурно могат да подсилят резултата от другите аргументи за стопанско изстудяване. Точно това се случи през 2008-а, когато междинен по мощ потрес на пазара на високорискови ипотеки аргументи бездънен спад на икономическата интензивност. Влиянието на комерсиалните разпри върху доверието на бизнеса, което се топи през последните месеци, е най-очевидната опасност от сходен сан сега.
Лейл Брейнард
Докато бизнесът акумулира загуби и неизпълнението на уговорките по обслужване на задълженията и банкрутите порастват, желанието и опциите на банките да кредитират понижават. Тази динамичност, която се самозахранва, усилва низходящите опасности до по-сериозни финансови сривове или спадове.
Федералният запас и другите щатски регулатори относително късно осъзнаха тези рискове. За благополучие, към този момент има индикации, че те се приготвят за деяние. В тирада на 25 септември един от гуверньорите на щатската централна банка - Лейл Брейнард, сподели, че финансовите съмнения в корпоративния бранш са нарастнали видимо и акцентира, че централните банкери ще вземат решение през ноември дали да задействат своя противоцикличен финансов буфер. Този механизъм разрешава на Федералния запас да изисква от най-големите банки да усилват противодействащите финансови механизми при пораждане на стопански земетресения.
След забележката на госпожа Брейнард ще е чудно, в случай че вотът на американските централни банкери за задействането на буфера през идния месец не успее да наложи нарастване на финансовите коефициенти на огромните кредитори. Това би била стъпка в вярната посока, само че ще запази евентуалните проблеми в районните банки и в бранша на сенчестите банкови услуги, които няма да бъдат обхванати от ограниченията. С други думи, Федералният запас ще би трябвало да покаже по-силна воля и в тези области преди да е станало прекомерно късно.
Официалната статистика сочи, че облагите в целия корпоративен бранш на националното стопанство на Съединени американски щати са се нараснали единствено с 6% през последните три години против 50% растеж на борсовия показател S&P 500 (който включва книжата на огромните, търгувани на борсата дружества) през същия интервал. Разликата може да се изясни частично с обстоятелството, че резултатът на S&P 500 евентуално е надут поради включените в него финансови доходи от фирмените вложения, които се качват при прогресивен тренд на фондовия пазар. Това значи, че облагите на показателя ще бъдат изумени автоматизирано при низходящ поврат на пазарното придвижване и ще окажат отрицателен резултат върху финансите на фирмите.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ