Robotics Strategy Forum: Запознайте се с умните производства!
Ръстът в продажбата на роботи, новите планове за индустриална автоматизация, международния дефицит на чипове и новият Алианс за акумулаторни акумулатори ще бъдат главен фокус на третото издание на Robotics Strategy Forum, който ще се организира на 29 септември в онлайн формат на британски език. Събитието ще се стриймва от уеб страницата на PARA, Фейсбук & YouTube от ClubHouse - Sofia Tech Park. Достъпът е безвъзмезден, нужна е единствено регистрация на
По време на събитието близо 25 изложителя ще покажат на място разработки от света на индустриалната и сервизна автоматизация. За още забавни трендове в роботиката от последната година, описват сега Кристиян Михайлов, съосновател и секретар на УС на Професионалната асоциация по роботика и автоматизация и Георги Грозданов, началник на Техническия инженерен център на Festo в София.
- С каква скорост роботизацията и автоматизацията трансформират българския бизнес?
Кристиян Михайлов: Европа не престава мощния ритъм на автоматизация. Причината е, че от 22-те страни с плътност над междинната на роботи в производството, 14 са в Европейския съюз. Германия е преди всичко с 301 робота на 10 хиляди души. Данните са на Европейската комисия от 2018 година. В България не можем да се похвалим с такива резултати, само
че въпреки всичко има известни сходства – в европейски проект автомобилната индустрия е главен ползвател на роботи, като по наши данни у нас главният консуматор на индустриални роботи е автомобилният бранш.
- Кои са секторите, в които роботизацията носи стопански изгоди?
Георги Грозданов: На световно равнище роботизацията се развива с най-високи темпове в две съществени посоки. Първото е в посока заменяне на монотонната ръчна работа на операторите в производствата с автоматизирани решения, в това число роботи. Именно при този вид работа опцията за допускане на неточности е огромна, само че в същото време тези интервенции са и най-лесни за автоматизиране и с максимален капацитет за усъвършенстване. Втората тенденция е увеличение на индустриалните мощности. В доста браншове търсенето набъбна в пъти през последните години, като фирмите изследват новите благоприятни условия за повишение на успеваемостта и потребление цялостния потенциал на мощностите за по-бързо произвеждане. В това число браншове като автомобилната промишленост, здравната техника, фармацевтиката, мобилните телефони и смарт устройства, чипове и съставни елементи. В България следваме същите трендове. Във фармацевтиката и автомобилната промишленост се внедряват от ден на ден автоматизация. Отделно от това, всяка една фабрика се пробва да откри процесите, които са повече
рутинни и елементарно могат да се автоматизират.
- Кои са сполучливите образци за приключена автоматизация у нас последните месеци?
Кристиян Михайлов: Разглеждайки автоматизацията в дребните и междинни предприятия, от началото на годината се отличават няколко плана.
„ Теклас България “ уголемява производството си посредством създаване на роботизиран склад за предпазване на подготвена продукция. „ Софарма Трейдинг “ внедри най-ново потомство автоматизирана система на австрийския производител KNAPP. " Асарел-Медет " внедри сложен план, включващ и за автоматизирано подбиране на минералите, а „ Димитър Маджаров “ влага в автоматизирана линия за бутилиране в производството си. „ Лидер-96 “ ЕООД публично откри втората си фабрика за колела с високо равнище на автоматизация. Друг образец е гъвкава и високо производителна роботизираната система за зареждане на празни вентилни торби, създадена и интегрирана от „ Сивико “ за „ Теразид “. Успешен план е и интеграцията на робот FANUC от систематичния интегратор „ Симлоджик “, който палетизира каси, идващи от индустриални линии, с потенциал 720 каси на час, като инсталацията има опция да палетизира касите по желание на оператора.
- Може ли да приказваме за български принос в решаването на световната рецесия с дефицита
на чипове?
Георги Грозданов: Глобалният проблем е обвързван освен с дефицит на чипове, само че по този начин и на материали (за разнообразни ресурси). Пандемията в последната година и половина усили търсенето на всевъзможен вид електронни устройства. Паралелно с това през 2021г. има голямо търсене на нови коли. Ситуацията докара до дефицит на електронни съставни елементи и друг вид материали. Предвиждам, че това ще продължи най-малко още година-две. Предстоят ни редица стъпки в разнообразни насоки, с цел да се усъвършенства обстановката, само че всичко това лишава време. Работи се в три съществени посоки: 1) Увеличаване потенциала на мощностите; 2) Внедряване на засилен автоматизиран развой и роботизация; 3) Търсене на други възможности за разнообразни материали или съставни елементи. Бидейки част от Европейски Съюз, се намираме в доста добра обстановка и опциите са пред нас от позиция на личен състав за съществуващите и новите заводи. Вече сме добре разпознати като стратегическа дестинация за произвеждане.
- Колко реалистична цел е у нас да се построи цех за акумулатори за електрически автомобили?
Кристиян Михайлов: B ĸpaя нa янyapи тази година Бpюĸceл oбяви самодейността European Battery Alliance, пo която щe бъдaт ocигypeни 2,9
милиарда eвpo зa инвecтиции в пpoизвoдcтвoтo нa бaтepии в Европейски Съюз. За страдание, България наподобява осведомително откъсната и не взе участие в тази самодейност. Чрез Robotics Strategy Forum 2021 си слагаме за цел да повдигнем тематиката по какъв начин да се възползваме от самодейността и плановете, които ще се осъществят. Освен частната самодейност, нужни са ни политическа воля, предвидливост и открита връзка по този въпрос. Докато у нас имаше акция против водещ състезател в бранша на батериите, Румъния сполучливо таргетира сходен вид вложители за създаване на цех за акумулатори. Нужно е да погледнем активите си в сферата, да проучим детайлно европейските начинания, както и евентуалните вложители в бранша и да променим мисленето си, в случай че желаеме България да има цех за акумулатори.
- Как Индустрия 4.0 модернизира стопанската система ни?
Георги Грозданов: Увеличаването на автоматизацията и роботизацията във фабриките, както и основаването на от ден на ден умни заводи, ще докара до опцията за по-ефективна продуктивност. Това, което виждам в идващите няколко години, е от ден на ден производства да търсят по-профилирани и експертни фрагменти. България е на основно място в Европа и дава големи благоприятни условия. Операторите на поточните линии
ще преминат на последващо равнище на подготвеност и познания, с цел да могат да ръководят процесите във високотехнологичните производства. Ще се усилват обучителните стратегии за личния състав, за реализиране на ново равнище на знание. Финално, нововъведенията в региона на индустриалната автоматизация и роботиката в индустриалните линии са свързани с тяхното ръководство с далечен достъп (т.нар. smart factories).
- Колко сега са умните производства - smart factor ies в България и какъв е капацитетът за увеличението им?
Кристиян Михайлов: В последните две години имаме данни за две умни заводи – на „ Атаро Клима “ и „ Шнайдер Електрик “. Неофициално са повече, като част от плановете не биват показани поради допустимо разкриване на фирмено ноу-хау. Според мен ще забележим най-малко 10 умни български производства до 2030 година. Разбира се, зависи до каква степен бизнесите ще прегърнат концепцията за инвестиция в надграждането на фабриките си до умни, както и до каква степен страната ще насърчи построяването им. Това включва голям брой насърчителни политики на държавно равнище, само че и детайлно схващане на процесите по автоматизация на фирмено равнище.
- Каква и какъв брой огромна публика очаквате на Robotics Strategy Forum 2021?
Кристиян Михайлов: Над 500 души по време на събитието и още толкоз онлайн. Клубове по роботика на над 300 км. от София ще ни посетят особено, както и българи в чужбина, които идват за събитието. Основният ни профил са инженери, притежатели на дребни и междинни компании, систематични интегратори, които желаят да схванат какви са трендовете в автоматизацията. На форума ще има доста забавни щандове, където да се видят последните трендове в автоматизацията, новаторски артикули и роботи, даже летящи такива.
Венцислав Савов
По време на събитието близо 25 изложителя ще покажат на място разработки от света на индустриалната и сервизна автоматизация. За още забавни трендове в роботиката от последната година, описват сега Кристиян Михайлов, съосновател и секретар на УС на Професионалната асоциация по роботика и автоматизация и Георги Грозданов, началник на Техническия инженерен център на Festo в София.
- С каква скорост роботизацията и автоматизацията трансформират българския бизнес?
Кристиян Михайлов: Европа не престава мощния ритъм на автоматизация. Причината е, че от 22-те страни с плътност над междинната на роботи в производството, 14 са в Европейския съюз. Германия е преди всичко с 301 робота на 10 хиляди души. Данните са на Европейската комисия от 2018 година. В България не можем да се похвалим с такива резултати, само
че въпреки всичко има известни сходства – в европейски проект автомобилната индустрия е главен ползвател на роботи, като по наши данни у нас главният консуматор на индустриални роботи е автомобилният бранш.
- Кои са секторите, в които роботизацията носи стопански изгоди?
Георги Грозданов: На световно равнище роботизацията се развива с най-високи темпове в две съществени посоки. Първото е в посока заменяне на монотонната ръчна работа на операторите в производствата с автоматизирани решения, в това число роботи. Именно при този вид работа опцията за допускане на неточности е огромна, само че в същото време тези интервенции са и най-лесни за автоматизиране и с максимален капацитет за усъвършенстване. Втората тенденция е увеличение на индустриалните мощности. В доста браншове търсенето набъбна в пъти през последните години, като фирмите изследват новите благоприятни условия за повишение на успеваемостта и потребление цялостния потенциал на мощностите за по-бързо произвеждане. В това число браншове като автомобилната промишленост, здравната техника, фармацевтиката, мобилните телефони и смарт устройства, чипове и съставни елементи. В България следваме същите трендове. Във фармацевтиката и автомобилната промишленост се внедряват от ден на ден автоматизация. Отделно от това, всяка една фабрика се пробва да откри процесите, които са повече
рутинни и елементарно могат да се автоматизират.
- Кои са сполучливите образци за приключена автоматизация у нас последните месеци?
Кристиян Михайлов: Разглеждайки автоматизацията в дребните и междинни предприятия, от началото на годината се отличават няколко плана.
„ Теклас България “ уголемява производството си посредством създаване на роботизиран склад за предпазване на подготвена продукция. „ Софарма Трейдинг “ внедри най-ново потомство автоматизирана система на австрийския производител KNAPP. " Асарел-Медет " внедри сложен план, включващ и за автоматизирано подбиране на минералите, а „ Димитър Маджаров “ влага в автоматизирана линия за бутилиране в производството си. „ Лидер-96 “ ЕООД публично откри втората си фабрика за колела с високо равнище на автоматизация. Друг образец е гъвкава и високо производителна роботизираната система за зареждане на празни вентилни торби, създадена и интегрирана от „ Сивико “ за „ Теразид “. Успешен план е и интеграцията на робот FANUC от систематичния интегратор „ Симлоджик “, който палетизира каси, идващи от индустриални линии, с потенциал 720 каси на час, като инсталацията има опция да палетизира касите по желание на оператора.
- Може ли да приказваме за български принос в решаването на световната рецесия с дефицита
на чипове?
Георги Грозданов: Глобалният проблем е обвързван освен с дефицит на чипове, само че по този начин и на материали (за разнообразни ресурси). Пандемията в последната година и половина усили търсенето на всевъзможен вид електронни устройства. Паралелно с това през 2021г. има голямо търсене на нови коли. Ситуацията докара до дефицит на електронни съставни елементи и друг вид материали. Предвиждам, че това ще продължи най-малко още година-две. Предстоят ни редица стъпки в разнообразни насоки, с цел да се усъвършенства обстановката, само че всичко това лишава време. Работи се в три съществени посоки: 1) Увеличаване потенциала на мощностите; 2) Внедряване на засилен автоматизиран развой и роботизация; 3) Търсене на други възможности за разнообразни материали или съставни елементи. Бидейки част от Европейски Съюз, се намираме в доста добра обстановка и опциите са пред нас от позиция на личен състав за съществуващите и новите заводи. Вече сме добре разпознати като стратегическа дестинация за произвеждане.
- Колко реалистична цел е у нас да се построи цех за акумулатори за електрически автомобили?
Кристиян Михайлов: B ĸpaя нa янyapи тази година Бpюĸceл oбяви самодейността European Battery Alliance, пo която щe бъдaт ocигypeни 2,9
милиарда eвpo зa инвecтиции в пpoизвoдcтвoтo нa бaтepии в Европейски Съюз. За страдание, България наподобява осведомително откъсната и не взе участие в тази самодейност. Чрез Robotics Strategy Forum 2021 си слагаме за цел да повдигнем тематиката по какъв начин да се възползваме от самодейността и плановете, които ще се осъществят. Освен частната самодейност, нужни са ни политическа воля, предвидливост и открита връзка по този въпрос. Докато у нас имаше акция против водещ състезател в бранша на батериите, Румъния сполучливо таргетира сходен вид вложители за създаване на цех за акумулатори. Нужно е да погледнем активите си в сферата, да проучим детайлно европейските начинания, както и евентуалните вложители в бранша и да променим мисленето си, в случай че желаеме България да има цех за акумулатори.
- Как Индустрия 4.0 модернизира стопанската система ни?
Георги Грозданов: Увеличаването на автоматизацията и роботизацията във фабриките, както и основаването на от ден на ден умни заводи, ще докара до опцията за по-ефективна продуктивност. Това, което виждам в идващите няколко години, е от ден на ден производства да търсят по-профилирани и експертни фрагменти. България е на основно място в Европа и дава големи благоприятни условия. Операторите на поточните линии
ще преминат на последващо равнище на подготвеност и познания, с цел да могат да ръководят процесите във високотехнологичните производства. Ще се усилват обучителните стратегии за личния състав, за реализиране на ново равнище на знание. Финално, нововъведенията в региона на индустриалната автоматизация и роботиката в индустриалните линии са свързани с тяхното ръководство с далечен достъп (т.нар. smart factories).
- Колко сега са умните производства - smart factor ies в България и какъв е капацитетът за увеличението им?
Кристиян Михайлов: В последните две години имаме данни за две умни заводи – на „ Атаро Клима “ и „ Шнайдер Електрик “. Неофициално са повече, като част от плановете не биват показани поради допустимо разкриване на фирмено ноу-хау. Според мен ще забележим най-малко 10 умни български производства до 2030 година. Разбира се, зависи до каква степен бизнесите ще прегърнат концепцията за инвестиция в надграждането на фабриките си до умни, както и до каква степен страната ще насърчи построяването им. Това включва голям брой насърчителни политики на държавно равнище, само че и детайлно схващане на процесите по автоматизация на фирмено равнище.
- Каква и какъв брой огромна публика очаквате на Robotics Strategy Forum 2021?
Кристиян Михайлов: Над 500 души по време на събитието и още толкоз онлайн. Клубове по роботика на над 300 км. от София ще ни посетят особено, както и българи в чужбина, които идват за събитието. Основният ни профил са инженери, притежатели на дребни и междинни компании, систематични интегратори, които желаят да схванат какви са трендовете в автоматизацията. На форума ще има доста забавни щандове, където да се видят последните трендове в автоматизацията, новаторски артикули и роботи, даже летящи такива.
Венцислав Савов
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ
