Прокуратурата сезира европейски институции заради политически натиск за закриването на специализираните звена
Ръководството на Прокуратурата на Република България изпрати писма до ръководителя на Европейската комисия, ръководителя на Европейския парламент, Групата на страните, борещи се против корупцията (ГРЕКО), Европейска комисия за народна власт посредством право (Венецианска комисия), в които ги осведоми за оказвания невиждан политически напън от страна на парламентарно показани партии в 45-то Народно заседание на Република България, изразяващ се в препоръчани законодателни промени, целящи закриването на органите на профилираното правораздаване и в частност – Специализирана прокуратура и Апелативна профилирана прокуратура. Това оповестиха от прокуратурата.
Ето цялостния текст на известието:
„ Приемането им ще докара до блокиране на битката против престъпността и на работата на самостоятелната правосъдна власт, ще засегне правата на голям брой лица, ще заличи постигнатия от страната прогрес по Механизма за съдействие и инспекция на Европейска комисия, както и приноса ѝ към Върховенството на правото в Европейския съюз “, се споделя в писмото.
Прокуратура на Република България в детайли осведоми европейските институции за мнението си по четирите плана на закони за изменение на Закона за правосъдната власт и Наказателно-процесуалния кодекс, което даже не беше прегледано от Комисията по правни въпроси към Народното събрание на съвещание на 28.04.2021 година До сегашния миг българският законодателен орган не е подхванал дейности за разискване и на изпратеното още през месец октомври 2020 година експертно предложение на Прокуратурата на Република България за промени в Наказателно-процесуалния кодекс в сходство със стандартите на Конвенцията за отбрана правата на индивида, практиката на Европейския съд по правата на индивида и Съда на Европейския съюз.
С друго писмо, изпратено до ръководителя на 45-то Народно заседание Ива Митева и до ръководителя на Комисията по правни въпроси Радостин Василев, управление на Прокуратура на Република България ги осведоми за предоставеното по-рано мнението против импортираните в 45-то Народно заседание четири законопроекта, отнасящи се до органите на профилираното правораздаване.
„ Предвидените промени в Закон за съдебната власт и Наказателно-процесуален кодекс не са нито правно аргументирани, нито са в полза на българските жители. Същите не държат сметка за неизбежно произлизащите от закриването на профилираните съд и прокуратура негативни последствия “, се споделя в писмото.
От Прокуратура на Република България показват, че разглеждането на предложенията за законодателни промени се реализира и в цялостно несъгласие с нормативните условия към законодателния развой. Нарушен е член 18а от Закон за нормативните актове и не са зачетени правилата на изработването на планове на нормативни актове по член 26 от Закон за нормативните актове, а точно правилата на нужда, аргументираност, предвидимост, неприкритост, координация, субсидиарност, пропорция и непоклатимост. Работи се в изискванията на необяснима „ ненадейност “, без дължимите публични съвещания с жителите и юридическите лица, без каквото и да било разискване с професионалната колегия и научната общественост “.
Изразеното в писмата до европейските институции и българския парламент мнение съставлява позиция и на цялата професионална общественост - такива мнения са признати и от прокурорите от всички апелативни региони, от Асоциацията на прокурорите в България, от Камарата на следователите в България и от Прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет, акцентират от управлението на прокуратурата.
Ето цялостния текст на известието:
„ Приемането им ще докара до блокиране на битката против престъпността и на работата на самостоятелната правосъдна власт, ще засегне правата на голям брой лица, ще заличи постигнатия от страната прогрес по Механизма за съдействие и инспекция на Европейска комисия, както и приноса ѝ към Върховенството на правото в Европейския съюз “, се споделя в писмото.
Прокуратура на Република България в детайли осведоми европейските институции за мнението си по четирите плана на закони за изменение на Закона за правосъдната власт и Наказателно-процесуалния кодекс, което даже не беше прегледано от Комисията по правни въпроси към Народното събрание на съвещание на 28.04.2021 година До сегашния миг българският законодателен орган не е подхванал дейности за разискване и на изпратеното още през месец октомври 2020 година експертно предложение на Прокуратурата на Република България за промени в Наказателно-процесуалния кодекс в сходство със стандартите на Конвенцията за отбрана правата на индивида, практиката на Европейския съд по правата на индивида и Съда на Европейския съюз.
С друго писмо, изпратено до ръководителя на 45-то Народно заседание Ива Митева и до ръководителя на Комисията по правни въпроси Радостин Василев, управление на Прокуратура на Република България ги осведоми за предоставеното по-рано мнението против импортираните в 45-то Народно заседание четири законопроекта, отнасящи се до органите на профилираното правораздаване.
„ Предвидените промени в Закон за съдебната власт и Наказателно-процесуален кодекс не са нито правно аргументирани, нито са в полза на българските жители. Същите не държат сметка за неизбежно произлизащите от закриването на профилираните съд и прокуратура негативни последствия “, се споделя в писмото.
От Прокуратура на Република България показват, че разглеждането на предложенията за законодателни промени се реализира и в цялостно несъгласие с нормативните условия към законодателния развой. Нарушен е член 18а от Закон за нормативните актове и не са зачетени правилата на изработването на планове на нормативни актове по член 26 от Закон за нормативните актове, а точно правилата на нужда, аргументираност, предвидимост, неприкритост, координация, субсидиарност, пропорция и непоклатимост. Работи се в изискванията на необяснима „ ненадейност “, без дължимите публични съвещания с жителите и юридическите лица, без каквото и да било разискване с професионалната колегия и научната общественост “.
Изразеното в писмата до европейските институции и българския парламент мнение съставлява позиция и на цялата професионална общественост - такива мнения са признати и от прокурорите от всички апелативни региони, от Асоциацията на прокурорите в България, от Камарата на следователите в България и от Прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет, акцентират от управлението на прокуратурата.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ