Ръководителите на ОФК „Пирин“ се съобразиха с желанието на радикално

Ръководителите на ОФК „ Пирин “ се съобразиха с желанието на коренно настроените почитатели и одобриха без мъдруване оставката на наставника Петър Златинов. Младият познавач влезе в изострен спор с деятелите на агитката след злощастния мач през уикенда против Кариана, когато бе нападнат с псувни и обиди от трибуните и никой от клубните шефове не застана в негова и на играчите му отбрана. Топеца се задържа 9 месеца отпред на зелено-белите в един от най-драматичните интервали след втория банкрут – изпадане от елита, хронично безпаричие и цялостна замяна на състава два пъти в границите на половин година. Една дузина съществени играчи си отпътуваха през лятото, други 14 се изнесоха през зимната пауза, което нямаше по какъв начин да не докара до срив на резултатите и до намирането на комфортния провинен – старши треньора.

С към този момент някогашния лидер на пиринци struma.bg беседва за всички наболели тематики към положението на най-популярния тим в Югозапада и изхода от рецесията.

Пепи, очакваше ли оставката ти да бъде призната на секундата, както се споделя?

– Очаквах всичко. Във футбола това е естествена обстановка. Няма някаква драма. Така са решили, по този начин са създали. Аз бях задължен да я подам и да развържа ръцете на управлението, както се споделя.

Защо въпреки всичко се стигна до раздялата с Пирин?

– Останах самичък против всички, имам предвид настроенията измежду част от последователите. Знаете по какъв начин е, щом тимът не върви, отговорен е треньорът. Очевидно не можах да стимулирам до дъно в оптималната степен футболистите във всички мачове. В тези, в които съумях, играхме по този начин, както аз желая. Не съм човек, който елементарно се предава, само че събитията се стекоха по друг метод от мечтаното.

Къде виждаш своята виновност?

– Ясно е, че и аз имам виновност, не се подлъгвам, че съм бил безупречен. Не искам обаче да влизам в детайлности. По-важното е човек да осъзнае грешките си и да не ги повтаря отсега нататък, единствено тогава може да върви нагоре.

Ако можеш да върнеш времето обратно, би ли реагирал по същия метод против почитателите?

– Абсолютно. Аз и момчетата даваме всичко от себе си, минимум на нас ни се желае да падаме. Но против себе си имаме съперник, който също желае успеха. Младите играчи се нуждаят от рамо от трибуните, от поддръжка във всяка една обстановка, освен когато побеждаваш. Вместо това обаче чуват псувни и хули по собствен адрес. Ако един почитател обича тима си, би трябвало да е зад него в положително и неприятно. Аз съм привикнал на всевъзможни неща, мен дано ме псуват, само че не и футболистите. Затова реагирах, поради тях, и не скърбя за това. Всички би трябвало да са крепко стъпили на земята и действително да преценят до каква степен се простират опциите сега на тима. И на мен ми се желае да гоним шампионската купа, само че няма по какъв начин да се случи на този стадий. Това са играчите, с които разполагаме, и тях би трябвало да поддържаме.

Нормална ли бе ситуацията, в която работеше в клуба?

– Може да се каже. Не е имало никаква интервенция в работата ми. Единственият проблем беше финансовият. Приемам, че не всичко в живота е пари, само че въпреки всичко тези момчета си изкарват хляба и когато не получават заработеното, нещата не се получават. Дано в скоро време обстановката се възстановява, единствено тогава може да се реализира задачата. Ще бъде срамно орлетата да изпаднат и нашият футболен край да остане без тим в професионалната група.

Твои ли бяха решенията кои играчи да бъдат привлечени?

– Всяко от момчетата беше одобрявано от мен. Но както и децата знаят, мощна селекция без пари не се прави. Затова привличахме футболисти, които са с качества, само че и предпочитано не предявяваха финансови искания. При тоталната замяна на състава евентуално сме правили в някои случаи взаимни отстъпки.

Съжаляваш ли за нещо през престоя си в Пирин?

– За нищо не скърбя. Това, което е зависело от мен, съм го правил на 100 % и с ясното схващане, че е за положително. Благодаря на клубното управление за шанса, който ми даде да повеждам тим запазена марка в родния футбол.

Какъв съвет искаш да дадеш на своя правоприемник?

– Не съм аз индивидът, който да дава препоръки на някого. Всеки треньор си има своя визия за футбола и за образа на отбора. Новият ментор самичък ще си реши какво да прави. Пак дублирам, нека да има шанса да работи в естествена конюнктура.

А в този момент накъде?

– Засега у дома и в очакване на ново включване. Първо да си умря и да се отърся от напрежението в последните месеци. После ще забележим. Искам да продължа да се развъртвам в треньорската специалност.