Какво се случва в тялото и съзнанието, когато сърдечната дейност спре?
Ръководени от упоритост и любознание, група млади учени подхващат рисков опит. Те се редуват по химически път да стопират сърцето си, с цел да схванат какво се случва в задгробния живот, пресъздавайки историята от известния филм от 90-те „ Линия на гибелта “, написа Live Science.
Много бързо младежите откриват непредвидените и ужасяващи последици от играта със гибелта. Не всичко обаче, което претърпяват, откакто „ умират “, е в областта на научната фантастика. Все повече проучвания се занимават с процесите, които настъпват след гибелта. Те демонстрират, че човешкото схващане не престава да действа в мига, в който сърцето спре.
Какво тъкмо обаче се случва в тялото и съзнанието по време на сърдечен арест*?
Екип от медицинския факултет на университета в Ню Йорк проверява този въпрос посредством изследвания в Европа и Съединени американски щати на хора, чието сърце е спирало, а по-късно са върнати към живота. Това е най-мащабното проучване от този жанр.
Един на всеки петима споделя, че е почувствал извънредно успокоение, до момента в който съвсем една трета от хората споделят, че времето се е забавило или забързало.
Някои си напомнят, че са видели ярка светлина, златна мълния или отблясък от слънцето. Други описват, че са почувствали боязън или, че се давят, или че са влачени през дълбока вода. 13% споделят, че са почувствали по какъв начин се отделят от телата си, а същият % хора настояват, че чувствителността им е била нараснала.
Д-р Сам Парниа, създателят на изследването, счита, счита, че доста повече хора са имали прекарвания, когато са били в клинична гибел, само че медикаментите и успокоителните, употребявани в процеса на реанимация, може да са блокирали спомените им.
Смъртта на мозъчните кафези може да отнеме часове.
От здравна позиция лекарите дефинират гибелта въз основа на това по кое време сърцето към този момент не бие, което незабавно прекъсва кръвоснабдяването на мозъка. „ Технически, това методът, по който се дефинира време на гибелта, всичко се основава на момента, в който сърцето стопира - изяснява Парниа. - Тогава губите всичките рефлекси на мозъчните стебла. "
Мозъчната кора, която е виновна за мисленето и обработката на информация от петте сетива, също неотложно се извива, прецизира откривателят и изяснява: „ Това значи, че в границите на 2 до 20 сек. няма да бъдат открити мозъчни талази на електрически екран “. Това провокира верижна реакция на клетъчните процеси, които ще доведат до гибелта на мозъчните кафези. Този развой обаче може да отнеме няколко часа след прекъсване на сърцето.
Извършването на кардиопулмонална реанимация изпраща известно количество кръв към мозъка – към 15% от нужното за естественото му действие. Това обаче не стопира гибелта на мозъчните кафези, а единствено я забавя.
" Ако съумеете да рестартирате функционалностите на сърцето посредством кардиопулмонална реанимация, мозъкът последователно ще стартира да действа още веднъж " - разяснява Парниа.
Скорошни проучвания демонстрират, че мозъкът при животните се изпълва с неочаквана интензивност през първите минути след гибелта. Хората в първата фаза на смърта евентуално изпитват някаква разсъдливост, споделя Парниа. Хората, чийто сърца са спрели, а по-късно - върнати към живот, разказват много тъкмо какво се е случило към тях през това време.
“Хората разказват наблюдението си над лекарите и сестрите, които се борят за живота им, разказват диалозите им и детайлности, които няма по какъв начин да знаят “, споделя Парниа. Той прецизира, че разказите на хората са тествани, откакто е била потърсена гледната точка и не медиците, които са избавили живота им.
Следващата цел на учените е да открият по-прецизни способи за наблюдаване на мозъка след гибелта. И най-много - да подобрят процеса на възкръсване. Т.е. вредите върху мозъка, нанесени по време на рестартирането на сърцето, да са минимални).
*Учените вършат разлика сред сърдечен арест и инфаркт. По време на инфаркт блокирана артерия пречи на кръвта да доближи до избрана част на сърцето, в резултат на което тя може да почине, а самият орган да продължи да бие. При сърдечния арест електрическите сигнали, ръководещи изпомпването на кръв, се прекъсват. Сърцето стопира да работи и гибелта настава малко по-късно. Кръвта престава да циркулира към мозъка, което значи, че той стопира работа " съвсем мигновенно ".
.............
Още сходни четива може да намерите на сайта Obekti.bg
Много бързо младежите откриват непредвидените и ужасяващи последици от играта със гибелта. Не всичко обаче, което претърпяват, откакто „ умират “, е в областта на научната фантастика. Все повече проучвания се занимават с процесите, които настъпват след гибелта. Те демонстрират, че човешкото схващане не престава да действа в мига, в който сърцето спре.
Какво тъкмо обаче се случва в тялото и съзнанието по време на сърдечен арест*?
Екип от медицинския факултет на университета в Ню Йорк проверява този въпрос посредством изследвания в Европа и Съединени американски щати на хора, чието сърце е спирало, а по-късно са върнати към живота. Това е най-мащабното проучване от този жанр.
Един на всеки петима споделя, че е почувствал извънредно успокоение, до момента в който съвсем една трета от хората споделят, че времето се е забавило или забързало.
Някои си напомнят, че са видели ярка светлина, златна мълния или отблясък от слънцето. Други описват, че са почувствали боязън или, че се давят, или че са влачени през дълбока вода. 13% споделят, че са почувствали по какъв начин се отделят от телата си, а същият % хора настояват, че чувствителността им е била нараснала.
Д-р Сам Парниа, създателят на изследването, счита, счита, че доста повече хора са имали прекарвания, когато са били в клинична гибел, само че медикаментите и успокоителните, употребявани в процеса на реанимация, може да са блокирали спомените им.
Смъртта на мозъчните кафези може да отнеме часове.
От здравна позиция лекарите дефинират гибелта въз основа на това по кое време сърцето към този момент не бие, което незабавно прекъсва кръвоснабдяването на мозъка. „ Технически, това методът, по който се дефинира време на гибелта, всичко се основава на момента, в който сърцето стопира - изяснява Парниа. - Тогава губите всичките рефлекси на мозъчните стебла. "
Мозъчната кора, която е виновна за мисленето и обработката на информация от петте сетива, също неотложно се извива, прецизира откривателят и изяснява: „ Това значи, че в границите на 2 до 20 сек. няма да бъдат открити мозъчни талази на електрически екран “. Това провокира верижна реакция на клетъчните процеси, които ще доведат до гибелта на мозъчните кафези. Този развой обаче може да отнеме няколко часа след прекъсване на сърцето.
Извършването на кардиопулмонална реанимация изпраща известно количество кръв към мозъка – към 15% от нужното за естественото му действие. Това обаче не стопира гибелта на мозъчните кафези, а единствено я забавя.
" Ако съумеете да рестартирате функционалностите на сърцето посредством кардиопулмонална реанимация, мозъкът последователно ще стартира да действа още веднъж " - разяснява Парниа.
Скорошни проучвания демонстрират, че мозъкът при животните се изпълва с неочаквана интензивност през първите минути след гибелта. Хората в първата фаза на смърта евентуално изпитват някаква разсъдливост, споделя Парниа. Хората, чийто сърца са спрели, а по-късно - върнати към живот, разказват много тъкмо какво се е случило към тях през това време.
“Хората разказват наблюдението си над лекарите и сестрите, които се борят за живота им, разказват диалозите им и детайлности, които няма по какъв начин да знаят “, споделя Парниа. Той прецизира, че разказите на хората са тествани, откакто е била потърсена гледната точка и не медиците, които са избавили живота им.
Следващата цел на учените е да открият по-прецизни способи за наблюдаване на мозъка след гибелта. И най-много - да подобрят процеса на възкръсване. Т.е. вредите върху мозъка, нанесени по време на рестартирането на сърцето, да са минимални).
*Учените вършат разлика сред сърдечен арест и инфаркт. По време на инфаркт блокирана артерия пречи на кръвта да доближи до избрана част на сърцето, в резултат на което тя може да почине, а самият орган да продължи да бие. При сърдечния арест електрическите сигнали, ръководещи изпомпването на кръв, се прекъсват. Сърцето стопира да работи и гибелта настава малко по-късно. Кръвта престава да циркулира към мозъка, което значи, че той стопира работа " съвсем мигновенно ".
.............
Още сходни четива може да намерите на сайта Obekti.bg
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ