Ракът на щитовидната жлеза, с малки изключения, не е агресивен

Ракът на щитовидната жлеза, с дребни изключения, не е нападателен и при най-разпространената му форма - папиларния карцином - смъртността е под 1%. В някои случаи при преклонна възраст даже може да не се в профил, а да остане под наблюдаване до края на живота, в случай че туморът не нараства и не метастазира в лимфните възли. При по-млади хора пък достиженията на медицината разрешават жена с отстранена щитовидна жлеза поради карцином да забременее, износи и роди крепко дете , като в този случаи функционалността на жлезата се замества с таблетки.

Тези тематики разискаха по време на теоретичен конгрес в София този уикенд Българското съдружие тиреоидея и паратиреоидея и Клиничният център по ендокринология и геронтология към Медицинския университет в София. Освен експерти в региона на ендокринологията, в него участваха и експерти по патология, ядрена медицина, хирургия и други лекари, ангажирани с лекуването и следенето на пациентите с рак на щитовидната жлеза.

По данни на Националния раков указател заболеваемостта от рак на щитовидната жлеза е 1% от популацията , толкоз се приема, че е и на всички места по света. Това е най-често срещаният ендокринен карцином , като в към 90% от случаите той е с добра прогноза, за разлика от други, като да вземем за пример ракът на гърдата, на яйчника или на стомаха. Болестта визира по-често дамите, както при всички болести на щитовидната жлеза, разяснява проф. Русанка Ковачева, шеф на Клиниката по тиреоидни и метаболитни костни болести към Университетската профилирана болница по ендокринология " Акад. Иван Пенчев ".

Съществуват четири типа карциноми на щитовидната жлеза. Най-чест е папиларния – към 80-85% от всички случаи. По-рядък е фоликуларния – 10-15%, следван от медуларния 3-5%, а най-рядък е недиференцираният карцином – към 1%, като той е и най-опасен.

Заболяването стартира и протича безсимптомно . Само когато е доста напреднало, се открива корав възел в щитовидната жлеза, увеличение на лимфните възли в региона на шията, смяна в гласа, зной и затруднено преглъщане.

" Медицинската просвета към този момент познава освен оперативни, само че и неоперативни способи за лекуване на щитовидната жлеза, в това число и на тироидния карцином и неговите метастази. Това може да бъде химична аблация с етанол, разнообразни способи на термоаблация, като лазерна, микровълнова, радиочестотна или с фокусиран ултразвук ", изброи проф. Здравко Каменов, шеф Клиника по ендокринология в Александровска болница. По думите му към неинвазивен способ лекарите пристъпват, в случай че положението на пациента не разрешава интервенция или самият болен не желае да бъде опериран.

Щитовидната жлеза може да страда когато човек не приема задоволително йод. Затова би трябвало да се употребява йодирана сол, посъветваха експертите и означиха, че в България солта наложително се йодира, с помощта на което е преодолян в огромна степен казусът с гушата. Това демонстрира и изследване, показано от проф. Боян Лозанов, шеф Клиника по ендокринология в болница " Аджибадем – Токуда ". " От гледна точна на карцинома на щитовидната жлеза, йодният недостиг е сериозен рисков фактор и може да докара до съществени нарушавания в развиването на мозъка, душeвността и физиката, изключително когато настъпи по време на бременност ", разяснява той.

Причината е, че щитовидната жлеза на плода се оформя в края на втория, началото на третия месец, само че стартира да действа в третия месец. Тя обаче е към момента прекомерно слаба и не може да му обезпечи нужното количество йод, по тази причина бебето разчита на йода, получаван от майката посредством кръвта. Ако бременната е в недостиг, бебето не може да компенсира единствено, мозъкът не се развива, настава кретинизъм.