Проф. Алексей Савов: Ракът на дебелото черво засяга все по-млади хора
Ракът на дебелото черво е недоброкачествен израстък, който поражда и се развива най-често от епителните кафези в чревната система, по тази причина се назовава колоректален карцином. Може да се открие във всеки сектор от този орган – от ануса и ректума (право черво) до сляпото черво.
Това е вторият най-често срещан рак при дамите и третият – при мъжете, обясниха наши експерти във връзка Световния ден за битка с колоректалния карцином (всяка година в първия петък на март). Дискусията под наслов „ От подозрението до диагнозата “ се организира в Аджибадем Сити Клиник Онкологичен център, като основен уредник бе Федерация български пациентски конгрес.
Ракът на дебелото черво бикновено води началото си от доброкачествени обединения, наречени полипи, които са прародители на болестта. Те биват разнообразни типове – някои от тях, в случай че не бъдат отстранени, наложително се трансформират в рак, до момента в който други може в никакъв случай да не претърпят такова развиване. Процесът на преобразяване на полип в рак е муден, лишава 8-10 години, и протича безусловно безсимптомно. Това е повода една четвърт от пациентите да бъдат диагностицирани в предпоследния, късен етап, когато към този момент са се появили метастази в други органи. Преди появяването на метастази 5-годишната преживяемост е 90%, само че откакто ракът е метастазирал в други органи, най-често бял и черен дроб, този % внезапно пада на 12.
Рискови фактори
Статистиката демонстрира, че към 5% от хората ще развият рак на дебелото черво през живота си, като честотата се усилва с възрастта. Въпреки тази причинност болестта все по-често визира и младежи. То е по-често в индустриализираните страни, към които спада и нашата. Рискови фактори са още потреблението на тлъсти червени меса, доста скотски мазнини, храни с консерванти, прекаляването с алкохол и тютюнопушенето. Наднорменото тегло и затлъстяването усилват риска с 33%. Своята дума споделя и фамилната обремененост на хора с кръвни родственици с колоректален карцином. Наличието на хронични възпалителни болести на червата, както и някои наследствени болести също покачват риска от колоректален карцином.
Кога да потърсим доктор
Коварното освен това заболяване е, че няма ранни признаци. Наличието на недоволства демонстрира, че процесът към този момент е напреднал. Все отново има някои признаци, които би трябвало да ни сигнализират, изключително след 50-годишна възраст: смяна в ритъма на изхождане, данни за анемия от направени лабораторни проучвания, съществуване на кръв в изпражненията или черни изпражнения, необяснима загуба на тегло, липса на вкус, новопоявила се коремна болежка.
Диагнозата се слага посредством колоноскопия, при която се взима биопсия (малка част) от засегнатия сектор. При определяне на злокачествени кафези от патолог се назначават спомагателни кръвни или образни проучвания, посредством които се дефинира стадият на болестта и се назначава самостоятелен лечебен проект.
Ролята на генетиката
У нас към този момент се организират генетични проучвания (KRAS/NRAS), които са незаместим асистент на лекарите, когато става дума за напредналия метастатичен карцином на дебелото черво. Те разрешават да се планува по какъв начин избран тип израстък би се повлиял от обещано лекуване. Благодарение на тези маркери лекарите могат да изберат най-подходящото лекуване за съответния пациент в съответния етап на болестта и за него да бъде направен самостоятелен лечебен проект, изяснява проф. Алексей Савов, народен съветник по здравна генетика, шеф на Националната генетична лаборатория, ситуирана в Майчин дом.
„ За страдание, макар че генетиката към този момент е доста напреднала, към момента няма сигурни маркери, които да предвиждат дали даден пациент ще се разболее от рак на дебелото черво, или не – добавя професорът. – При онкологичните болести би трябвало да преценим дали става дума за инцидентно събитие при съответния пациент, или това е особено във семеен проект. Видовете рак, които са обусловени от фамилни, генетични дадености, са по-редки. За да приказваме за генетични фактори, би трябвало да вземем изявление от пациента и да установим дали има роднини със същия медицински проблем. Ако в една фамилия има очебийно повече хора с даденото онкологично заболяване, тогава е подходящо да обмислим осъществяването на генетични проучвания за един огромен набор от гени, които имат отношение тъкмо към този тип болест, да кажем рак на дебелото черво. Каква е изгодата от подобен вид генетични проучвания? Първо, изясняваме повода за наследствения карцином. Второ, можем да изследваме асимптоматични човеци и да кажем при кои има нараснал риск, и при тях да се прави по-системна профилактика. За страдание на този стадий да търсим генетични маркери, които изрично да послужат за диагностика на рак, няма. Защото генетиката на рака е многообразна. Едно онкологично заболяване може да възникне заради редица аргументи – генетични или не. Имали сме случаи, когато сме предложили на пациент да си направи генетично проучване, с цел да забележим дали носи някакъв генетичен недостатък, и се оказва, че без значение че той има онкологично заболяване, не показва някакъв генетичен недостатък. Затова сме надалеч от концепцията, че ще можем единствено с генетичен тест авансово да намерим едно ранно начало на заболяването или ще успеем да сложим диагноза без всички способи, които се употребяват сега – колоноскопия, образна диагностика и така нататък “
Тогава каква е ролята на генетиката? Тя разрешава да се профилира туморната тъкан, която към този момент е налична при пациента, и да се търсят подобаващи лекарства за лекуване.
Това е вторият най-често срещан рак при дамите и третият – при мъжете, обясниха наши експерти във връзка Световния ден за битка с колоректалния карцином (всяка година в първия петък на март). Дискусията под наслов „ От подозрението до диагнозата “ се организира в Аджибадем Сити Клиник Онкологичен център, като основен уредник бе Федерация български пациентски конгрес.
Ракът на дебелото черво бикновено води началото си от доброкачествени обединения, наречени полипи, които са прародители на болестта. Те биват разнообразни типове – някои от тях, в случай че не бъдат отстранени, наложително се трансформират в рак, до момента в който други може в никакъв случай да не претърпят такова развиване. Процесът на преобразяване на полип в рак е муден, лишава 8-10 години, и протича безусловно безсимптомно. Това е повода една четвърт от пациентите да бъдат диагностицирани в предпоследния, късен етап, когато към този момент са се появили метастази в други органи. Преди появяването на метастази 5-годишната преживяемост е 90%, само че откакто ракът е метастазирал в други органи, най-често бял и черен дроб, този % внезапно пада на 12.
Рискови фактори
Статистиката демонстрира, че към 5% от хората ще развият рак на дебелото черво през живота си, като честотата се усилва с възрастта. Въпреки тази причинност болестта все по-често визира и младежи. То е по-често в индустриализираните страни, към които спада и нашата. Рискови фактори са още потреблението на тлъсти червени меса, доста скотски мазнини, храни с консерванти, прекаляването с алкохол и тютюнопушенето. Наднорменото тегло и затлъстяването усилват риска с 33%. Своята дума споделя и фамилната обремененост на хора с кръвни родственици с колоректален карцином. Наличието на хронични възпалителни болести на червата, както и някои наследствени болести също покачват риска от колоректален карцином.
Кога да потърсим доктор
Коварното освен това заболяване е, че няма ранни признаци. Наличието на недоволства демонстрира, че процесът към този момент е напреднал. Все отново има някои признаци, които би трябвало да ни сигнализират, изключително след 50-годишна възраст: смяна в ритъма на изхождане, данни за анемия от направени лабораторни проучвания, съществуване на кръв в изпражненията или черни изпражнения, необяснима загуба на тегло, липса на вкус, новопоявила се коремна болежка.
Диагнозата се слага посредством колоноскопия, при която се взима биопсия (малка част) от засегнатия сектор. При определяне на злокачествени кафези от патолог се назначават спомагателни кръвни или образни проучвания, посредством които се дефинира стадият на болестта и се назначава самостоятелен лечебен проект.
Ролята на генетиката
У нас към този момент се организират генетични проучвания (KRAS/NRAS), които са незаместим асистент на лекарите, когато става дума за напредналия метастатичен карцином на дебелото черво. Те разрешават да се планува по какъв начин избран тип израстък би се повлиял от обещано лекуване. Благодарение на тези маркери лекарите могат да изберат най-подходящото лекуване за съответния пациент в съответния етап на болестта и за него да бъде направен самостоятелен лечебен проект, изяснява проф. Алексей Савов, народен съветник по здравна генетика, шеф на Националната генетична лаборатория, ситуирана в Майчин дом.
„ За страдание, макар че генетиката към този момент е доста напреднала, към момента няма сигурни маркери, които да предвиждат дали даден пациент ще се разболее от рак на дебелото черво, или не – добавя професорът. – При онкологичните болести би трябвало да преценим дали става дума за инцидентно събитие при съответния пациент, или това е особено във семеен проект. Видовете рак, които са обусловени от фамилни, генетични дадености, са по-редки. За да приказваме за генетични фактори, би трябвало да вземем изявление от пациента и да установим дали има роднини със същия медицински проблем. Ако в една фамилия има очебийно повече хора с даденото онкологично заболяване, тогава е подходящо да обмислим осъществяването на генетични проучвания за един огромен набор от гени, които имат отношение тъкмо към този тип болест, да кажем рак на дебелото черво. Каква е изгодата от подобен вид генетични проучвания? Първо, изясняваме повода за наследствения карцином. Второ, можем да изследваме асимптоматични човеци и да кажем при кои има нараснал риск, и при тях да се прави по-системна профилактика. За страдание на този стадий да търсим генетични маркери, които изрично да послужат за диагностика на рак, няма. Защото генетиката на рака е многообразна. Едно онкологично заболяване може да възникне заради редица аргументи – генетични или не. Имали сме случаи, когато сме предложили на пациент да си направи генетично проучване, с цел да забележим дали носи някакъв генетичен недостатък, и се оказва, че без значение че той има онкологично заболяване, не показва някакъв генетичен недостатък. Затова сме надалеч от концепцията, че ще можем единствено с генетичен тест авансово да намерим едно ранно начало на заболяването или ще успеем да сложим диагноза без всички способи, които се употребяват сега – колоноскопия, образна диагностика и така нататък “
Тогава каква е ролята на генетиката? Тя разрешава да се профилира туморната тъкан, която към този момент е налична при пациента, и да се търсят подобаващи лекарства за лекуване.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ