Защо премиерът се разбърза за нов изтребител?
Радиомълчанието за избора на изтребител, доколкото го имаше, внезапно бе прекъснато. Политиците се разприказваха с ангажимента, че не се месят на комисиите и специалистите. Но пък нещата се поизясняват. Хоризонтът стартира да са развиделява. От това приказване произтичат няколко размишления.
На първо място договорката става все по-близка. (Макар че има и друга догадка, само че за нея по-късно.) Две от офертите са усъвършенствани, както оповестяват разнообразни източници. За шведската има по-голяма конкретизация. Последното заричане е да получим за 1,8 милиарда лева не осем, а 10 изтребителя Gripen. Което си е добре. Промени има и в предлагането на Съединени американски щати за F-16, само че към този момент не се знаят детайлности. Явно, конкуренцията си споделя своето, от което единствено ще спечелим. Може пък законите на пазарната стопанска система да си кажат думата. Тук би трябвало да отдадем нужното и на политико-военната група, чиято задача бе да работи, точно, за възстановяване на първичните предложения.
Има и различен, не по-слаб мотив, за скорошно очакване на договорката. Дал съм доста къси периоди, споделя министър председателят Бойко Борисов, тъй като това отсрочване – година, две, три, почва да изнервя всички. Заделили сме, акцентира той, парите и желаеме, колкото се може по-бързо, комисията да даде заключенията и да напазаруваме за нашата авиация, това, което е належащо.
Остава да забележим от къде ще пазарим. Някои коментатори съзряха в последните изказвания на премиера предопределяне на избора. А и политическите совалки в последно време у нас и зад океана основават избрани усещания. Бойко Борисов беше захапан от медиите за думите си, че от диалози с водачи е схванал, че изтребителят F-16 Block 70 е доста по-добър аероплан от всички останали, които ни се оферират. „ От старите Eurofighter, от Gripen-ите или от другите самолети. “ Беше упрекнат, че е взел страна. Като че ли сходни мнения нямат значение, като имаме поради, че в края на краищата министър председателят ще прати контракта за покупката за гласоподаване в Народното събрание. По-скоро на други мисли навяват неговите думи. Той желае за авиацията ни най-хубавия аероплан, тъй като, както самичък отбелязва, обстановката в региона се усложнява. „ До през вчерашния ден беше единствено да си охраняваме небето. Трябва ни военен аероплан, който да влиза във военни дейности и да надвива. Към този миг мисля, че и съседите са се съсредоточили и имат такива самолети. “ Едва ли обаче с осем самолета, ще влезем във военни дейности. Очевидно е, че тези водачи, за които приказва министър председателят, би трябвало да му създадат един тактически план с какъв брой машини авиацията ни може до влезе във военни дейности и, несъмнено, да побеждава. Тогава сигурно ще би трябвало нов, доста по-сериозен капиталов план.
Дали по Коледа стават чудеса, занапред ще разберем. Скептиците, обаче не са малко. Все още държавното управление не е задоволително безапелационно. Версията за туптене на топката продължава да е настояща. И тя в действителност изнервя, както е схванал и министър председателят. Очевидно, има политически миг. И той не е единствено външен. Роля има и неустойчивостта на ръководещата коалиция. Ако аварийният вид за цялостен мандат е ръководство дружно с Политическа партия „ Воля “, така наречен извършване на покупки на самолетите, а и освен на тях, би трябвало да започва, колкото се може по-скоро. Известна е позицията на хората на Марешки. Те не са срещу повече пари за армията, само че откакто се изчистят всички други проблеми у нас. Ако се стигне до сходна обстановка, това ще бъде четвъртият политически препъникамък за превъоръжаването на бойната ни авиация през последните 6-7 години. Първите два бяха предварително рухване на държавните управления, а третият – политическа проверка на взето към този момент решение от кабинета. Има и друга логичност на забавянето. Това е конкуренцията на лобитата. Все отново става дума както за доста пари, по този начин и за политическо въздействие десетки години напред. Победителят в тази конкуренция си подсигурява дълготрайна поддръжка. Но това са размислите на скептиците. Те ще спрат сега, когато кацнат първите изтребители на българско летище. Независимо дали ще долетят от другата страна на океана или от Северна Европа. А за какво не и от Южна. Италианците си мълчат, само че офертата им за използван Eurofighter, прочут като европейски план, продължава да стои на масата. Има такава българска сентенция „ Двама се карат, третият печели “.
Темата за периодите също е обект на размисъл. Премиерът желае решение на въпроса до края на годината. Дали влиза в несъгласие с прогнозите на министъра, за който подписването на контракта е надалеч или на началника на защитата, който чака документа черно на бяло доникъде на годината? Склонен съм да мисля, че несъгласие няма. Желанието на Бойко Борисов е колкото се може по-скоро да му кажат избора на комисията за изтребителя. От там нататък, както е по процедура, той се включва в процеса и би могъл да форсира неговото довеждане докрай.
Има още един забавен въпрос. Защо сходно политическо приказване няма за другите два съществени плана за превъоръжаване на армията – бойните машини на пехотата и патрулните кораби на флота? Но това е обяснимо. Те не попадат в областта на стратегическото партньорство. Или в случай че попадат, значимостта им не е толкоз огромна, с цел да си заслужава полагането на толкоз старания.
Историята дава своя отговор
„ Казвам ви го като историк – в историята на всяка една страна, постоянно е било значимо от къде ще купиш едно оръжие, дали ще купиш оръдия от Франция или Германия, от къде ще вземеш заема, против какви лихви и каква политическа ориентировка ще имаш. И в този момент е по този начин. Във взимането на решение за закупуване на оръжие, постоянно е имало и политическа съобразност “, изяснява министър Каракачанов.
На първо място договорката става все по-близка. (Макар че има и друга догадка, само че за нея по-късно.) Две от офертите са усъвършенствани, както оповестяват разнообразни източници. За шведската има по-голяма конкретизация. Последното заричане е да получим за 1,8 милиарда лева не осем, а 10 изтребителя Gripen. Което си е добре. Промени има и в предлагането на Съединени американски щати за F-16, само че към този момент не се знаят детайлности. Явно, конкуренцията си споделя своето, от което единствено ще спечелим. Може пък законите на пазарната стопанска система да си кажат думата. Тук би трябвало да отдадем нужното и на политико-военната група, чиято задача бе да работи, точно, за възстановяване на първичните предложения.
Има и различен, не по-слаб мотив, за скорошно очакване на договорката. Дал съм доста къси периоди, споделя министър председателят Бойко Борисов, тъй като това отсрочване – година, две, три, почва да изнервя всички. Заделили сме, акцентира той, парите и желаеме, колкото се може по-бързо, комисията да даде заключенията и да напазаруваме за нашата авиация, това, което е належащо.
Остава да забележим от къде ще пазарим. Някои коментатори съзряха в последните изказвания на премиера предопределяне на избора. А и политическите совалки в последно време у нас и зад океана основават избрани усещания. Бойко Борисов беше захапан от медиите за думите си, че от диалози с водачи е схванал, че изтребителят F-16 Block 70 е доста по-добър аероплан от всички останали, които ни се оферират. „ От старите Eurofighter, от Gripen-ите или от другите самолети. “ Беше упрекнат, че е взел страна. Като че ли сходни мнения нямат значение, като имаме поради, че в края на краищата министър председателят ще прати контракта за покупката за гласоподаване в Народното събрание. По-скоро на други мисли навяват неговите думи. Той желае за авиацията ни най-хубавия аероплан, тъй като, както самичък отбелязва, обстановката в региона се усложнява. „ До през вчерашния ден беше единствено да си охраняваме небето. Трябва ни военен аероплан, който да влиза във военни дейности и да надвива. Към този миг мисля, че и съседите са се съсредоточили и имат такива самолети. “ Едва ли обаче с осем самолета, ще влезем във военни дейности. Очевидно е, че тези водачи, за които приказва министър председателят, би трябвало да му създадат един тактически план с какъв брой машини авиацията ни може до влезе във военни дейности и, несъмнено, да побеждава. Тогава сигурно ще би трябвало нов, доста по-сериозен капиталов план.
Дали по Коледа стават чудеса, занапред ще разберем. Скептиците, обаче не са малко. Все още държавното управление не е задоволително безапелационно. Версията за туптене на топката продължава да е настояща. И тя в действителност изнервя, както е схванал и министър председателят. Очевидно, има политически миг. И той не е единствено външен. Роля има и неустойчивостта на ръководещата коалиция. Ако аварийният вид за цялостен мандат е ръководство дружно с Политическа партия „ Воля “, така наречен извършване на покупки на самолетите, а и освен на тях, би трябвало да започва, колкото се може по-скоро. Известна е позицията на хората на Марешки. Те не са срещу повече пари за армията, само че откакто се изчистят всички други проблеми у нас. Ако се стигне до сходна обстановка, това ще бъде четвъртият политически препъникамък за превъоръжаването на бойната ни авиация през последните 6-7 години. Първите два бяха предварително рухване на държавните управления, а третият – политическа проверка на взето към този момент решение от кабинета. Има и друга логичност на забавянето. Това е конкуренцията на лобитата. Все отново става дума както за доста пари, по този начин и за политическо въздействие десетки години напред. Победителят в тази конкуренция си подсигурява дълготрайна поддръжка. Но това са размислите на скептиците. Те ще спрат сега, когато кацнат първите изтребители на българско летище. Независимо дали ще долетят от другата страна на океана или от Северна Европа. А за какво не и от Южна. Италианците си мълчат, само че офертата им за използван Eurofighter, прочут като европейски план, продължава да стои на масата. Има такава българска сентенция „ Двама се карат, третият печели “.
Темата за периодите също е обект на размисъл. Премиерът желае решение на въпроса до края на годината. Дали влиза в несъгласие с прогнозите на министъра, за който подписването на контракта е надалеч или на началника на защитата, който чака документа черно на бяло доникъде на годината? Склонен съм да мисля, че несъгласие няма. Желанието на Бойко Борисов е колкото се може по-скоро да му кажат избора на комисията за изтребителя. От там нататък, както е по процедура, той се включва в процеса и би могъл да форсира неговото довеждане докрай.
Има още един забавен въпрос. Защо сходно политическо приказване няма за другите два съществени плана за превъоръжаване на армията – бойните машини на пехотата и патрулните кораби на флота? Но това е обяснимо. Те не попадат в областта на стратегическото партньорство. Или в случай че попадат, значимостта им не е толкоз огромна, с цел да си заслужава полагането на толкоз старания.
Историята дава своя отговор
„ Казвам ви го като историк – в историята на всяка една страна, постоянно е било значимо от къде ще купиш едно оръжие, дали ще купиш оръдия от Франция или Германия, от къде ще вземеш заема, против какви лихви и каква политическа ориентировка ще имаш. И в този момент е по този начин. Във взимането на решение за закупуване на оръжие, постоянно е имало и политическа съобразност “, изяснява министър Каракачанов.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ