Работна група в парламента обсъжда промените в Изборния кодекс с представители на ЦИК
Работна група в Народното събрание разисква предложенията за промени в Изборния кодекс с представители на Централната изборна комисия (ЦИК), министерства и неправителствени организации, специалисти.
В началото на януари тази година Народното събрание одобри на първо четене и петте законопроекта за промени в Изборния кодекс. Сред главните оферти са да се вкарат преброителни комисии за преброяване на гласовете, да се закупят сканиращи машини за отчитане на гласовете, както и да се премине към напълно машинно гласоподаване, предава Дарик.
Даниел Стефанов от Център за електорални проучвания към Нов български университет уточни, че съгласно техни калкулации в преброителните центрове би трябвало да бъдат наети в допълнение сред 4000 и 6000 души. Партиите би трябвало да помислят дали са съгласни да понижат броят на членовете на секционните комисии и по този начин да се компенсира броят на хората, които да бъдат наети в преброителните центрове, уточни той. Във връзка с решението на Конституционния съд по отношение на законността на парламентарните избори, Стефанов разяснява, че процентът бюлетини, по които има корекции от движимостите лица, е към 1%. По думите му казусът, върху който се концентрират, няма мащаба, който считат, че има.
Председателят на ЦИК Камелия Нейкова уточни, че е изработен опит с преброителна комисия в Бобошево, а по-късно и опит с броене със сканиращи устройства в секции в София. По думите ѝ възприето е, че преброителната комисия е подобаваща за дребни общини. Преброяването е почнало след идването на последния чувал с бумаги, което доста забавя работата на комисията, изясни тя. Ако се изсипват на едно място бюлетините и в случай че има нарушавания в една секция, е неосъществим след това правосъдният надзор, сподели Нейкова.
Светозар Томов от ЦИК изясни, че в пет секции след президентските избори е осъществено наново броене с преброителни скенери и по-късно е направено съпоставяне с ръчното преброяване. Първият и най-важен проблем, който породи, е в това, че скенерите реагираха по много необикновен метод на условието в Изборния кодекс за гласоподаване с „ X “ и „ V “, уточни той. По думите му минимално излизане от квадратчето водело до нищожност на бюлетината. Бюлетини са били оповестени за недействителни, тъй като не са били откъснати тъкмо по перфорацията. При сканирането броят на недействителните бюлетини се усили спрямо недействителните бюлетини при ръчното преброяване, означи Томов. Той уточни, че е почитател на концепцията за сканиране, само че би трябвало да се намерения за промяна на метода, по който се отбелязва вота, тъй като с „ X “ или „ V “ няма да стане.
Заместник-председателят на ЦИК Росица Матева означи, че при обмислянето какви скенери да се закупят, би трябвало да се съобрази и другият размер и дължина на бюлетините за другите типове избори.
Адвокат Валя Гигова уточни, че първо би трябвало да се реши какво ще е гласуването – хартиено, машинно или комбинирано. Вторият въпрос е, в случай че останат хартиените бюлетини, по какъв начин ще бъдат броени - дали ще остане броенето в секционните комисии или в преброителни центрове, уточни тя. Отговорете си на тези съществени въпроси и по-късно е обикновено да изисквате експертна помощ, съобщи юрист Гигова. Сканиращи устройства за преброяване на бюлетините – да, в случай че ще има хартиени бюлетини, несъмнено има някаква логичност, добави тя.
Председателят на Комисията по конституционни и правни въпроси Анна Янева (ГЕРБ-СДС) разяснява, че от предложенията в Изборния кодекс излиза наяве, че ръководещото болшинство не желае да отпадне хартиената бюлетина. Тя уточни, че още не са приели държавния бюджет за тази година. Пари за сканиращи устройства не можем тази година да предвидим, сподели Янева.
Народният представител Александър Рашев („ ИТН “ ) съобщи, че поддържат мнението си за нуждата от преброителни комисии.
Мая Димитрова („ БСП-Обединена левица “) уточни, че всеки би трябвало да може да упражни вота си на хартия или на машина. Относно концепция да има секции единствено за машинно гласоподаване и единствено за хартиено гласоподаване, тя изясни, че това е безусловно невероятно във връзка с изборните описи.
Ваня Василева („ Демокрация, права и свободи “-ДПС) разяснява, че не могат и не желаят да лишават българския гласоподавател от правото да гласоподава с хартиена бюлетина. Хартиената бюлетина е някакъв тип документ, уточни тя. Затова Иванова изясни, че са създали предложение откакто гласоподавателят гласоподава, бюлетината му да се преброява посредством сканиращо устройство. Ако бюлетината е недействителна, машината я връща, с цел да може той да си изиска нова бюлетина и да е сигурен, че бюлетината му е действителна, добави тя.
Стою Стоев („ Продължаваме промяната-Демократична България “) сподели, че преброителните центрове са функционалност на това какъв метод на гласоподаване ще се избере.
Христо Расташки („ Морал, единение, чест “) прикани партиите да премислят предлагането за основаване на преброителните центрове, тъй като може да основат още по-голям безпорядък. Няма ли да е по-лесно да се обърнем напълно към машинен избор, попита той.
Михаил Константинов разяснява, че 3 към 1 сега българският гласоподавател избира хартията. Въвеждането на нов метод на гласоподаване и на отчитане на гласовете в международната процедура изисква към 10 години, означи той.
В началото на януари тази година Народното събрание одобри на първо четене и петте законопроекта за промени в Изборния кодекс. Сред главните оферти са да се вкарат преброителни комисии за преброяване на гласовете, да се закупят сканиращи машини за отчитане на гласовете, както и да се премине към напълно машинно гласоподаване, предава Дарик.
Даниел Стефанов от Център за електорални проучвания към Нов български университет уточни, че съгласно техни калкулации в преброителните центрове би трябвало да бъдат наети в допълнение сред 4000 и 6000 души. Партиите би трябвало да помислят дали са съгласни да понижат броят на членовете на секционните комисии и по този начин да се компенсира броят на хората, които да бъдат наети в преброителните центрове, уточни той. Във връзка с решението на Конституционния съд по отношение на законността на парламентарните избори, Стефанов разяснява, че процентът бюлетини, по които има корекции от движимостите лица, е към 1%. По думите му казусът, върху който се концентрират, няма мащаба, който считат, че има.
Председателят на ЦИК Камелия Нейкова уточни, че е изработен опит с преброителна комисия в Бобошево, а по-късно и опит с броене със сканиращи устройства в секции в София. По думите ѝ възприето е, че преброителната комисия е подобаваща за дребни общини. Преброяването е почнало след идването на последния чувал с бумаги, което доста забавя работата на комисията, изясни тя. Ако се изсипват на едно място бюлетините и в случай че има нарушавания в една секция, е неосъществим след това правосъдният надзор, сподели Нейкова.
Светозар Томов от ЦИК изясни, че в пет секции след президентските избори е осъществено наново броене с преброителни скенери и по-късно е направено съпоставяне с ръчното преброяване. Първият и най-важен проблем, който породи, е в това, че скенерите реагираха по много необикновен метод на условието в Изборния кодекс за гласоподаване с „ X “ и „ V “, уточни той. По думите му минимално излизане от квадратчето водело до нищожност на бюлетината. Бюлетини са били оповестени за недействителни, тъй като не са били откъснати тъкмо по перфорацията. При сканирането броят на недействителните бюлетини се усили спрямо недействителните бюлетини при ръчното преброяване, означи Томов. Той уточни, че е почитател на концепцията за сканиране, само че би трябвало да се намерения за промяна на метода, по който се отбелязва вота, тъй като с „ X “ или „ V “ няма да стане.
Заместник-председателят на ЦИК Росица Матева означи, че при обмислянето какви скенери да се закупят, би трябвало да се съобрази и другият размер и дължина на бюлетините за другите типове избори.
Адвокат Валя Гигова уточни, че първо би трябвало да се реши какво ще е гласуването – хартиено, машинно или комбинирано. Вторият въпрос е, в случай че останат хартиените бюлетини, по какъв начин ще бъдат броени - дали ще остане броенето в секционните комисии или в преброителни центрове, уточни тя. Отговорете си на тези съществени въпроси и по-късно е обикновено да изисквате експертна помощ, съобщи юрист Гигова. Сканиращи устройства за преброяване на бюлетините – да, в случай че ще има хартиени бюлетини, несъмнено има някаква логичност, добави тя.
Председателят на Комисията по конституционни и правни въпроси Анна Янева (ГЕРБ-СДС) разяснява, че от предложенията в Изборния кодекс излиза наяве, че ръководещото болшинство не желае да отпадне хартиената бюлетина. Тя уточни, че още не са приели държавния бюджет за тази година. Пари за сканиращи устройства не можем тази година да предвидим, сподели Янева.
Народният представител Александър Рашев („ ИТН “ ) съобщи, че поддържат мнението си за нуждата от преброителни комисии.
Мая Димитрова („ БСП-Обединена левица “) уточни, че всеки би трябвало да може да упражни вота си на хартия или на машина. Относно концепция да има секции единствено за машинно гласоподаване и единствено за хартиено гласоподаване, тя изясни, че това е безусловно невероятно във връзка с изборните описи.
Ваня Василева („ Демокрация, права и свободи “-ДПС) разяснява, че не могат и не желаят да лишават българския гласоподавател от правото да гласоподава с хартиена бюлетина. Хартиената бюлетина е някакъв тип документ, уточни тя. Затова Иванова изясни, че са създали предложение откакто гласоподавателят гласоподава, бюлетината му да се преброява посредством сканиращо устройство. Ако бюлетината е недействителна, машината я връща, с цел да може той да си изиска нова бюлетина и да е сигурен, че бюлетината му е действителна, добави тя.
Стою Стоев („ Продължаваме промяната-Демократична България “) сподели, че преброителните центрове са функционалност на това какъв метод на гласоподаване ще се избере.
Христо Расташки („ Морал, единение, чест “) прикани партиите да премислят предлагането за основаване на преброителните центрове, тъй като може да основат още по-голям безпорядък. Няма ли да е по-лесно да се обърнем напълно към машинен избор, попита той.
Михаил Константинов разяснява, че 3 към 1 сега българският гласоподавател избира хартията. Въвеждането на нов метод на гласоподаване и на отчитане на гласовете в международната процедура изисква към 10 години, означи той.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ