Електрофашизъм
Работата ще ви направи свободни, а мислите ви убиват. Затова ние ще се погрижим вашите мисли да бъдат верни и угодни на общността. Ние се грижим да бъдете свободни и здрави, по тази причина всеки вторник ще пускаме бюлетин в подобаващи мисли. Вие може да си избирате свободно мисли от предоставените ви, а против минимално възнаграждение ще имате достъп и до разширения (смарт) указател от утвърдени и изцяло безвредни мисли.
Всичко останало нарушава стандартите ни.
Ако не сте съгласни с горното изказване може да се обърнете с недоволство към нашата стратегия - бот, която по допустимо най-човешки метод ще ви изясни това, което ѝ е заложено като параметри.
Затова помнете - Работата ще ви направи свободни, а мислите ви убиват.
Идеята да се горят книги не е тъй като на някой му е пречила хартията. Хартията е притежател на хрумвания, мисли, страсти… Идеите могат да заразяват, да поникват и цъфтят и надлежно да вехнат, а хартията е единствено притежател. В днешно време хартията отстъпва на електронните носители. Не е нужно нищо да се гори, да отделя сажди и дим. Достатъчно е да се натисне Delete и всичко, което си мислил правил, снимал е заличено. Свръхперверзията е, че постоянно това го взема решение не човек, а стратегия. Точно по този начин. Ш*бана стратегия, която има властта да трие хора. И познайте какво? Нищо!
Вместо да има неодобрение се следи тъкмо противоположното.
Обществото от ден на ден се свива в електронните си черупки и боязливо се оглежда да не би да кажe нещо неправилно.
Трафикът на ококорени котета се усилва. Учудващо множеството потребители не търсят независимост на изложение, а наличие.
Корпорациите с перверзна приятност се надпреварват да си оказват помощ и да трият мислите на хората, под претекст, че нарушават някакъв стандарт. Те не се конкурират да дават свободна естрада. Напротив. Наблюдава се нещо като електрокартел, покровителстван от един съвсем уеднаквен стандарт, именуван за по-кратко Стандарт на общността.
Другата дума за „ Стандарт “ е „ Калъп “. Нека припомня, че в случай че хората не бяха излезли от калъпа си още щяхме да се разделяме на събирачи и ловци, да живеем по двадесет и пет години и да се молим на луната за дъжд. Но някой в миналото си е решил да наруши стандартите на общността и да излезе от тях. През по-мракобесните интервали тези хора са ги издирвали и горели на клади. Не мислите или книгите, а самите тях. И обществото от тогавашните потребители се е радвало, тъй като е гледало онлайн шоуто „ Как цвърчи кожа на човек “.
Все отново, макар индикираните смъртни случаи може да се заключи, че
нарушаването на стандарта на общността е главен движещ фактор в еволюцията.
Нека се върнем при нашите електрофашисти. Те са млада и буйна прослойка. Още не са сигурни до каква степен им стигат силите и по един тийнейджърски метод се пробват с все по-дразнещи и нахални вмешателства в свободата на хората. Пардон, за тях няма хора, а потребители. Потребители.
Най-подмолното на електрофашизма е, че той не е изконно подобен. Той не е деклариран като подобен, а метаморфозира. В началото електрофашизмът е бил синоним на независимост, на открити трибуни и право на всеки да се показва. С дребни, само че бързи стъпки, толкоз дребни, че да не се виждат, разпоредбите се трансформират. Само се изчаква потребителят да се привърже, уюти, и да се усеща свободен, до момента в който не стане подвластен. После е елементарно.
Електрофашистките платформи са благосъстоятелност на някой си, само че концепциите, които те управляват, са на всички.
Къде тъпи, къде любопитни, къде остри, само че принадлежащи на хората. А концепциите, които притежателите на цифрови платформи постановат, са единствено техни и на тези, които им диктуват на ухо.
Само да напомня, че прозорецът на Овертон от дълго време е отворен. Банките могат да се съмняват в произхода на парите ви и надлежно да ви откажат услугите си. Това деяние към този момент е толкоз познато, че никой не се съмнява в адекватността му.
С по този начин нареченото "ново обикновено ", скоро ще забележим (ще се насладим) и на първия телефонен оператор, който закрива номерата на клиентите си, тъй като не е склонен с това, което приказват. Или се съмнява в нормалността, политкоректността или в гарантирането на многополовото многообразие на извършените диалози.
- „ Здравейте! Търся господин… “
- „ Пиииип. Вие нарушавате стандартите на общността. Нашата общественост отхвърля съществуването на господа и дами. При наново нарушаване, телефонният ви номер ще бъде заличен. “
Всичко останало нарушава стандартите ни.
Ако не сте съгласни с горното изказване може да се обърнете с недоволство към нашата стратегия - бот, която по допустимо най-човешки метод ще ви изясни това, което ѝ е заложено като параметри.
Затова помнете - Работата ще ви направи свободни, а мислите ви убиват.
Идеята да се горят книги не е тъй като на някой му е пречила хартията. Хартията е притежател на хрумвания, мисли, страсти… Идеите могат да заразяват, да поникват и цъфтят и надлежно да вехнат, а хартията е единствено притежател. В днешно време хартията отстъпва на електронните носители. Не е нужно нищо да се гори, да отделя сажди и дим. Достатъчно е да се натисне Delete и всичко, което си мислил правил, снимал е заличено. Свръхперверзията е, че постоянно това го взема решение не човек, а стратегия. Точно по този начин. Ш*бана стратегия, която има властта да трие хора. И познайте какво? Нищо!
Вместо да има неодобрение се следи тъкмо противоположното.
Обществото от ден на ден се свива в електронните си черупки и боязливо се оглежда да не би да кажe нещо неправилно.
Трафикът на ококорени котета се усилва. Учудващо множеството потребители не търсят независимост на изложение, а наличие.
Корпорациите с перверзна приятност се надпреварват да си оказват помощ и да трият мислите на хората, под претекст, че нарушават някакъв стандарт. Те не се конкурират да дават свободна естрада. Напротив. Наблюдава се нещо като електрокартел, покровителстван от един съвсем уеднаквен стандарт, именуван за по-кратко Стандарт на общността.
Другата дума за „ Стандарт “ е „ Калъп “. Нека припомня, че в случай че хората не бяха излезли от калъпа си още щяхме да се разделяме на събирачи и ловци, да живеем по двадесет и пет години и да се молим на луната за дъжд. Но някой в миналото си е решил да наруши стандартите на общността и да излезе от тях. През по-мракобесните интервали тези хора са ги издирвали и горели на клади. Не мислите или книгите, а самите тях. И обществото от тогавашните потребители се е радвало, тъй като е гледало онлайн шоуто „ Как цвърчи кожа на човек “.
Все отново, макар индикираните смъртни случаи може да се заключи, че
нарушаването на стандарта на общността е главен движещ фактор в еволюцията.
Нека се върнем при нашите електрофашисти. Те са млада и буйна прослойка. Още не са сигурни до каква степен им стигат силите и по един тийнейджърски метод се пробват с все по-дразнещи и нахални вмешателства в свободата на хората. Пардон, за тях няма хора, а потребители. Потребители.
Най-подмолното на електрофашизма е, че той не е изконно подобен. Той не е деклариран като подобен, а метаморфозира. В началото електрофашизмът е бил синоним на независимост, на открити трибуни и право на всеки да се показва. С дребни, само че бързи стъпки, толкоз дребни, че да не се виждат, разпоредбите се трансформират. Само се изчаква потребителят да се привърже, уюти, и да се усеща свободен, до момента в който не стане подвластен. После е елементарно.
Електрофашистките платформи са благосъстоятелност на някой си, само че концепциите, които те управляват, са на всички.
Къде тъпи, къде любопитни, къде остри, само че принадлежащи на хората. А концепциите, които притежателите на цифрови платформи постановат, са единствено техни и на тези, които им диктуват на ухо.
Само да напомня, че прозорецът на Овертон от дълго време е отворен. Банките могат да се съмняват в произхода на парите ви и надлежно да ви откажат услугите си. Това деяние към този момент е толкоз познато, че никой не се съмнява в адекватността му.
С по този начин нареченото "ново обикновено ", скоро ще забележим (ще се насладим) и на първия телефонен оператор, който закрива номерата на клиентите си, тъй като не е склонен с това, което приказват. Или се съмнява в нормалността, политкоректността или в гарантирането на многополовото многообразие на извършените диалози.
- „ Здравейте! Търся господин… “
- „ Пиииип. Вие нарушавате стандартите на общността. Нашата общественост отхвърля съществуването на господа и дами. При наново нарушаване, телефонният ви номер ще бъде заличен. “
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ