Путин цели сриването на цялата структура на сигурност, изградена в

...
Путин цели сриването на цялата структура на сигурност, изградена в
Коментари Харесай

Путин цели сриването на цялата структура на сигурност в Европа |

Путин цели сриването на цялата конструкция на сигурност, построена в Европа след края на Студената война, и преначертаването на сферите на въздействие. Западът не може да се оставя да бъде изнудван от него, пише Йорг Химелрайх -  правист и политолог, учител в кампуса на École Supérieure de Commerce à Paris в Берлин.

Гаранциите за сигурност, които Москва желае да получи от НАТО, са изцяло неприемливи. В плана на съглашение, показан в средата на декември, Владимир Путин се пробва да изнуди НАТО да се откаже от участие в алианса на Украйна и Грузия и от разполагането на военни в Полша и Унгария.

НАТО не може да разреши на Путин да дефинира кои страни да приема за членки и къде да разполага войски в личната си територия. Предвидимо беше и че Путин ще продължи да употребява разположените над 100 хиляди бойци на границата с Украйна като чучело. След съвещанието на Съвета на ОССЕ съветският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков освен удостовери, че договарянията са били несполучливи, само че и усили опасността: той не вижда съображение за по-нататъшни диалози и даже не изключи изпращане на съветски военни в Куба и Венецуела.

Поуките за Запада

Въпреки неналичието на съответни резултати, Западът може да си извлече значими поучения за своя метод по отношение на Русия.

Правилно беше, че администрацията на Байдън не отхвърли да организира двустранни диалози с Москва, даже когато Китай заема по-предно място от Русия във външнополитическия дневен ред на Вашингтон. За Путин, който мисли маниакално за Русия като велика мощ, беше значимо най-сетне да беседва с Вашингтон като еднакъв с еднакъв. Но американската политика във връзка с Кремъл се следи изкъсо и от Пекин.

Важно беше, че заместник-държавният секретар на Съединени американски щати Уенди Шърман в Женева начерта вероятности за договаряния за надзор на въоръжаването, ограничения за създаване на доверие и понижаване на риска, обвързван с разполагането на ракети с дребен и междинен обхват в Европа. Руският отговор на това ще покаже дали Москва в действителност се интересува от дипломатически решения и военно разоръжаване.

Само една тактика против Москва се е потвърдила като ефикасна

От приемането на отчета Армел през 1967-а година насам, единствената смислена и сполучлива тактика на Запада във връзка с Русия е едновременното заплашване и демонстриране на подготвеност за дипломатически договаряния.

НАТО, и на първо място Европейски Съюз, обаче подцениха съставния елемент със заплашването. Предишните стопански наказания в отговор на анексирането на Крим бяха прекомерно нищожни. Москва би трябвало да бъде застрашена с стопански наказания и, в случай че е належащо, те да бъдат приложени по метод, който съществено да навреди на Путин и неговата клептократична номенклатура. Всички предварителни съображения се оказаха безполезни във връзка с режима на Путин – било то отводът да бъде включена Украйна в процеса на присъединение към НАТО в Букурещ през 2008 година, твърдото придържане към “Северен поток 2 ” или досегашните безобидни стопански наказания.

В връзките си с Русия Европейският съюз играе второстепенна роля след основните герои от Съединени американски щати. Той нито желае, нито може да подсигурява сигурността на източноевропейския си комшия. Ето за какво НАТО претърпява непредвиден подем, макар че до неотдавна го бяха отписали.

Европа би трябвало да остане внимателна и обединена

Путин не цели нищо по-малко от сриването на цялата европейска конструкция на сигурност, издигната след края на Студената война, и преначертаването на сферите на въздействие. А това става единствено принудително. Затова и никой тип принуждение не е изрично изключен, включително директната война. “Съществува действителна заплаха за въоръжен спор в Европа ”, ясно съобщи генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг след срещата на Съвета НАТО-Русия.

Дали ще последва съветска инвазия в Украйна не е ясно. Руската опасност на границата остава и даже може да бъде разширена. Непоколебимата и уравновесена политическа взаимност на Запада в политиката му по отношение на Русия е по-нужна от всеки път. Несъгласувани с Европа независими ходове на Германия по отношение на Путин във външната и енергийната политика не могат да го спрат.

Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР