Публикуваме откъс от книгата Концлагерът Белене на Борислав Скочев. Заглавието е на редакцият
Публикуваме фрагмент от книгата " Концлагерът " Белене " на Борислав Скочев. Заглавието е на редакцията.
В своята книга Скочев разказва стотици документи от архивите на Държавна сигурност, Политбюро, Министерския съвет и отдел " Затвори ". Използвани са още архивни документи на Централно разузнавателно управление на САЩ, съветски, холандски и английски източници, както и десетки записки на някогашни концлагеристи. В фрагмента по-долу създателят споделя по какъв начин за една нощ лагеристите се усилват тройно след гибелта на Вожда.
През дългото си битие концлагерът " Белене " обслужва всички репресивни акции, в това число осъществените преди неговото основаване. Организиран през юни 1949 година, той приема от останалите концлагери най-авторитетните, " непоправимите " представители на категориите, репресирани в тези от стадиите на съветизацията, които са към този момент приключили: разграждането на държавните структури на Царство България, смазването на българския шовинизъм и на антисталинския ляв радикализъм, ликвидирането на партийната политическа система, национализацията и идеологизирането на образованието.
Превърнатият в концлагер остров бързо се заселва от някогашни офицери и служители на реда, предвоенни държавници и политически дейци, членове на младежките националистически организации и на Вътрешна македонска революционна организация, анархисти и троцкисти, уволнени съдии, прокурори, служители, академични преподаватели, изключени студенти, индустриалци и едри търговци, водачите и най-активните дейци на Земеделския съюз, Демократическата, Радикалдемократическата и Социалдемократическата партия, огромен брой духовници.
През 1949 година броят на концлагеристите в България съвсем се утроява . Същинското всеобщо въдворяване през тази година е при две акции, в които по обяснението на министъра на вътрешните работи Руси Христозов пред министър-председателя Васил Коларов са въдворени над 4000 души. В обясненията си министърът акцентира " неоценимата помощ, оказана от руските приятели - съветници, които вземат интензивно присъединяване в създаването и провеждането на всички наши оперативни мероприятия ".
Първата от тези две акции е по отношение на изборите за национални препоръки на 15 май 1949 година Седмица по рано е издадена министерска заповед за незабавното изпращане в Трудово-възпитателно общежитие на противников детайли преди изборите. В акцията са арестувани и въдворени хора без дейна вражеска активност, само че набелязани като противников детайли поради произхода, биографията или несъгласието им със съветизацията. Лагерният диалект назовава въдворените в тази акция " изборджии ".
Втората огромна акция на всеобщи арести в цялата страна е след гибелта на Георги Димитров на 2 юли 1949 година Арестувани и въдворени са и хиляди хора, които до този миг не са били в полезрението на Държавна сигурност. Зад строгия формален печал и наложителната тъга гибелта на комунистическия водач е провокирала скрито тържествуване. Много хора са арестувани, единствено тъй като са носили светли облекла, други - тъй като чествали свои празници, без да знаят за гибелта на Димитров, били въдворени сватбарите от цяла една женитба, на която се викало " Хаирлия да е! ". Невинни поздрави и усмивки станали мотив за изпращане в концлагер. Д-р Москов предава разказите на някои от въдворените: един извикал на сътрудниците си доста жизнерадостно " здравейте! ", някой си тананикал, двама си приказвали със засмени лица, други се черпели за " Бог да елементарни ". Известният кардиолог доктор Христо Ив. Пастухов поздравил позната и се усмихнал - " Значи, радваш се ", споделили му в сектора и без други детайлности го натоварили в камионетката.
Дори външният тип на тези нови въдворени, наречени в лагерния диалект " гробарите " или " неплакалите ", ги отличава от дотогавашните лагеристи. Стефан Власков си спомня, че в лагера внезапно се изсипала голяма група хора, облечени с цивилни облекла. Лицата им били уплашени, само че не изпити като на хора, които дълго са били в следствието на Държавна сигурност. Атанас Москов също разказва идването на " неплакалите " същата нощ, когато бил вдигнат за пренасяне в " Белене ". В концлагерът " Богданов дол " пристигнали камиони, рейсове, джипове, които докарали неколкостотин арестувани: дами по престилки, с рокли или шлифери, невчесани, някои боси, мъже с работни комбинезони, попски раса, костюми. Като че ли дамите били сграбчени от кухнята, а мъжете - от улицата и работните им места.
В своята книга Скочев разказва стотици документи от архивите на Държавна сигурност, Политбюро, Министерския съвет и отдел " Затвори ". Използвани са още архивни документи на Централно разузнавателно управление на САЩ, съветски, холандски и английски източници, както и десетки записки на някогашни концлагеристи. В фрагмента по-долу създателят споделя по какъв начин за една нощ лагеристите се усилват тройно след гибелта на Вожда.
През дългото си битие концлагерът " Белене " обслужва всички репресивни акции, в това число осъществените преди неговото основаване. Организиран през юни 1949 година, той приема от останалите концлагери най-авторитетните, " непоправимите " представители на категориите, репресирани в тези от стадиите на съветизацията, които са към този момент приключили: разграждането на държавните структури на Царство България, смазването на българския шовинизъм и на антисталинския ляв радикализъм, ликвидирането на партийната политическа система, национализацията и идеологизирането на образованието.
Превърнатият в концлагер остров бързо се заселва от някогашни офицери и служители на реда, предвоенни държавници и политически дейци, членове на младежките националистически организации и на Вътрешна македонска революционна организация, анархисти и троцкисти, уволнени съдии, прокурори, служители, академични преподаватели, изключени студенти, индустриалци и едри търговци, водачите и най-активните дейци на Земеделския съюз, Демократическата, Радикалдемократическата и Социалдемократическата партия, огромен брой духовници.
През 1949 година броят на концлагеристите в България съвсем се утроява . Същинското всеобщо въдворяване през тази година е при две акции, в които по обяснението на министъра на вътрешните работи Руси Христозов пред министър-председателя Васил Коларов са въдворени над 4000 души. В обясненията си министърът акцентира " неоценимата помощ, оказана от руските приятели - съветници, които вземат интензивно присъединяване в създаването и провеждането на всички наши оперативни мероприятия ".
Първата от тези две акции е по отношение на изборите за национални препоръки на 15 май 1949 година Седмица по рано е издадена министерска заповед за незабавното изпращане в Трудово-възпитателно общежитие на противников детайли преди изборите. В акцията са арестувани и въдворени хора без дейна вражеска активност, само че набелязани като противников детайли поради произхода, биографията или несъгласието им със съветизацията. Лагерният диалект назовава въдворените в тази акция " изборджии ".
Втората огромна акция на всеобщи арести в цялата страна е след гибелта на Георги Димитров на 2 юли 1949 година Арестувани и въдворени са и хиляди хора, които до този миг не са били в полезрението на Държавна сигурност. Зад строгия формален печал и наложителната тъга гибелта на комунистическия водач е провокирала скрито тържествуване. Много хора са арестувани, единствено тъй като са носили светли облекла, други - тъй като чествали свои празници, без да знаят за гибелта на Димитров, били въдворени сватбарите от цяла една женитба, на която се викало " Хаирлия да е! ". Невинни поздрави и усмивки станали мотив за изпращане в концлагер. Д-р Москов предава разказите на някои от въдворените: един извикал на сътрудниците си доста жизнерадостно " здравейте! ", някой си тананикал, двама си приказвали със засмени лица, други се черпели за " Бог да елементарни ". Известният кардиолог доктор Христо Ив. Пастухов поздравил позната и се усмихнал - " Значи, радваш се ", споделили му в сектора и без други детайлности го натоварили в камионетката.
Дори външният тип на тези нови въдворени, наречени в лагерния диалект " гробарите " или " неплакалите ", ги отличава от дотогавашните лагеристи. Стефан Власков си спомня, че в лагера внезапно се изсипала голяма група хора, облечени с цивилни облекла. Лицата им били уплашени, само че не изпити като на хора, които дълго са били в следствието на Държавна сигурност. Атанас Москов също разказва идването на " неплакалите " същата нощ, когато бил вдигнат за пренасяне в " Белене ". В концлагерът " Богданов дол " пристигнали камиони, рейсове, джипове, които докарали неколкостотин арестувани: дами по престилки, с рокли или шлифери, невчесани, някои боси, мъже с работни комбинезони, попски раса, костюми. Като че ли дамите били сграбчени от кухнята, а мъжете - от улицата и работните им места.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ