Коментар №1 на седмицата: Трети март трябва да е друг национален празник
Публикуваме най-четените и харесвани мнения тази седмица. Този коментар събра над 7000 ваши прочитания в Actualno.com.
Преди 2 дни пред очите ми попадна следният материал: " ".
Не оборвам изложените в него обстоятелства и констатации, не се ангажирам и да ги поддържам. Написано е професионално, аргументирано, с образци и разсъждения - който желае, да чете, да си пояснява, да се съгласява или не. Но всяка същинска страна има знаци, които я демонстрират като страна. Националният празник е датата, на която един народ е посочил недвусмислено, че няма да разреши различен да му споделя по какъв начин да живее отвън неговите разбирания, стремежи и желания. И ще живее по този начин, че да не разрешава потъпкване на идеалите, които са го обединили в страна. За чиста и свята Република!
Горе-долу по времето, в което видях разбора за 3 март, видях и друго - по какъв начин приключи. Докато го пиша, се чудя какъв брой ли хора от четящите ще си спомнят. За едни европари става въпрос - и скица по какъв начин да ги свием. Жива национална линия. С две думи - за образец! За образец що е то България в този момент.
Та с цел да не се караме 3 март какво е, дали е идеалът за България или ползата на Русия, дано го преименуваме. Нека е празник на българското правораздаване. Правосъдието в действителност е това, което демонстрира дали си коства да имаш идеали или си в тази част на света, където дори не знаеш какво значи въпросната дума. Тези, които са се борили да има въобще защо да спорим при 3 март, несъмнено доста биха се зарадвали от правосъдни емблеми като САПАРД. С кое ли правосъдно дело в Османската империя биха го сравнили, по какъв начин мислите? Може специалистите да се изкажат, да поспорят - че новият 3 март да се снабди с български темперамент.
Автор: Ивайло Ачев
Преди 2 дни пред очите ми попадна следният материал: " ".
Не оборвам изложените в него обстоятелства и констатации, не се ангажирам и да ги поддържам. Написано е професионално, аргументирано, с образци и разсъждения - който желае, да чете, да си пояснява, да се съгласява или не. Но всяка същинска страна има знаци, които я демонстрират като страна. Националният празник е датата, на която един народ е посочил недвусмислено, че няма да разреши различен да му споделя по какъв начин да живее отвън неговите разбирания, стремежи и желания. И ще живее по този начин, че да не разрешава потъпкване на идеалите, които са го обединили в страна. За чиста и свята Република!
Горе-долу по времето, в което видях разбора за 3 март, видях и друго - по какъв начин приключи. Докато го пиша, се чудя какъв брой ли хора от четящите ще си спомнят. За едни европари става въпрос - и скица по какъв начин да ги свием. Жива национална линия. С две думи - за образец! За образец що е то България в този момент.
Та с цел да не се караме 3 март какво е, дали е идеалът за България или ползата на Русия, дано го преименуваме. Нека е празник на българското правораздаване. Правосъдието в действителност е това, което демонстрира дали си коства да имаш идеали или си в тази част на света, където дори не знаеш какво значи въпросната дума. Тези, които са се борили да има въобще защо да спорим при 3 март, несъмнено доста биха се зарадвали от правосъдни емблеми като САПАРД. С кое ли правосъдно дело в Османската империя биха го сравнили, по какъв начин мислите? Може специалистите да се изкажат, да поспорят - че новият 3 март да се снабди с български темперамент.
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ