Акцизът, който го няма никъде в Европа
Публикуваме разбора на Института за пазарна стопанска система. Заглавието е на редакцията.
Идеята за шоково повдигане на акциза върху нагреваемите тютюневи произведения в страната провокира същинска стихия от мнения и политически обрати през последната седмица. Поради спецификата на тематиката доста от мненията имаха общ темперамент и не съумяха да заловен някои от значимите елементи – подобен да вземем за пример е данъчната основа на нагреваемите произведения. Последното развиване, а точно, че най-вероятно идната седмица въпреки всичко ще се предложи нарастване на акциза – вероятно до 50% от този на класическите цигари, значи, че вниманието би трябвало да е тъкмо в детайлите.
Защо отново данъчен потрес?
Акцизната политика върху тютюневите произведения в България си има своята история на внезапни и необясними промени (например торпелирането на акцизния календар от 2015 г.). Познати са ни и резултатите от учебникарски данъчен потрес на пазара – огромният образец е от 2010 година ( тук). Макар и да приказваме за към момента нишов артикул – нагреваемите произведения, поуките от предходни неточности би трябвало да не се не помнят. Ценовата досегаемост на тютюневите произведения и еластичността на търсенето им в България е такава, че сходни стъпки неизбежно водят до голяма реакция на пазара. Ако приемем, че политиката има здравна и данъчна цел, то несъмнено здравната ще бъде изцяло загърбена – ще се ограничи опцията хората да се откажат от класическите цигари.
Каква е предисторията на проблема?
Преди тъкмо една година ИПИ взе участие интензивно в процеса по приемане на акцизната рамка на нагреваемите произведения. Казусът тогава беше, че в тези произведения има тютюн (за разлика от електронните цигари), което автоматизирано ги прави акцизен артикул. Липсата на акцизна рамка за тях на процедура водеше до неспособност те да влязат в страната и блокиране на пазара. Тогава предложихме детайлна акцизна рамка, която да отговори на европейската процедура – виж тук.
Данъчната основа е количество тютюн, не брой парчета
Водещите оферти на ИПИ бяха да се почисти дефиницията на новите произведения и да се одобри подобаваща данъчна основа. По отношение на класическите цигари, данъчната основа е ясна – това са късовете цигари. При нагреваемите произведения обаче не е толкоз просто. Те са разнообразни по своя темперамент – едни са на парчета (като познатите хийтове), други обаче са на ампули, капсули и така нататък Тепърва различните нагреваеми произведения, в това число и на другите компании в бранша, ще навлизат на пазара. Именно заради разнородния темперамент на нагреваемите произведения, предложихме данъчната основа да е количеството тютюн в изделието, а не просто броя парчета. Това е практиката в съвсем цяла Европа и това беше признато с цялостен консенсус от всички участници (депутати и външни наблюдатели) на разискванията в бюджетна комисия.
Акцизна ставка като тази при тютюна за стесняване
Последният противоречив миг беше акцизната ставка. Стъпвайки на практиката в Европа предложихме два разновидността – нулева ставка в първата година (за да се види има ли изобщо интерес към изделието на родния пазар) или равнене на ставката с тази на тютюна за стесняване. При последния данъчната основа е още веднъж количеството тютюн. Беше общопризнат вторият метод, който апропо е и много публикуван в Европа. С това се одобри новата рамка и тя общо взето следваше общата европейската процедура – като формулировка, данъчна основа и ставка.
Предложението за шоково повдигане на акциза
Текущият законопроект за незабавно повдигане на акциза на нагреваемите произведения (виж тук) в действителност не просто изравнява акцизната тежест на класическите цигари и хийтовете, само че на процедура ги третира еднообразно и като данъчна основа – брой парчета, а не количество тютюн. Подобно отнасяне е несъответстващо във връзка с нагреваемите произведения, защото някои от тях просто нямат " парчета ". Отделно това ги връзва с адвалорния (пропорционалния) съставен елемент на акциза, което може да има неподозирани, нездравословни резултати за новаторските артикули, които занапред ще навлизат на пазара. не е инцидентно, че всеобщата процедура в Европа е нагреваемите произведения да се таксуват единствено със характерен данък, т.е. акцизната тежест да не се обвързва с ценовите решения на фирмите.
Водещ миг в предлагането е, изключително при обсъжданите нови разновидности (50% от акциза при цигарите), е какво да бъде отношението сред акцизната тежест при цигарите и тази при нагреваемите произведения. Първоначалното предложение за отношение 1 към 1 (равен акциз) го няма на никое място в Европа. Всички други страни ползват друга по-ниска ставка за нагреваемите, като нормално разликата сред акцизната тежест върху кутия цигари и кутия хийтс е в границите на 3-4 пъти. Така да вземем за пример, отношението сред акцизната тежест върху кутия цигари хийтс е 3,8 към 1 в Румъния, 2,9 към 1 в Гърция, 8,2 към 1 в Сърбия. В България в този момент е 3,8 към 1, т.е. сходно с практиката в прилежащите страни.
Новата теза за опитите
Новата теза, че сходни разлики ги има единствено в Източна Европа (тук се правили експерименти), а в Западна Европа акцизът бил по-висок, също не е вярна. В случая просто се цитират трите най-тежки случая – отношението на акцизите сред цигари и хийтс във Франция е 1,5 към 1, в Испания и Италия е 2 към 1. В други богати страни обаче е друго – в Холандия е 5,8 към 1, в Дания е 5,3 към 1, в Швейцария е 4,6 към 1. Други по-сходни с нас страни също имат сходни равнища – в Полша е 5,3 към 1, в Литва, Латвия и Естония е в границите на 5 към 1, в Словакия и Словения е над 4 към 1. Тоест всеобщата процедура в Европа е за сензитивна разлика сред акциза върху цигарите и този върху нагреваемите произведения, като междинната разлика в Европейски Съюз е по-голяма по отношение на настоящата в България (виж тук).
Ако бъде признато новото предложение за данък върху нагреваемите в границите на 50% от този върху цигарите, то България би се наредила незабавно след Франция като страната с най-тежко облагане на новите артикули. И тук обаче идва въпросът, че новото предложение звучи като уеднаквяване на акцизната рамка сред хийтс и цигари и просто отстъпка от 50% в ставката. Тоест смяната в данъчната основа към момента е в действие, което е неуместно и ще сътвори проблеми пред новите произведения. Каквито и разисквания да се вършат във връзка с ставката и акцизната тежест, те най-добре да се вършат в границите на настоящата акцизна рамка и данъчна основа, която дава отговор на присъщите особености на новите произведения.
Спирачка за нововъведенията, контрабанда на хийтове и рекордни доходи в бюджета
Важно е да отбележим и че цялото това законодателно изпитание на процедура е самобитен удар по нововъведенията и тласък за контрабанда. С новия данък (било и 50% от този на цигарите) прекосяването към бездимни произведения ще значи съществено повишаване на разноските за пушачите по отношение на алтернативата – класическите цигари, което в локалните условия би било непреодолима спънка. Разбира се тези, които към този момент имат устройството, ще си търсят евтини хийтс от Сърбия (цената им е към 4 лева.) и евентуално от Украйна (цената им е едвам 2 лева.).
Потенциално ще си създадем напълно нов тип контрабанда на произведения, които до неотдавна никой не беше и виждал в страната.
И защото водещ мотив на законотворците е пропуснатите доходи за бюджета, в умозаключение ще прибавим, че приходите от акцизи върху тютюневите произведения през първите пет месеца на 2018 година са рекордни и доближават 923 млн. лева (спрямо 848 млн. лева за първите пет месеца на 2017 г.). До края на годината тези доходи най-вероятно ще надминат 2.5 милиарда лева, а в случай че прибавим и приходите от Данък добавена стойност върху тютюневите произведения, то общо приходите ще са над 3 милиарда лева Това би било безспорен връх, тъй че надали неналичието на пари от облагане на тютюневи произведения може да се преглежда като мотив.
Идеята за шоково повдигане на акциза върху нагреваемите тютюневи произведения в страната провокира същинска стихия от мнения и политически обрати през последната седмица. Поради спецификата на тематиката доста от мненията имаха общ темперамент и не съумяха да заловен някои от значимите елементи – подобен да вземем за пример е данъчната основа на нагреваемите произведения. Последното развиване, а точно, че най-вероятно идната седмица въпреки всичко ще се предложи нарастване на акциза – вероятно до 50% от този на класическите цигари, значи, че вниманието би трябвало да е тъкмо в детайлите.
Защо отново данъчен потрес?
Акцизната политика върху тютюневите произведения в България си има своята история на внезапни и необясними промени (например торпелирането на акцизния календар от 2015 г.). Познати са ни и резултатите от учебникарски данъчен потрес на пазара – огромният образец е от 2010 година ( тук). Макар и да приказваме за към момента нишов артикул – нагреваемите произведения, поуките от предходни неточности би трябвало да не се не помнят. Ценовата досегаемост на тютюневите произведения и еластичността на търсенето им в България е такава, че сходни стъпки неизбежно водят до голяма реакция на пазара. Ако приемем, че политиката има здравна и данъчна цел, то несъмнено здравната ще бъде изцяло загърбена – ще се ограничи опцията хората да се откажат от класическите цигари.
Каква е предисторията на проблема?
Преди тъкмо една година ИПИ взе участие интензивно в процеса по приемане на акцизната рамка на нагреваемите произведения. Казусът тогава беше, че в тези произведения има тютюн (за разлика от електронните цигари), което автоматизирано ги прави акцизен артикул. Липсата на акцизна рамка за тях на процедура водеше до неспособност те да влязат в страната и блокиране на пазара. Тогава предложихме детайлна акцизна рамка, която да отговори на европейската процедура – виж тук.
Данъчната основа е количество тютюн, не брой парчета
Водещите оферти на ИПИ бяха да се почисти дефиницията на новите произведения и да се одобри подобаваща данъчна основа. По отношение на класическите цигари, данъчната основа е ясна – това са късовете цигари. При нагреваемите произведения обаче не е толкоз просто. Те са разнообразни по своя темперамент – едни са на парчета (като познатите хийтове), други обаче са на ампули, капсули и така нататък Тепърва различните нагреваеми произведения, в това число и на другите компании в бранша, ще навлизат на пазара. Именно заради разнородния темперамент на нагреваемите произведения, предложихме данъчната основа да е количеството тютюн в изделието, а не просто броя парчета. Това е практиката в съвсем цяла Европа и това беше признато с цялостен консенсус от всички участници (депутати и външни наблюдатели) на разискванията в бюджетна комисия.
Акцизна ставка като тази при тютюна за стесняване
Последният противоречив миг беше акцизната ставка. Стъпвайки на практиката в Европа предложихме два разновидността – нулева ставка в първата година (за да се види има ли изобщо интерес към изделието на родния пазар) или равнене на ставката с тази на тютюна за стесняване. При последния данъчната основа е още веднъж количеството тютюн. Беше общопризнат вторият метод, който апропо е и много публикуван в Европа. С това се одобри новата рамка и тя общо взето следваше общата европейската процедура – като формулировка, данъчна основа и ставка.
Предложението за шоково повдигане на акциза
Текущият законопроект за незабавно повдигане на акциза на нагреваемите произведения (виж тук) в действителност не просто изравнява акцизната тежест на класическите цигари и хийтовете, само че на процедура ги третира еднообразно и като данъчна основа – брой парчета, а не количество тютюн. Подобно отнасяне е несъответстващо във връзка с нагреваемите произведения, защото някои от тях просто нямат " парчета ". Отделно това ги връзва с адвалорния (пропорционалния) съставен елемент на акциза, което може да има неподозирани, нездравословни резултати за новаторските артикули, които занапред ще навлизат на пазара. не е инцидентно, че всеобщата процедура в Европа е нагреваемите произведения да се таксуват единствено със характерен данък, т.е. акцизната тежест да не се обвързва с ценовите решения на фирмите.
Водещ миг в предлагането е, изключително при обсъжданите нови разновидности (50% от акциза при цигарите), е какво да бъде отношението сред акцизната тежест при цигарите и тази при нагреваемите произведения. Първоначалното предложение за отношение 1 към 1 (равен акциз) го няма на никое място в Европа. Всички други страни ползват друга по-ниска ставка за нагреваемите, като нормално разликата сред акцизната тежест върху кутия цигари и кутия хийтс е в границите на 3-4 пъти. Така да вземем за пример, отношението сред акцизната тежест върху кутия цигари хийтс е 3,8 към 1 в Румъния, 2,9 към 1 в Гърция, 8,2 към 1 в Сърбия. В България в този момент е 3,8 към 1, т.е. сходно с практиката в прилежащите страни.
Новата теза за опитите
Новата теза, че сходни разлики ги има единствено в Източна Европа (тук се правили експерименти), а в Западна Европа акцизът бил по-висок, също не е вярна. В случая просто се цитират трите най-тежки случая – отношението на акцизите сред цигари и хийтс във Франция е 1,5 към 1, в Испания и Италия е 2 към 1. В други богати страни обаче е друго – в Холандия е 5,8 към 1, в Дания е 5,3 към 1, в Швейцария е 4,6 към 1. Други по-сходни с нас страни също имат сходни равнища – в Полша е 5,3 към 1, в Литва, Латвия и Естония е в границите на 5 към 1, в Словакия и Словения е над 4 към 1. Тоест всеобщата процедура в Европа е за сензитивна разлика сред акциза върху цигарите и този върху нагреваемите произведения, като междинната разлика в Европейски Съюз е по-голяма по отношение на настоящата в България (виж тук).
Ако бъде признато новото предложение за данък върху нагреваемите в границите на 50% от този върху цигарите, то България би се наредила незабавно след Франция като страната с най-тежко облагане на новите артикули. И тук обаче идва въпросът, че новото предложение звучи като уеднаквяване на акцизната рамка сред хийтс и цигари и просто отстъпка от 50% в ставката. Тоест смяната в данъчната основа към момента е в действие, което е неуместно и ще сътвори проблеми пред новите произведения. Каквито и разисквания да се вършат във връзка с ставката и акцизната тежест, те най-добре да се вършат в границите на настоящата акцизна рамка и данъчна основа, която дава отговор на присъщите особености на новите произведения.
Спирачка за нововъведенията, контрабанда на хийтове и рекордни доходи в бюджета
Важно е да отбележим и че цялото това законодателно изпитание на процедура е самобитен удар по нововъведенията и тласък за контрабанда. С новия данък (било и 50% от този на цигарите) прекосяването към бездимни произведения ще значи съществено повишаване на разноските за пушачите по отношение на алтернативата – класическите цигари, което в локалните условия би било непреодолима спънка. Разбира се тези, които към този момент имат устройството, ще си търсят евтини хийтс от Сърбия (цената им е към 4 лева.) и евентуално от Украйна (цената им е едвам 2 лева.).
Потенциално ще си създадем напълно нов тип контрабанда на произведения, които до неотдавна никой не беше и виждал в страната.
И защото водещ мотив на законотворците е пропуснатите доходи за бюджета, в умозаключение ще прибавим, че приходите от акцизи върху тютюневите произведения през първите пет месеца на 2018 година са рекордни и доближават 923 млн. лева (спрямо 848 млн. лева за първите пет месеца на 2017 г.). До края на годината тези доходи най-вероятно ще надминат 2.5 милиарда лева, а в случай че прибавим и приходите от Данък добавена стойност върху тютюневите произведения, то общо приходите ще са над 3 милиарда лева Това би било безспорен връх, тъй че надали неналичието на пари от облагане на тютюневи произведения може да се преглежда като мотив.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ