Галъп: Mашинният вот се оказва по-предпочитан вариант за гласуване на избори
Публикуваха забавни резултати от изследване за метода, по който даваме вота си на избори.
Mашинният вот се оказва по-предпочитан вид за гласоподаване на избори. Обществото по-скоро приема за значима тематиката с влизането на България в Шенгенското пространство, въпреки към този момент да не проличава необикновен интерес.
Изводите са от постоянната самостоятелна стратегия на ежемесечни проучвания на публичното мнение на „ Галъп интернешънъл болкан “. Тази вълна е извършена измежду 807 пълнолетни българи по метода „ лице в лице “ с таблети между 24 ноември и 2 декември.
Има проблем с машините, само че няма проблем с резултатите?
На въпрос за метода на гласоподаване 55% от респондентите одобряват, че е по-добре да се гласоподава главно с машини и по изключение с хартия – както на последните избори. Над една трета избират разбъркан вид – да има опция за гласоподаване и с машини, и с хартиена бюлетина. Останалите не могат да отговорят.
Машинният избор е желан в болшинство от електоратите на „ Български напредък “, „ Продължаваме промяната “, „ Демократична България “ и „ Възраждане “. Привържениците на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи пък са тези, които избират смесения метод за гласоподаване. При електората на ГЕРБ дяловете на двата отговора са съвсем без разлика. Любопитно е, че негласуващите също биха предпочели по-скоро машинния избор. Разбира се, данните за тези групи имат най-много ролята на ориентир, а не на представителна за всяка една от групите картина. Също, вторично въздействие оказват и самите позиции, които партиите построиха в настоящия политически спор.
Свързано с това, отражение върху настройките на респондентите очевидно имат и разнообразни демографски индикатори. Младите, хората в дейна възраст, както и по-високо образованите са последователи на машинния избор. Обратното, най-възрастните, пенсионерите, живеещите в селски региони, както и по-слабо образованите избират смесения метод.
46,2% от интервюираните считат, че влизането на България в Шенгенското пространство е в една или друга степен значимо. Една трета са повече или по-малко на противоположното мнение. Присъства и значителен дял – 21,3% – от респондентите, които не могат да преценяват.
От демографските профили очаквано проличава, че за младите, хората в дейна възраст, както и за тези от столицата, тематиката е доста по-важна, в сравнение с за възрастните и пенсионерите.
Като цяло проличава, че в България отсъства задоволително ясно мнение по тематиката. Назад в годините, в проучванията постоянно е личало, че въпросът е относително отдалечен за всеобщия усет. Преди седем години, да вземем за пример, когато този въпрос още веднъж беше заложен, тематиката даже е показвала по-голяма значимост за всеобщото схващане в съпоставяне със в този момент. Тепърва ще се разбере въздействието на започващата нова политизация по този проблем. Данните от актуалната вълна на проучване са въпреки всичко от времето преди решението от четвъртък. Оказва се, че и по двете тематики, възрастта в действителност е от значително значение, само че върху нейното въздействие се наслагва и въздействието на посланията на партиите, написа novini.bg.
Данните са част от ежемесечната самостоятелна изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан “. Изследването е извършено „ лице в лице “ с таблети сред 24 ноември и 2 декември 2022 година сред 807 пълнолетни българи. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Абсолютната оптималната неточност е ±3,5% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на към 54 хиляди души.
Mашинният вот се оказва по-предпочитан вид за гласоподаване на избори. Обществото по-скоро приема за значима тематиката с влизането на България в Шенгенското пространство, въпреки към този момент да не проличава необикновен интерес.
Изводите са от постоянната самостоятелна стратегия на ежемесечни проучвания на публичното мнение на „ Галъп интернешънъл болкан “. Тази вълна е извършена измежду 807 пълнолетни българи по метода „ лице в лице “ с таблети между 24 ноември и 2 декември.
Има проблем с машините, само че няма проблем с резултатите?
На въпрос за метода на гласоподаване 55% от респондентите одобряват, че е по-добре да се гласоподава главно с машини и по изключение с хартия – както на последните избори. Над една трета избират разбъркан вид – да има опция за гласоподаване и с машини, и с хартиена бюлетина. Останалите не могат да отговорят.
Машинният избор е желан в болшинство от електоратите на „ Български напредък “, „ Продължаваме промяната “, „ Демократична България “ и „ Възраждане “. Привържениците на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи пък са тези, които избират смесения метод за гласоподаване. При електората на ГЕРБ дяловете на двата отговора са съвсем без разлика. Любопитно е, че негласуващите също биха предпочели по-скоро машинния избор. Разбира се, данните за тези групи имат най-много ролята на ориентир, а не на представителна за всяка една от групите картина. Също, вторично въздействие оказват и самите позиции, които партиите построиха в настоящия политически спор.
Свързано с това, отражение върху настройките на респондентите очевидно имат и разнообразни демографски индикатори. Младите, хората в дейна възраст, както и по-високо образованите са последователи на машинния избор. Обратното, най-възрастните, пенсионерите, живеещите в селски региони, както и по-слабо образованите избират смесения метод.
46,2% от интервюираните считат, че влизането на България в Шенгенското пространство е в една или друга степен значимо. Една трета са повече или по-малко на противоположното мнение. Присъства и значителен дял – 21,3% – от респондентите, които не могат да преценяват.
От демографските профили очаквано проличава, че за младите, хората в дейна възраст, както и за тези от столицата, тематиката е доста по-важна, в сравнение с за възрастните и пенсионерите.
Като цяло проличава, че в България отсъства задоволително ясно мнение по тематиката. Назад в годините, в проучванията постоянно е личало, че въпросът е относително отдалечен за всеобщия усет. Преди седем години, да вземем за пример, когато този въпрос още веднъж беше заложен, тематиката даже е показвала по-голяма значимост за всеобщото схващане в съпоставяне със в този момент. Тепърва ще се разбере въздействието на започващата нова политизация по този проблем. Данните от актуалната вълна на проучване са въпреки всичко от времето преди решението от четвъртък. Оказва се, че и по двете тематики, възрастта в действителност е от значително значение, само че върху нейното въздействие се наслагва и въздействието на посланията на партиите, написа novini.bg.
Данните са част от ежемесечната самостоятелна изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан “. Изследването е извършено „ лице в лице “ с таблети сред 24 ноември и 2 декември 2022 година сред 807 пълнолетни българи. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Абсолютната оптималната неточност е ±3,5% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на към 54 хиляди души.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ