Птичето гнездо, построеният за 428 милиона долара национален стадион в

Птичето гнездо, построеният за 428 милиона долара национален стадион в ...

"Един пояс, един път" - националната кауза на Китай.



Птичето гнездо", построеният за 428 милиона долара национален стадион в Пекин, открит за летните олимпийски игри през 2008 г., е импозантен шедьовър на модерната архитектура, чието прозвище идва от преплетените стоманени елементи около него и на покрива му. Стъклените елементи на това спортно съоръжение с капацитет 80 000 души и тези на "Водния куб", намиращия се в съседство Национален център по водни спортове, където през 2008 г. бяха поставени зашеметяващите 25 световни и 65 олимпийски рекорда, са произведени от компания, базирана в провинция Шандун.

В столицата на тази провинция, Цзинан, е централата на технологична компания, която е най-големият доставчик на сървъри в Китай и трети в света за 2018 година.

На 1000 км на юг от там, в град Чанша, провинция Хунан, работници сглобяват на края на поточната линия последните елементи от валяк за асфалт в завод за тежко машиностроене.

Тези три предприятия, които имат напълно различен профил, приходи и пазари, са обединени от нещо много важно - превърналата се в национална кауза на Китай инициатива "Един пояс, един път" за свързване на Азия, Африка и Европа чрез инфраструктура, бизнес, енергетика и културен обмен. Нейното начало бе дадено през 2013 г. от президента Си Цзинпин, чиято идея е сухопътният "пояс" да свърже Китай с Централна и Южна Азия, а след това с Европа. Морският "път" да свърже Китай с държавите от Южна Азия, Персийския залив, Източна и Северна Африка и отново с Европа.

"Нов път на коприната"

По "Новия път на коприната", както е известна още инициативата, географски са разположени около 65 държави, в които живеят 4.4 милиарда души и където се произвеждат 40 на сто от световния брутен вътрешен продукт по данни на Световната банка. Там се намират три четвърти от световните енергийни ресурси, а китайският стокообмен със страните, през които преминават поясът и пътят за първата половина от тази година, е бил 617.5 милиарда долара по данни на китайската митническа администрация.

"Най-големият икономически коридор в света, който свързва Азиатско-Тихоокеанския регион, икономическия мотор на света, с Европейския съюз, най-голямата икономика в света в момента, ще създаде нови възможности и пространство за развитие за континента Евразия", заяви през юни на среща с журналисти в Пекин проф. Ван Ивей, директор на института по международни отношения към университета "Жънмин".

Фотогалерия: Китай откри своя "база на Марс" за ученици и туристи >

Според анализ на Световната банка предлаганите от Китай "транспортни коридори имат потенциала значително да увеличат търговията, чуждестранните инвестиции и условията за живот в участващите страни", но само ако Китай и останалите държави предприемат реформи за увеличаване на прозрачността, устойчивостта на дълга и намаляване на корупционните рискове.

Западни политици и експерти обаче изразяват опасение, че Китай не гледа на проекта просто като на възможност за бизнес, а цели да разшири геополитическото си влияние, че "Един пояс, един път" може да вкара страни със слаби икономики в дългов капан и че непосилните заеми ще ги направят по-податливи на политическо влияние от страна на Пекин. Дали гигантският проект на Си ще успее да се реализира зависи до голяма степен от изхода от търговския конфликт между Китай и САЩ, които си наложиха взаимно мита върху стоки за стотици милиарди долари и се обвиняват в нелоялни търговски практики. Евентуална ескалация на напрежението между двете суперсили може да направи уязвими към американски санкции държави и компании, участващи в инициативата, коментират експертите.

Това обаче не обезкуражава Пекин, който, за да запази своята конкурентоспособност и високия темп на растеж на икономиката, се нуждае от успешни инвестиционни проекти в чужбина, тъй като в Китай работната ръка намалява, заплатите растат, нараства и конкуренцията от страна на държави с по-благоприятни демографски тенденции и по-ниски разходи за труд. Само допреди петнайсетина години прилагателното "китайски" се свързваше с евтини и нискокачествени стоки. Днес азиатската страна се нарежда сред световните лидери в света на високите технологии, а китайците изтъкват доброто качество на своята инфраструктура като красноречив показател за потенциала, който имат да строят железопътни линии, магистрали и летища в чужбина. Разстоянието между Пекин и Цзинан е около 460 км, колкото от София до Варна, но с удобните високоскоростни влакове, развиващи максимална скорост от 300 км/ч, то се изминава само за час и половина.

"17+1"

Китай не разглежда "Един пояс, един път" просто като начин за правене на бизнес и печелене на пари, а като част от меката си сила да се рекламира с езика, културата, храната и туристическите си забележителности. Това име се е превърнало в национална идеология, кодово название, което неизменно се появява на първа страница на англоезичните местни вестници, изговарят го официални лица, журналисти, мениджъри на предприятия, университетски преподаватели и дори студенти.

"По инициативата "Един пояс, един път", за да има повече обмени с международната общност, в нашия университет бе открита специалността българска филология", каза на гладък български китайска студентка първокурсничка в Пекинския университет по чужди езици. "Надяваме се, че в бъдеще ще използваме знанията си да допринесем за сътрудничеството и обмена между Китай, България, Централна и Източна Европа", добави тя в приветствено слово към група журналисти от Централна и Източна Европа в аулата на университета.

Фотогалерия: Пандата като китайски посланик >

Изпълнението на мегапроекта на Си Цзинпин в пълен мащаб зависи и от механизма за сътрудничество между Китай и Централна и Източна Европа "17+1" (17-ата присъединила се страна е Гърция). Той на свой ред се нуждае от съгласието на водещите страни в ЕС Германия и Франция - те са скептични към китайските инфраструктурни проекти, които според тях могат да внесат разделение в ЕС.

"Чрез включването на различни страни от ЕС в своята инициатива Китай на практика получава възможност да придобие пряк или косвен контрол върху ключова европейска инфраструктура, при това стъпвайки в Европа със свои фирми и търговски банки", каза пред БТА доц. д-р Александър Ганчев, преподавател по финанси в Стопанската академия в Свищов.

Дали обаче Брюксел не се опасява в действителност, че страни като Унгария, с която редовно влиза в сблъсък по въпроси като върховенството на закона и миграцията, и Гърция, която създаде огромни главоболия на останалите членки на еврозоната с дълговата си криза и първоначалния си отказ да приеме условията на кредиторите за спасителния план, ще станат още по-малко склонни към компромиси в рамките на ЕС, ако укрепнат финансово, благодарение на китайски проекти?

"Безспорно. Опасенията за това, че някои от сегашните проблемни за ЕС държави могат да станат все по-трудно контролирани от Брюксел, са напълно основателни", каза доц. Ганчев.

Един от емблематичните планове в рамките на "17+1" е изграждането високоскоростна железопътна линия от Будапеща през Белград и Скопие до управляваното от китайска компания гръцко пристанище Пирея. Това е един от маршрутите за внос на китайски стоки за Европа и от изпълнението на железопътния проект ще спечелят всички участващи страни, смята проф. Ван Ивей.

На журналистически въпрос за опасенията на някои европейски държави, че могат да станат зависими от Китай поради голямото държавно участие в китайските компании, Ван отговори, че държавата отстъпва все повече място на частните предприятия. "Китай се промени много - 80 процента от икономическия растеж на Китай, 90 процента от работните места, 70 процента от приходите са от частни компании", заяви той. /БТА

Източник: dnevnik.bg