Психолозите твърдят, че повечето раздели се случват в началото на

Психолозите настояват, че множеството раздели се случват при започване на годината. Януари държи палмата на шампионата по най-вече подадени бракоразводни документи и раздяла, написа mila.bg.

Всяка разлъка носи след себе си боязън от следващо отчаяние и много хора неумишлено саботират случването на бъдеща връзка и то в скоро време след последната.

Доста от хората се опасяват да бъдат в действителност влюбени. Докато страхове може да се демонстрират по разнообразни способи или и в разнообразни стадии на връзката, всички ние си слагаме щитове, тъй като имаме вяра, че те ще ни предпазят от пострадване. Тези отбрани може да ни предложат подправена заблуда за сигурност или сигурност, само че ни защищават от реализиране на близостта, която най-вече желаем.

Какво ни кара да се опасяваме от фамилиарност? Какво ни пречи да откриваме и резервираме любовта, която споделяме, че желаеме?
1. Истинската обич ни кара да се усещаме уязвими
Новата връзка е неразучена територия и множеството от нас имат естествени страхове от незнайното. Да се оставим да се влюбим значи да поемем действителен риск. Ние даваме огромен заем на доверие на различен човек, което му разрешава да има въздействие върху нас, което ни кара да се усещаме изложени и уязвими.
2. Новата обич разчовърква минали болки
Когато влезем в една връзка, рядко сме изцяло наясно с прочувствения багаж, който носим от предишното. Начините, по които сме били засегнати в предходни взаимоотношения, започвайки от нашето детство, имат мощно въздействие върху метода, по който възприемаме хората, които позволяваме в живота си, както и по какъв начин действаме в нашите сантиментални взаимоотношения. Миналата отрицателна динамичност може да ни накара да сме нащрек и да ни пречи да се отворим за някой нов.

Може да се отдалечим от интимността, тъй като тя провокира остарели усеща на болежка, загуба, яд или отменяне.


3. Любовта провокира остаряла еднаквост

 

Много от нас се борят с възприятието, че не са обичани. Имаме проблеми с осъзнаването на личната ни стойност и имаме вяра, че някой в действителност може да го е грижа за нас. Всички ние имаме " сериозен интуиция ", който от време на време ни споделя, че сме безполезни или не заслужаваме благополучие.Този глас е образуван от мъчителни детски прекарвания и сериозни настройки, на които сме били изложени при започване на живота си.Тези сериозни мисли, или вътрешни гласове, постоянно са нездравословни и неприятни, само че те все пак са ни комфортни, тъй като ние сме привикнали с тях. Когато различен човек ни види по друг метод от личната ни престава, обича ни и ни цени, ние може да стартираме да се усещаме неловко и отбранително, така това провокира точки на идентификация, които дълго сме потискали в себе си.

 

4. С същинската наслада идва и същинска болежка

Всеки път, когато изцяло изживяваме същинска наслада или усещаме полезността на живота на прочувствено равнище, може да чакаме да почувстваме огромно количество горест. Много от нас се плашат от нещата, които биха ни създали най-щастливи, тъй като те също ни карат да усещаме болежка. Обратното също е правилно.

Когато става въпрос за влюбване, може да се колебаем да дадем всичко от себе си, защото ни е боязън от тъгата, която ще се раздвижи в нас.

5. Любовта постоянно е неравностойна

Много хора се стопират да се отдадат на една връзка, тъй като индивидът насреща „ ги харесва прекомерно доста. “

Те се тормозят, че в случай че стартират връзки с него, личните им усеща няма да се развият и другият ще бъде засегнат или ще се почувства отритнат.

Истината е, че любовта постоянно е неравностойна. Нашите усеща към някого са с непрекъснато изменяща се мощ. За секунди може да почувстваме яд, неспокойствие или даже ненавист към човек, който обичаме.

6. Любовта провокира екзистенциални страхове

Колкото повече притежаваме, толкоз повече има какво да губим.

Колкото повече за нас значи някой, толкоз повече се опасяваме да не загубим този човек. Когато се влюбим, освен сме изправени пред страха да загубим колегата си, само че и осъзнаваме по-добре нашата смъртност. Когато има обич в живота, той има повече стойност и смисъл, тъй че мисълта за загуба става по-страшна. В опит да покрием този боязън, може да се съсредоточим върху по-повърхностни проблеми, да се караме с колегата си или, в крайни случаи, изцяло да се откажем от връзката.