Психолозите рисуват напоследък т.нар. Поколение – сандвич. Това са хората,

Психолозите рисуват в последно време така наречен Поколение – сандвич. Това са хората, на които им се постанова да извършват по едно и също време ролята на родители и за децата, и за родителите, а постоянно – и за приятелите си. Последните години са преходно време, извънредно стресово освен поради световната пандемия, само че и заради цифровата гражданска война, която трансформира света прекомерно бързо за хората, които не са адаптивни по възрастови, просветителни, квалификационни или други аргументи, а те са голямото болшинство в България. На оправянето на водачите с функционалността им, тъй че да не бъдат те жертви, а спечелили в процеса сме посветили

Положението на непрекъснат надзор, в което са принудени да се намират представителите на поколението – сандвич, е извънредно изразходващо витална сила. А тя, както е известно още от античните китайски учени, е невъзстановима. Също като нервните ни кафези. Тревогите прерастват в депресии, а пътят на открито от омагьосания кръг наподобява неосъществим.

Какво можем да създадем, с цел да оцелеем и да се развиваме в тази среда? Най-доброто лекарство е смеха, само че не всеки път е допустимо да се усмихнем и да пренебрегнем ужасяващата реалност.

Тогава учените поучават за превъзмогване на контузиите и паниките, които те считат за изцяло натурален детайл от пътя и персоналното развиване, чрез противоположното – рев. Те назовават сълзите естествено е дейно отработване на проблемите.

Оказва се, че нещо супер типично за българите – недоволството също може да бъде потребно. Именно за решение на комплицирани психически обстановки, които ни слагат пред алтернативата, позната от националната поговорка: „ да се смееш ли - да плачеш ли”.

Оплакването е доста по-добър път към салдото от разрушителното самосаботиране, за което към този момент сме говорили в нашата лайфхак графа....