Нови разкрития от селищната могила край с. Бъзовец
Проучванията на селищна могила на близо 7000 години край русенското село Бъзовец ще бъдат показани на 15 април /четвъртък/ в Регионалния исторически музей в Русе от археолога доктор Димитър Чернаков. Една от пещите за разработване на керамика, открита там, е с рядка за времето си архитектура, оповестиха от културния институт в крайдунавския град.
Могилата съставлява насъбрани остатъци от няколко селища едно върху друго от каменно-медната ера. Принадлежи на едни от първите земеделци и скотовъдци в Европа.
Обектът се изследва от 2012 година, като през миналия археологически сезон е проучен слой от ранния халколит (4800-4600 година прочие Хр.).
Установено е, че най-източната външна страна на селищната могила е била употребена за индустриална активност. Там са разкрити останките на грънчарска работилница за потребностите на самото населено място. Това е едно от най-ранните археологически свидетелства за обособяване на грънчарството като поминък.
Разкрита е и правоъгълна постройка с две пространства, построена от глина и дърво. Във вътрешността й са проучени остатъци на две близко ситуирани глинени пещи с квадратна форма.
Едната от тях е с рядко срещани за времето и района структура и устройство. Долепена е до източната стена на постройката с изнесен отвор на открито. Пещта е построена от две камери една над друга - долна полувкопана за гориво и горна за изпичане.
Върху подовата замазка на долната камера е открит кълбовиден отвор за подаване на въздух и контролиране на равнището на кислорода.
Пред входа на пещта има плитко вкопаване за депозиране и подаване на гориво. Около структурата е построен улей с лек надолнище към нейния вход, предопределен за изтичане на вода за контролиране на огъня и температурата на стопляне.
Най-вероятно пещта е била предопределена за изпичане на керамика и за термична обработка на храна. Моделът на този вид уреди се употребява и усъвършенства в по-късните археологически столетия.
От Русенския музей осведомят, че под постройката с пещите се изследва и друга по-ранна сграда.
Могилата съставлява насъбрани остатъци от няколко селища едно върху друго от каменно-медната ера. Принадлежи на едни от първите земеделци и скотовъдци в Европа.
Обектът се изследва от 2012 година, като през миналия археологически сезон е проучен слой от ранния халколит (4800-4600 година прочие Хр.).
Установено е, че най-източната външна страна на селищната могила е била употребена за индустриална активност. Там са разкрити останките на грънчарска работилница за потребностите на самото населено място. Това е едно от най-ранните археологически свидетелства за обособяване на грънчарството като поминък.
Разкрита е и правоъгълна постройка с две пространства, построена от глина и дърво. Във вътрешността й са проучени остатъци на две близко ситуирани глинени пещи с квадратна форма.
Едната от тях е с рядко срещани за времето и района структура и устройство. Долепена е до източната стена на постройката с изнесен отвор на открито. Пещта е построена от две камери една над друга - долна полувкопана за гориво и горна за изпичане.
Върху подовата замазка на долната камера е открит кълбовиден отвор за подаване на въздух и контролиране на равнището на кислорода.
Пред входа на пещта има плитко вкопаване за депозиране и подаване на гориво. Около структурата е построен улей с лек надолнище към нейния вход, предопределен за изтичане на вода за контролиране на огъня и температурата на стопляне.
Най-вероятно пещта е била предопределена за изпичане на керамика и за термична обработка на храна. Моделът на този вид уреди се употребява и усъвършенства в по-късните археологически столетия.
От Русенския музей осведомят, че под постройката с пещите се изследва и друга по-ранна сграда.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ