Опасности при отглеждане на влечуги
Противно на известните усещания, влечугите са измежду най-любвеобилните домашни любимци и всеки притежател на екзотични животни ще удостовери това. В съпоставяне с куче или котка обаче, те изискват надалеч по-малко грижи и поддръжка.
Ниската им придирчивост ги прави идеалната компания в дребни жилища и заети семейства. Също по този начин, хората с алергия към животни като кучета, котки и зайци няма да срещат сходни проблеми с влечуги.
Нека не забравяме обаче съвкупността от защитни ограничения при боравене с тези животни, тъй като те не са напълно изгубили своята дива природа. Свеждането на рисковете до най-малко ще спомогне за установяването на мир във вашето домакинство. Какви са вероятните рискове при развъждане на влечуги?
Всички домашни любимци имат капацитет да популяризират зоонотични болести (такива, пренасящи се сред животни и хора), в това число и рептилите. Тези болести могат да имат за причинители бактерии, гъбички, вируси или паразити. Начините за инфестиране са най-разнообразни – например през устата, посредством въздуха или навлизане през кожата.
Една от най-разпространените заболявания, излъчена от влечуги на хора, е салмонелоза. Често се заразяват хора, забравящи за есенциалното измиване на ръцете или погрешно такова след допиране на влечугото – и надлежно вдишване на бактерията Салмонела.
Това може да се случи, когато човек пипне или употребява нещо, което е влезнало в контакт с изпражненията наSalmonella-положителното животно. Други евентуални заболявания, които влечугите могат непринудено да предават на хората, включват ботулизъм, кампилобактериоза, лептоспироза, както и някои червеи и кърлежи.
Най-ефективният метод да се предотврати заплахите при развъждане на влечуги е да практикувате добра хигиена. Ръцете би трябвало да бъдат измити усърдно със сапун и вода всякога, откакто се влиза в контакт с влечугото или неговото местообитания. Терариумът в това време би трябвало да се почиства постоянно, а отстраняването на фекалиите да бъде с ръкавици.
Освен това доста специалисти предлагат семейства с деца под петгодишна възраст да премислят опцията за развъждане на влечуги в този интервал - не може да сме изцяло уверени, че детето ще се почисти обширно откакто се нагушка с домашния любим.
Влечугите нормално са гушливи и обществени, изключително тези, идващи от магазин за домашни любимци. Някои обаче могат да бъдат уплашени и да нападат (да хапят, драскат, душат и т.н.), в случай че не се отнасяме с тях по подобаващ метод.
Тези реакции от страна на екзотичните любимци не се случват просто по този начин – постоянно съществува провинен, пораждащ отговора и постоянно идват след известно предизвестие от страна на животното.
Например, змия може да нападне човек, поставящ ръката си в местообитание във времето за хранене (и от време на време директно след това). Поради неналичието на вярна връзка змията обърква ръката с храна. Някои влечуги също могат да надраскат човек, който неумишлено ги държи по несъответствуващ метод.
За да няма потърпевши, всеки в дома ви би трябвало да бъде теоретичен по какъв начин да се отнася с влечуги, изключително децата. Някои животни наподобяват като същинско предизвикателство, само че общите правила са да не ги разклащате, люлеете, дърпате, стискате или хвърляте. Не единствено ще навредите на домашния любим по този метод, само че може предизвикате реакция на самозащите и да получите зъбче или нокът. А с изключение на болежка, и двете страни построяват стена на съмнение между тях.
