Експерт: От смъртоносно замърсяване на въздуха до въглеродна неутралност
Промяната в климата съставлява екзистенциален риск за човечеството, който обаче мъчно стимулира насрещни дейности. Екологичните произшествия, въпреки това, са непосредствена опасност и постоянно се трансформират в повратната точка за промени и радикална промяна на посоката. Това разяснява в уеб страницата на Христо Панчев, лекар по осведомителни науки и семиотика на рекламата, магистър по обществена връзка на Софийския университет. Научните му ползи са в региона на обществения маркетинг, психическите аспекти и ролята на човешкото държание в антропогенната смяна в климата. Още по тематиката Екология 10:44 ч. В публикацията се преглеждат следствията от един гибелен случай в Лондон, измененията за Пекин, настъпващи с невижданото замърсяване в китайските градове, публикацията се пробва да откри мястото на София във връзка с чистия въздух и въглеродната индиферентност. Фокусира се върху замърсяването на въздуха и отпадъците, тъй като те са измежду най-близките и осезаеми екологични проблеми към нас. Повод за текста е годишнината от Големия лондонски смог, както и “сезонът на мъглите”, който настава в София по това време на годината. Денят е 5 декември 1952 година и в Лондон мъгливото време не прави усещане. С рухването на нощта обаче мъглата се сгъстява още. В идващите дни видимостта пада до не повече от метър. Градският превоз блокира, даже ходенето пешком е затруднено и хората колкото да намират пътя си. Жълтеникавият пушек се промъква на всички места, изпълва домове, театрални зали, киносалони. Всички културни мероприятия са анулирани. Мъглата е задушлива, провокира остра кашлица. Болниците стартират да се пълнят, а личният състав и леглата не доближават. Хора колабират непосредствено на улицата. Селскостопански животни падат задушени в полетата край Лондон. Големият лондонски смог от 1952 година остава в историята на Европа като най-смъртоносното събитие, породено от замърсяване на въздуха. Когато на 9 декември мъглата най-сетне се разсейва от задухалия вятър, идва време за равносметки. В трите дни сред 6 и 9 декември живота си губят 4000 души, а 150 хиляди са приети в болница. Високата смъртност продължава и в идващите месеци. Първоначално се счита, че повода за нея са инфекции, породени от типични за зимния сезон грипни вируси, само че следващи проучвания удостоверяват директна връзка със замърсяването на въздуха. С това общият брой на починалите лондончани, в резултат на Големият лондонски смог доближава 12 000 души. Смогът не бил нещо извънредно за Лондон. Заради изгарянето на въглища сходни феномени се следили от време на време още от зората на Индустриалната гражданска война. Съпровождащите респираторни болести също били част от пейзажа, само че в никакъв случай в такива мащаби. Димът от безбройните комини би трябвало да се изнизва високо и да не основава проблеми, само че времето през есенно-зимния сезон е такова, че на това въобще не може да се разчита. В естествени условия приземният въздушен пласт е най-топъл, а с издигане във височина температурата му се намалява. При ясно време обаче, земната повърхнина може да изстине бързо, а с това температурните пластове да се извърнат – на ниското остава студено, а горе по-топло. Това е температурната инверсия. Рано сутринта на 5 декември над Лондон вятърът е напълно лек, а небето чисто. Влажният партерен въздух кондензира в допир със студената повърхнина и се образуват мъгли. По-топлият горен пласт пък работи като голям капак над града. Печките на лондончани бумтят в студеното време, комините на заводи и електроцентрали бълват черен пушек – Англия бърза да възвърне стопанската система си след войната. Димът се натрупва всеки час и прониква в белите дробове на всичко живо. По данни на метеорологичната работа на Англия, във всеки един от дните на Големият смог в атмосферата над Лондон се изсипват 1000 тона прахови частици, 2000 тона въглероден диоксид, 140 тона солна киселина, 14 тона флуорни съединения, дружно с 370 тона серен диоксид, който от реакцията с влажния въздух се трансформира в 800 тона сярна киселина. Събитието раздрусва английската общност и през 1956 година и 1968 година са признати Законите за чист въздух (Clean Air Acts), включващи серия от фрапантни ограничения за ограничение на замърсяването. Забранява се горенето на дърва и въглища в градски региони, а заводи и семейства са принудени да преминат към по-чисти горива. Поради дадения временен интервал в идващите години се следят обособени произшествия с рисково замърсен въздух, само че произшествия като тази от 1952-ра не се случват в никакъв случай повече. Големият лондонски смог е преломен миг в метода, по който индустриалните страни схващат модернизацията. Преди него черният пушек и високите комини са знак на напредък и ярко бъдеще, а горенето на въглища в огромни количества – знак за витална стопанска система и държавна самостоятелност. Инцидентът обаче разкрива другото лице на индустриализацията. Тя може да значи гибел и загуби за стопанската система. Замърсяването престава да бъде просто стеснение и непряк резултат, трансформира се в непосредствена опасност за живота, благоденствието и националната сигурност. Ефектите от тази промяна имат значение и през днешния ден, когато светът се бори с доста по-глобален и сложен за решение проблем – климатичните промени.
Изнасянето на фабриките в предградията и замяната на въглищата с нефт и газ, несъмнено, не води до намаление на въглеродния отпечатък. Англия доближава пик във въглеродните си излъчвания през 1973 година, след което стартират да понижават. За интервала 1990 – 2020 с над 40%, а по различен индикатор – излъчвания СО2 за единица Брутният вътрешен продукт – спадът е три пъти, от към 0,3 до 0,1 кг СО2 за единица Брутният вътрешен продукт. Факторите за това са разнообразни: смяна в икономическия профил на страната, нови технологии, експорт на мръсни производства в Китай и Индия, само че също по този начин – повишение на успеваемостта, повече възобновими източници в енергийния микс и други. За последните 20 години, да вземем за пример, страната е нараснала с 80 пъти производството на вятърна сила и с 12800 пъти това на слънчева. Освен непоправими вреди, екологични произшествия като тази от 1952 година носят и смяна.
Задават посока, засилват цивилен придвижвания, трансформират политическите цели, пренасочват бизнеса, науката и технологиите, стимулират търсенето на нови, по-чисти и безвредни решения. Нещо сходно се случва и в Китай сега. Страната е най-големият източник на замърсяване на въздуха, както и на най-вече антропогенен СО2 в света. Столицата Пекин постоянно е споменавана като град, в който слънцето не се вижда, поради мръсния въздух. На Китай се падат 26% от всички над 4,2 млн. смъртни случаи в света, дължащи се на замърсяването на въздуха с РМ 2.5. РМ 2.5 са най-фините прахови частици (ФПЧ). Техният диаметър е еднакъв или по-малък от 2.5 микрометъра (40 пъти по-малък от този на косъм). По-едрите ФПЧ като РМ 10 се задържат в горните дихателни пътища, до момента в който РМ 2.5 проникват надълбоко и предизвикват тежки увреждания. Могат да са причина за затруднения при вирусни болести, а при дълготрайно излагане водят до хронични белодробни болести, до увреждания на сърцето и мозъка. Вредата, която могат да нанесат зависи и от химическия им състав. Ако идват от характерни индустриални процеси, от енергетика или от изгаряне на боклуци, замърсителите могат да съдържат тежки метали, киселини и други евентуално смъртоносни вещества, както и наночастици на токсични съединения като диоксините и фураните, които се отсрочват постепенно в тъканите и имат канцерогенно деяние. Общото количество на въглеродни излъчвания на Китай се е нараснало съвсем 5 пъти от 1990 до 2019 година, само че от 2013 година насам се виждат признаци за задържане на кривата в плато. Само за последните 20 години Китай усили производството на вятърна сила със 766 пъти, на слънчева с 12256 пъти, а на хидроенергията с 6 пъти. Остарели и неефективни производства се затварят и се заменят с нови, по-чисти. Емисиите СО2 за единица Брутният вътрешен продукт пък са спаднали с съвсем 3 пъти от 1990-та – от 1,1 кг до 0,4 кг СО2 за единица Брутният вътрешен продукт. “Китайското икономическо чудо” от последните десетилетия донесе след себе си замърсяване на въздуха и вреди върху природата с невиждани мащаби. Това обаче тласка управлението на страната към нов курс на развиване, дефиниран от президента Си Дзинпин през 2017 година като “изграждане на екологична цивилизация”. Целта на Китай за 2050-та е зелено звучащото “Красив Китай”, а във фокуса на последните петгодишни проекти са все по-застъпени тематики като понижаване на парниковите излъчвания, кръгова и нисковъглеродна стопанска система, зелена урбанизация. Дали в този момент Китай изживява своя повратен миг към промяна на курса, както Англия през 50-те години? Предстои да забележим в идните години. Друг обаче е въпросът, който всеки от нас се пита, когато в България стартира сезонът на мъглите. Колко от нас ще се снабдят с хронично белодробно заболяване? Колко коства мръсният въздух, изключително по време на пандемия?
Кога и по какъв начин ще настъпи нашият “преломен момент” към по-чисто и въглеродно неутрално бъдеще? Кога ще излезем от предишното и ще влезем в 21 век във връзка с въздуха, който дишаме? Нашата столица се намира в долина, а с това вероятността за образуване на температурни инверсии е по-голяма. Това значи, че мръсният въздух се задържа по-често и за по-дълго време. Статистиката слага България на 22-ро място измежду 109 страни, а София на 467-мо място измежду над 4700 града от целия свят. В избрани дни обаче, София се изстрелва на върха на моментната ранглиста по замърсен въздух и застава измежду някои от най-проблемните градове от Индия, Китай или Пакистан. И в случай че средногодишните данни дават една картина на непрестанен, въпреки и не прекомерно висок риск за здравето, то моментните пикове припомнят доста на събитията в Лондон от 1952-ра.
Климатът и релефът на Софийската долина са неизпълним фактор за замърсяването в града. Но по-важни са аргументите, които с вярна политика можем да преодолеем. Сред тях са автомобилният трафик и отоплението на твърдо гориво. Вместо да вземат ограничения против тези проблеми обаче, болшинството в Столичния общински съвет и кметицата на града години наред работят за създаване на апаратура за изгаряне на битов боклук на територията на Топлоелектрическа централа София – на тъкмо 3 км от центъра на града. Инсталацията се показва като чисто, съвременно и ефикасно решение за справяне с отпадъците на столицата, а за образец се привеждат заводите за изгаряне във Виена и в други европейски градове. Виена обаче не се намира в долина и въздушните течения там са доста разнообразни от тези в София. Освен това изгарянето на боклуци, колкото и високотехнологично да е, неизбежно изхвърля рискови замърсители в атмосферата. При изгаряне на някои пластмаси, да вземем за пример, се отделят канцерогенни диоксини и фурани. Най-новият холандски инсинератор, да вземем за пример, постоянно надвишава допустимите от Европейски Съюз равнища на диоксини и с изключение на локалните боклуци, за които беше очакван, към този момент гори битови и индустриални боклуци от цялата страна. Освен това, инсталациите за изгаряне са виновни за 29% от международните излъчвания на живак във въздуха. Според изследвания, поръчани от самата община, инсталацията в София ще отделя 20% повече ФПЧ, 14% повече серен диоксид, 10% повече азотни окиси от съществуващия сега Топлоелектрическа централа. Транспортирането на материала за горене, както и отпадната пепел от него пък в допълнение ще усили замърсяването на въздуха и въглеродните излъчвания в града. Изгарянето на битовия боклук обаче нанася и друга, огромна стратегическа вреда – основава илюзията, че е стабилно решение за отпадъците, до момента в който в действителност блокира опцията за такова за десетилетия напред. Софийският инсинератор възнамерява да изгаря 180 хиляди тона битов боклук на година. Тъй като сега производството на модифицирания за изгаряне материал под формата на брикети (RDF) е 1/3 от това количество, евентуално ще се наложи импорт на боклук, с цел да се поддържа цялостният потенциал на инсталацията. По-лошо обаче е, че в дълготраен проект изгарянето трансформира всевъзможни старания за преработване или ограничение на отпадъците в нещо изцяло ненужно. Най-подходящи за горене са точно висококалоричните пластмаси и хартия, които другояче са годни за преработване. Колкото повече отпадък има за горене, толкоз по-бързо ще се изплаща инвестицията. Това от своя страна ще води до още генериране на отпадък и до още по-голяма потребност от повече изгаряне или депониране. Така инсталацията ни вкарва в същински Парадокс на Джевънс, където вместо да унищожава отпадък, изгарянето води до живот с още повече боклуци – в потреблението и във въздуха, който дишаме. В този абсурд от години се намира Дания със своите 23 инсинератора. На първо място, нито един от тях не се намира в долина като Софийската. Разположени са наоколо до крайбрежието, където въздушните течения се грижат най-добре за чистия въздух. За да работят инсталациите на цялостен потенциал обаче, страната беше принудена да внася боклук с високо наличие на пластмаса от чужбина. Но в този момент Дания трансформира курса и с цел да съблюдава климатичните си задължения като първа стъпка е решила да понижи изгарянето с 30%. Подобни планове стопират още в Швеция, Шотландия, Италия, Съединени американски щати, а Европейската комисия публично зачерта инсталациите за изгаряне на боклуци от листата на възможни за европейско финансиране планове по Механизма за възобновяване и резистентност. За да не попадне София в лондонския сюжет, е нужна цялостна смяна на посоката, преди да е станало прекомерно късно. Необходима е възбрана за изгаряне на дърва и въглища на територията на града, както и политика за подкрепяне на енергийно бедните семейства, с цел да съумеят да се приспособяват. От град за коли София би трябвало последователно да се трансформира в град за хората. С велоалеи и пешеходни пространства, които свързват всички точки на града, с добре проведен градски превоз, с който автомобилното придвижване не може да се конкурира. Необходимо е цялата страна да се преориентира към въвеждане на “Нулеви отпадъци”, вместо да губи време и средства за мега съоръжения с морално остарели технологии. В София близо 60% от изхвърляния всекидневно боклук предстои на преработване, а 20% на компостиране. Това не е проблем, а опция. Примерите за това по какъв начин тези благоприятни условия се употребяват в Европа и по света са неизброими, само че такива се появяват и в България. В Габрово хранителни и култивиран боклуци към този момент се събират разделно, трансформират се в компост, а общината генерира облаги като го продава на аграрни стопани и градинари. В Свиленград събират рециклируемите боклуци непосредствено от източника – магазини, заведения за хранене, офиси. Това покачва доста качеството и количеството, както и цената на годния за преправка материал. Чистотата на околната среда може да е източник на благоприятни условия, по-качествен живот и богатство. Историята обаче е изплетена от образци, в които навикът, търпението и инерцията свършват с нещо като Лондон 1952. Кой от двата пътя ще поемем зависи от гражданската ни интензивност, от ежедневните ни дейности и от способността ни да разчитаме уроците от предишното. Всяка година концентрацията на парникови газове в атмосферата продължава да пораства, а човечеството към момента не е изрично в своя избор. Имаме обаче учредения да се надяваме, че все по-ефективните технологии, положителните образци за ръководство на отпадъците и желанието у доста хора за смяна, ще стигнат до повратна точка на ускоряване към въглеродна индиферентност, преди да ни се е наложило да се променяме по сложния метод.
Изнасянето на фабриките в предградията и замяната на въглищата с нефт и газ, несъмнено, не води до намаление на въглеродния отпечатък. Англия доближава пик във въглеродните си излъчвания през 1973 година, след което стартират да понижават. За интервала 1990 – 2020 с над 40%, а по различен индикатор – излъчвания СО2 за единица Брутният вътрешен продукт – спадът е три пъти, от към 0,3 до 0,1 кг СО2 за единица Брутният вътрешен продукт. Факторите за това са разнообразни: смяна в икономическия профил на страната, нови технологии, експорт на мръсни производства в Китай и Индия, само че също по този начин – повишение на успеваемостта, повече възобновими източници в енергийния микс и други. За последните 20 години, да вземем за пример, страната е нараснала с 80 пъти производството на вятърна сила и с 12800 пъти това на слънчева. Освен непоправими вреди, екологични произшествия като тази от 1952 година носят и смяна.
Задават посока, засилват цивилен придвижвания, трансформират политическите цели, пренасочват бизнеса, науката и технологиите, стимулират търсенето на нови, по-чисти и безвредни решения. Нещо сходно се случва и в Китай сега. Страната е най-големият източник на замърсяване на въздуха, както и на най-вече антропогенен СО2 в света. Столицата Пекин постоянно е споменавана като град, в който слънцето не се вижда, поради мръсния въздух. На Китай се падат 26% от всички над 4,2 млн. смъртни случаи в света, дължащи се на замърсяването на въздуха с РМ 2.5. РМ 2.5 са най-фините прахови частици (ФПЧ). Техният диаметър е еднакъв или по-малък от 2.5 микрометъра (40 пъти по-малък от този на косъм). По-едрите ФПЧ като РМ 10 се задържат в горните дихателни пътища, до момента в който РМ 2.5 проникват надълбоко и предизвикват тежки увреждания. Могат да са причина за затруднения при вирусни болести, а при дълготрайно излагане водят до хронични белодробни болести, до увреждания на сърцето и мозъка. Вредата, която могат да нанесат зависи и от химическия им състав. Ако идват от характерни индустриални процеси, от енергетика или от изгаряне на боклуци, замърсителите могат да съдържат тежки метали, киселини и други евентуално смъртоносни вещества, както и наночастици на токсични съединения като диоксините и фураните, които се отсрочват постепенно в тъканите и имат канцерогенно деяние. Общото количество на въглеродни излъчвания на Китай се е нараснало съвсем 5 пъти от 1990 до 2019 година, само че от 2013 година насам се виждат признаци за задържане на кривата в плато. Само за последните 20 години Китай усили производството на вятърна сила със 766 пъти, на слънчева с 12256 пъти, а на хидроенергията с 6 пъти. Остарели и неефективни производства се затварят и се заменят с нови, по-чисти. Емисиите СО2 за единица Брутният вътрешен продукт пък са спаднали с съвсем 3 пъти от 1990-та – от 1,1 кг до 0,4 кг СО2 за единица Брутният вътрешен продукт. “Китайското икономическо чудо” от последните десетилетия донесе след себе си замърсяване на въздуха и вреди върху природата с невиждани мащаби. Това обаче тласка управлението на страната към нов курс на развиване, дефиниран от президента Си Дзинпин през 2017 година като “изграждане на екологична цивилизация”. Целта на Китай за 2050-та е зелено звучащото “Красив Китай”, а във фокуса на последните петгодишни проекти са все по-застъпени тематики като понижаване на парниковите излъчвания, кръгова и нисковъглеродна стопанска система, зелена урбанизация. Дали в този момент Китай изживява своя повратен миг към промяна на курса, както Англия през 50-те години? Предстои да забележим в идните години. Друг обаче е въпросът, който всеки от нас се пита, когато в България стартира сезонът на мъглите. Колко от нас ще се снабдят с хронично белодробно заболяване? Колко коства мръсният въздух, изключително по време на пандемия?
Кога и по какъв начин ще настъпи нашият “преломен момент” към по-чисто и въглеродно неутрално бъдеще? Кога ще излезем от предишното и ще влезем в 21 век във връзка с въздуха, който дишаме? Нашата столица се намира в долина, а с това вероятността за образуване на температурни инверсии е по-голяма. Това значи, че мръсният въздух се задържа по-често и за по-дълго време. Статистиката слага България на 22-ро място измежду 109 страни, а София на 467-мо място измежду над 4700 града от целия свят. В избрани дни обаче, София се изстрелва на върха на моментната ранглиста по замърсен въздух и застава измежду някои от най-проблемните градове от Индия, Китай или Пакистан. И в случай че средногодишните данни дават една картина на непрестанен, въпреки и не прекомерно висок риск за здравето, то моментните пикове припомнят доста на събитията в Лондон от 1952-ра.
Климатът и релефът на Софийската долина са неизпълним фактор за замърсяването в града. Но по-важни са аргументите, които с вярна политика можем да преодолеем. Сред тях са автомобилният трафик и отоплението на твърдо гориво. Вместо да вземат ограничения против тези проблеми обаче, болшинството в Столичния общински съвет и кметицата на града години наред работят за създаване на апаратура за изгаряне на битов боклук на територията на Топлоелектрическа централа София – на тъкмо 3 км от центъра на града. Инсталацията се показва като чисто, съвременно и ефикасно решение за справяне с отпадъците на столицата, а за образец се привеждат заводите за изгаряне във Виена и в други европейски градове. Виена обаче не се намира в долина и въздушните течения там са доста разнообразни от тези в София. Освен това изгарянето на боклуци, колкото и високотехнологично да е, неизбежно изхвърля рискови замърсители в атмосферата. При изгаряне на някои пластмаси, да вземем за пример, се отделят канцерогенни диоксини и фурани. Най-новият холандски инсинератор, да вземем за пример, постоянно надвишава допустимите от Европейски Съюз равнища на диоксини и с изключение на локалните боклуци, за които беше очакван, към този момент гори битови и индустриални боклуци от цялата страна. Освен това, инсталациите за изгаряне са виновни за 29% от международните излъчвания на живак във въздуха. Според изследвания, поръчани от самата община, инсталацията в София ще отделя 20% повече ФПЧ, 14% повече серен диоксид, 10% повече азотни окиси от съществуващия сега Топлоелектрическа централа. Транспортирането на материала за горене, както и отпадната пепел от него пък в допълнение ще усили замърсяването на въздуха и въглеродните излъчвания в града. Изгарянето на битовия боклук обаче нанася и друга, огромна стратегическа вреда – основава илюзията, че е стабилно решение за отпадъците, до момента в който в действителност блокира опцията за такова за десетилетия напред. Софийският инсинератор възнамерява да изгаря 180 хиляди тона битов боклук на година. Тъй като сега производството на модифицирания за изгаряне материал под формата на брикети (RDF) е 1/3 от това количество, евентуално ще се наложи импорт на боклук, с цел да се поддържа цялостният потенциал на инсталацията. По-лошо обаче е, че в дълготраен проект изгарянето трансформира всевъзможни старания за преработване или ограничение на отпадъците в нещо изцяло ненужно. Най-подходящи за горене са точно висококалоричните пластмаси и хартия, които другояче са годни за преработване. Колкото повече отпадък има за горене, толкоз по-бързо ще се изплаща инвестицията. Това от своя страна ще води до още генериране на отпадък и до още по-голяма потребност от повече изгаряне или депониране. Така инсталацията ни вкарва в същински Парадокс на Джевънс, където вместо да унищожава отпадък, изгарянето води до живот с още повече боклуци – в потреблението и във въздуха, който дишаме. В този абсурд от години се намира Дания със своите 23 инсинератора. На първо място, нито един от тях не се намира в долина като Софийската. Разположени са наоколо до крайбрежието, където въздушните течения се грижат най-добре за чистия въздух. За да работят инсталациите на цялостен потенциал обаче, страната беше принудена да внася боклук с високо наличие на пластмаса от чужбина. Но в този момент Дания трансформира курса и с цел да съблюдава климатичните си задължения като първа стъпка е решила да понижи изгарянето с 30%. Подобни планове стопират още в Швеция, Шотландия, Италия, Съединени американски щати, а Европейската комисия публично зачерта инсталациите за изгаряне на боклуци от листата на възможни за европейско финансиране планове по Механизма за възобновяване и резистентност. За да не попадне София в лондонския сюжет, е нужна цялостна смяна на посоката, преди да е станало прекомерно късно. Необходима е възбрана за изгаряне на дърва и въглища на територията на града, както и политика за подкрепяне на енергийно бедните семейства, с цел да съумеят да се приспособяват. От град за коли София би трябвало последователно да се трансформира в град за хората. С велоалеи и пешеходни пространства, които свързват всички точки на града, с добре проведен градски превоз, с който автомобилното придвижване не може да се конкурира. Необходимо е цялата страна да се преориентира към въвеждане на “Нулеви отпадъци”, вместо да губи време и средства за мега съоръжения с морално остарели технологии. В София близо 60% от изхвърляния всекидневно боклук предстои на преработване, а 20% на компостиране. Това не е проблем, а опция. Примерите за това по какъв начин тези благоприятни условия се употребяват в Европа и по света са неизброими, само че такива се появяват и в България. В Габрово хранителни и култивиран боклуци към този момент се събират разделно, трансформират се в компост, а общината генерира облаги като го продава на аграрни стопани и градинари. В Свиленград събират рециклируемите боклуци непосредствено от източника – магазини, заведения за хранене, офиси. Това покачва доста качеството и количеството, както и цената на годния за преправка материал. Чистотата на околната среда може да е източник на благоприятни условия, по-качествен живот и богатство. Историята обаче е изплетена от образци, в които навикът, търпението и инерцията свършват с нещо като Лондон 1952. Кой от двата пътя ще поемем зависи от гражданската ни интензивност, от ежедневните ни дейности и от способността ни да разчитаме уроците от предишното. Всяка година концентрацията на парникови газове в атмосферата продължава да пораства, а човечеството към момента не е изрично в своя избор. Имаме обаче учредения да се надяваме, че все по-ефективните технологии, положителните образци за ръководство на отпадъците и желанието у доста хора за смяна, ще стигнат до повратна точка на ускоряване към въглеродна индиферентност, преди да ни се е наложило да се променяме по сложния метод.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ