Промяна на модела на здравната система и демонополизация на осигурителната

Промяна на модела на здравната система и демонополизация на осигурителната система в България. Това желаеха лекари по време на конференция на тематика „ Защита на здравето на всеки жител на Европейски Съюз “, състояла се в столицата. Тя бе проведена от Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК), в границите на Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз 2018.

Здравното обезпечаване в България включва два стълба – наложително и в допълнение. Ако тази система се промени и броят на здравни каси в страната се усилят, качеството на услугите и достъпът до тях ще се усили. Около тази тези се сплотиха представителите на Германо-Българската индустриално-търговска камара и членовете на профилираната комисия „ Здравеопазване “ към нея. Те подписаха меморандум за съгласие отностно правилата за отбрана на здравето на всеки жител на Европейски Съюз, чийто съществена цел е да даде подтик за по-сериозни промени.

„ За да имаме мощен и динамично разрастващ се Европейски съюз, ние би трябвало да влагаме в развиването на човешки капитал, претовареност, обучение и опазване на здравето. Днес държавите-членки на Европейски Съюз сме изправени пред сходни провокации в региона на опазването на здравето и би трябвало да ги преглеждаме дружно, в разговор, да намерим подобаващите работещи решения за развиването на ефикасни, налични и устойчиви здравни системи.

Сътрудничеството в европейско равнище в региона на опазването на здравето може и следва да носи взаимни изгоди за положителното здраве на всички жители “, съобщи доктор Бойко Пенков, който бе измежду формалните посетители на събитието. Той прочете приветствен адрес от здравния министър Кирил Ананиев.

„ Европа е потвърдила, че настоящата регулаторна рамка поддържа нововъведенията и в същия миг подсигурява сигурността на пациентите “, сподели още той. И увери, че "бъдещето на Европа е немислимо без крепко и образовано младо потомство ", като точно построяването на електронното опазване на здравето е едно от нещата, което ще увеличи качеството на услугите.

Актуализация и синхронизация на нормативната база, основаване на електронно опазване на здравето и обединен стандарт за въвеждане на здравни технологии, са други цели, залегнали в меморандума. „ Не е загадка, че нашето опазване на здравето е обект на рецензия от обществото, че буди неудволеетвореност както от пациентите, по този начин и от съсловието. Проблеми като сбъркано финансиране, голословно доста лечебни заведения, неефективно консумиране и на без това по-малко средства, истински медикаменти или генерици, липса на система на надзор на качеството, за или срещу демонопализация на Касата, са главните провокации “, уточни проф. Генчо Начев, шеф на УМБАЛ „ Св. Екатерина “.

Дълговете на Националната здравна каса към задгранични лечебни заведения, които възлизат на над 270 млн. лева, бе измежду дискутираните тематики по време на конференцията. По този мотив, Марк Шрайнер, представител на Германската болнична федерация, разяснява, че бдържавните лечебни заведения в Германия нямат право да връщат здравнонеосигурени пациенти, само че частните практики имат право да не работят с такива. Той даде образец с бежанци, които сред 2014

и 2016 година са лекувани в страната без здравноосигурителен статус. И добави, че това носи доста разноски на лечебните заведения, само че здравноосигурителната система в Германия има прочут остатък от средства, с който да преодолее казуса.

В полемиката се включи Йоханес Айзенбарт от политическия отдел на Германска национална асоциация на фондовете за здравно обезпечаване. Той разясни, че задълженията на немски жители, които Германия дължи на

европейски страни, възлизат на към 1.1 милиарда евро. „ Една част от тях са обвързани със периоди, някои не се възстановяват незабавно “, сподели още той.

В момента в Германия има 110 здравни каси, до момента в който у нас разполагаме единствено с една. Ако се ускори конкуренцията в държавните каси и се позволен частни на пазара, доста неща в опазването на здравето биха се подобрили, сподели доцент доктор Димо Кюркючиев , съгласно който българите би трябвало да могат да избират от повече от една каса. Той даде образец с неосигурените лица в Герамния, които са към 45-50 хиляди, до момента в който у нас цифрата е над 1 млн., което е огромен разход за НЗОК.

Спазване на минимални здравни стандарти при даване на здравна помощ и продължителна поддръжка на инсталация, както и въвеждане на унифицирани условия за лабораторните проучвания, са други значими промени, заложени в меморандума, който подписаха всички искащи, които участваха на събитието на ГБИТК. „ Нашите лечебни заведения се ръководят с екселска таблица – единствено доходи и разноски. Важно е салдото за месеца да излезе или да не е доста зле. Но в тях няма статистика за интервенции, смъртни случаи, вътреболнични инфекции и други “, разяснява проф. доктор Асен Гудев . Той бе безапелационен, че всяка болница би трябвало да има указател на интервенциите, както и надзор за тяхното реализиране – кои са оправдани и кои не: „ Броят на интервенциите и процедурите не дефинират по-добри здравни индикатори. Нужен е нов модел, който да търси най-ефективно консумиране на ресурса, съчетавайки цената и качеството на предлаганите услуги “.

Разходите за здраве освен у нас, а и в доста други страни в Европа порастват, стана ясно по време на конференцията. „ България е на последно място по разноски за опазване на здравето в Европа... За страдание, към половината от разноските за опазване на здравето пациентите сами заплащат от джоба си, “ разяснява доктор Росен Димитров от „ Новатрис “. Според него част от казуса се корени в неефективното потребление на огромна част от ресурсите в бранша.