Промените са внесени от министъра на правосъдието Надежда ЙордановаКПКОНПИ не

...
Промените са внесени от министъра на правосъдието Надежда ЙордановаКПКОНПИ не
Коментари Харесай

КПКОНПИ: В измененията на Гражданския процесуален кодекс има наличие на корупционен риск

Промените са импортирани от министъра на правораздаването Надежда Йорданова
КПКОНПИ не съгласува законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ЗИД на ГПК), импортиран от министъра на правораздаването Надежда Йорданова. Това се показва в обява на уеб страницата на КПКОНПИ.

Съгласно закона, КПКОНПИ съгласува всеки законопроект, препоръчан от изпълнителната власт, по отношение на съществуване на корупционен риск.

С препоръчаните промени се планува процесуалното посланичество по правосъдни и арбитражни каузи (дирекция „ Съдебна отбрана “) да премине от Министерство на финансите (МФ) към Министерство на правораздаването (МП). Предлага се също да бъде уголемен кръгът от упълномощени лица, които да бъдат представители на страната, като бъдат включени ръководители на държавни институции и кметовете на общини. Според КПКОНПИ, това ще докара до в допълнение разходване на обществени средства за обезпечаване на правна помощ и ще се попречва опцията за отбрана на ползите на страната пред правораздавателните органи в страната и в чужбина.

Според мнението на Комисията, МФ има нужния потенциал да пази обществените финансови ползи, заради което препоръчаната смяна е нецелесъобразна. Прилагат се образци за уредбата в Унгария, Румъния, Чехия, Словакия и други европейски страни, които се съставляват по интернационалните арбитражни каузи от Министерството на финансите.

В показаната частична предварителна оценка на въздействието към законопроекта, е посочено че единствено за 2021 година материалният интерес по цивилен каузи е над 83 милиона лв., по търговски – над 7 милиона лв., а водените интернационалните каузи против българската страна за интервала 2019 година – 2021 година са на стойност над 1,2 млрд евро. При състояние, че Законът за публичните поръчки не се ползва при външно възлагане на правни услуги по процесуално посланичество, в решението на КПКОНПИ се показва, че липсва информация до каква степен Министерство на правосъдието може да обезпечи експертно воденето на тези каузи. Министерството ще може да разпорежда външни услуги по процесуално посланичество с огромен веществен интерес, без да организира процедури по публични поръчки за избор на реализатор, което поражда опасности.

Комисията смята за неуместен минималния 14-дневният период, избран от министъра на правораздаването за публични съвещания по по този начин оферти ЗИД на Граждански процесуален кодекс. Подобна опция съществува единствено при изключителни случаи, а актуалният законопроект не попада под такова изискване. Трябва да се даде оптималната опция на заинтересуваните страни за изложение на мнения посредством публични съвещания, доколкото препоръчаните промени могат да доведат до извънредно отрицателни последствия, в това число и такива, свързани с увеличение на корупционния риск, в случай че не бъдат подложени на публично разискване.

На същото съвещание, КПКОНПИ съгласува напълно оферти от министъра на електронното ръководство план на закон за изменение и допълнение на Закона за електронното ръководство.
Източник: tribune.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР