Пролетта и последващите летни месеци са предпоставка за по-чести разходки

Пролетта и последващите летни месеци са причина за по-чести разходки на открито, игри в парковете и градинките. Неизменна част, изключително при децата са паданията и ожулените колене. В случаите когато раните са по-дълбоки и има данни за убождане или порязване на железни повърхности или замърсяване с почва, с изключение на прецизната промивка на раната, постоянно се постанова и слагането на ваксина против тетанус или известна още като ТАП.

Тетанусът е остро инфекциозно заболяване, което се провокира от Clostridium tetani. По-конкретно от токсина, който се образува от този микроорганизъм. Клинично болестта се демонстрира с многократни и мощни конвулсии на разнообразни мускулни групи. Всяка година от тетанус се разболяват към 1 милион души, което статистически съставлява 18 на 100 000 души от популацията.

Тетаничният токсин е един от най-силните отрови, паралелно с ботулиновия токсин. Спорите, които образува са прекомерно устойчиви при попадане във външна среда и в почвата. Те могат да останат жизнеспособни в продължение на 10 и повече години.

Основен източник на инфекцията са тревопасни животни, които с изпражненита си заразяват почвата и след това посредством разнообразни пострадвания тези спори навлизат в организма на човек. Ходенето с боси крайници също е причина за формиране на микротравми по кожата и надлежно образуването на входни порти за нахлуване на спорите. Инфекцията не се предава от болен на здрав човек.

Инкубационният интервал е в границите на 3 до 21 дни , най-често към 10 дни. Неговата дълготрайност се дефинира от инфекциозната доза, която е проникнала в организма, мястото на контузията, както и имунологичното положение на пациента и взети ограничения за промивка на раната.

В началото в мястото на входната врата са налице възприятие за изтръпване, „ мравучкане “. Впоследствие се изявява нараснал мускулен тонус, ригидност (мускулите са като втвърдени) и конвулсия на дъвкателната мускулатура . Тетаничните гърчове се явяват на разнообразни шпации от време, особено за тях е, че са непредсказуеми.

Свързани публикации.. Тетанус – при какви условия може да се заразим и по какъв начин да се защитим? 0 Тетанус – когато преглъщането е затруднено (видео) 0 Гърчове в детска възраст 0
Първоначални данни за слагане на диагнозата са тези от клиничната картина, епидемиологични данни, както и пропуски в предшестващи имунизации. От проучването на кръвната картина налице е умерено повишение на левкоцитите, понижено количество на калий в кръвта, както и понижено количество на О2 в кръвта (хипоксемия). При проучване на ликвор е налице приключване под високо налягане.

При

подозрение за зараза от болните се изследват гнойни секреции, тайни от кожни рани, секрет от пъпна шнур и влагалищен секрет при подозрение за тетанус при новороденото. По епидемиологични показания се изследва почва, прахуляк от пространствата, смивове от медицински принадлежности, превързочни материали и други.

Правят се микробиологични проучвания с посявка на взетите материали, само че те имат единствено ориентировъчно значение за диагнозата. Резултати се получават най-малко след 10 дни, които са нужни за растежа им.

Специфичен и сензитивен тест е доказването на плазмидни гени на тетаноспазмин (доказване на характерен токсин) може да се потвърди с молекулярно-генетични проби – ДНК сонди и PCR. Рядко се откриват антитела при инфектирани пациенти, защото токсинът бързо се свързва с моторните неврони и се интегрира към тях.

Все по-често се употребява PCR-базирана диагностика на тетаничен токсин в клинични проби, храна или чисти култури.

Тетанусът е изцяло предотвратимо заболяване, след въвеждане на имунизациите той се дефинира даже и като „ непростимо заболяване “. Обикновени тези, които са без пропуски в имунизационния статус и са с дребни и незамърсени пострадвания не получават бустерна доза тетаничен токсоид, в случай че от последната имунизация са минали по-малко от 12 месеца.

При дълбоки и нечисти рани, както и пропуски в имунизационния статус с изключение на ваксина се слага и характерен имуноглобулин. 3783