Прокурор Недялка Попова. Снимка: Traffic News В момента по статистика

Прокурор Недялка Попова. Снимка: Traffic News

" В момента по статистика мюсюлманите са 10 -12 % в България. И нямаме съображение да мислим, че те ще станат по-малко. Точно противоположното. И с идването в България на мюсюлмани от чужбина, и със завръщането на част от изселилите се в Турция, с поощряването на раждаемостта процентът ще се усилва. Когато стане 30%, страната ни към този момент е застрашена. Те са монолитна маса, елементарно се манипулира и на избори. Те са съвсем като военизирана конструкция. Като им се каже отивайте и гласувайте, те отиват. "

Противно на логиката, тези думи не принадлежат на популист от необятния политически набор, изповядващ фашистки визии за ръководството на страната, а на представител на правосъдната ни система. Става въпрос за Недялка Попова, наблюдаващ прокурор по делото за проповядване на религиозна ненавист против Ахмед Муса и 12 имами, по което сега текат пледоарии пред Пловдивския апелативен съд.

Именно по този мотив обвинителката е дала изявление пред локалния уебсайт " Трафик Нюз ", чиято съществена цел явно е да внуши, че делото против Муса съзнателно е забавяно през годините, с цел да изтече безспорната му отминалост, както и да предизвести, че България е застрашена от ислямска инвазия и вероятно – от военна атака на Турция.

Парадоксалното в тази ситуация е, че по въпросния проблем Попова поддържа пред съда обвиняване по член 164 от Наказателния кодекс (НК), който планува затвор до 4 години за всеки, който " проповядва ненавист на религиозна основа посредством слово, щемпел или други средства за всеобща информация ". Формулировка, която би могла да се употребява по повод точно на личните ѝ тези, предпазени пред пловдивската медия.

" Наистина атентатите в Европа малко заглъхнаха, само че те не престават в Афганистан, Йордания, Саудитска Арабия и други Там умират хора. Дали са мюсюлмани в джамия, евреи, или не – атентатите са факт. Загиват хора, поради някаква идеология или политически цели. Никой не разяснява и не взима отношение. Там има някакви извращения на верска основа, а хората не реагират. Не ги интересува. Считат, че това е надалеч и няма в никакъв случай да ги засегне. Но идва миг, когато това там идва и към нас. Турция сега води война със Сирия. С постоянна войска влезе в сирийска територия и води война. Това е страна, която ни е прилежаща. В момента Турция има териториални ползи на изток. Но в избран миг тези искания могат да се извърнат и на запад ", продължава да разсъждава прокурор Попова.

В изявлението си тя подлага на критика обществото за това, че поради " нашите демократични правила " се отивало към всеобща безнаказаност за риска от ислямизация на популацията и представителната власт.

" И ще пристигна време, когато ще забележим по какъв начин в Народното събрание повече от 50% са от друга вяра, президентът ни ще стане от друга вяра, министър-председателят, кметът ни ще е от друга вяра. Знаете ли какъв брой още доста кметове има в остаряла християнска Европа с друга вяра? И тези християнски европейски полезности, които сме приели, мислите ли, че ще ги отстоим? И тогава тъкмо това, което най-ценим в себе си, тъкмо това ще ни убие. Ето това е сигнал към здравомислещите хора. Колко хора в този момент си дават сметка и разсъждават по тези въпроси? Засега ние действаме единствено по легален път. Ще стане неприятно, когато се излезе от закона ", споделя прокурорката, явно оспорвайки обезпечените от конституцията равни права за всички жители, без значение от религиозната им принадлежност и етническия им генезис.

От думите ѝ излиза наяве още, че тя цели да насочи публичното внимание тъкмо в тази посока, защото е недоволна, че " жителите се ангажират с доста по-маловажни въпроси и проблеми ".

" А в случаите, когато се касае за национална сигурност и за значими въпроси, всички мълчат и се спотайват. Пазят се от отзиви и от изложение на мнение. Като че ли се върви по линия на най-малкото противодействие. Уж имаме гражданска позиция, сякаш желаеме да се чуе гласът ни, само че в това време всеки гледа като изрази някакво мнение дали това би се отразило върху неговия живот, цели и упоритости. Всъщност по същински значимите въпроси не се дебатира ", заключва Недялка Попова.

Въпросното " становише " на прокурорката издава предубедеността ѝ към обвинените поради религията им. Теза, която началото на делото през 2010 година застъпва отбраната в процеса. Затова и юрист Ина Лулчева е изпратила писмо до Пловдивския апелативен съд в петък, в което показва, че изявлението на Попова " опонира на всички условия към българските магистрати, а и към всеки български жител ".

" Изказването на Недялка Попова в качеството й на прокурор по делото открива това, което отбраната твърди от началото на делото – подсъдимите се преследват поради религиозните им убеждения и упражняването на религиозни практики. Защитата направи всичко, което е по силите й да препятства тази противоконституционна активност макар дейностите, в това число и на въззивния съд, да й се пречи. Все отново отбраната е задоволена, че в края на процеса, който въззивният съд с цената на голям брой нарушавания на закона си е сложил за цел да завърши (а и да показа написано решение, с цел да избегне давността) до 00.00 часа на 6 април 2018 година, същността на воденото наказателно произвеждане бе приета и обществено оповестена ", пиша още юрист Лулчева.

В края на писмото си юристката заявява, че отхвърля повече да взе участие в " придаването на привидна правомерност на преследването по религиозни аргументи и дано всеки един от участниците в това произвеждане носи своята отговорност ".

Делото против Ахмед Муса и останалите имами бе върнато на втора инстанция от Върховния касационен съд (ВКС) в края на април 2016 година В претекстовете на висшите съдии се сочеше, че нито прокуратурата, нито съдът са изяснили главният въприос по делото – дали проповядваният от Муса салафизъм фактически е антидемократична идеология и в какво тъкмо се показват несъгласията ѝ с демократичните правила на ръководство.

" Нещо повече, салафизмът е експертно избран като религиозно течение. Поради тази негова характерна религиозна основа непреодолян по делото остава най-сериозният проблем за вярното използване на материалния закон – дали проповядваните хрумвания и възгледи не са част от свободата на изповедание, закрепена в интернационалните актове, по които Република България е страна ", одобри Върховен касационен съд.

В решението непосредствено се посочваше, че съдът недвусмислено би трябвало да отговори на въпроса – " дали салафизмът е идеология и в случай че отговорът е позитивен, да се разкрие в какво се състои неговата недемократичност ".

По делото такива съображения няма, а са " изведени разлики най-вече в обредната процедура и ритуали на битова и фамилна основа от " обичайния " ислям, изповядван в нашата страна. В актуалния либерален свят разнообразието на религиозните вярвания не се третира за незаконно, нито съществуването на ереси (секти) или догматични разлики в границите на избрана вяра ", стимулира се в края на юли 2016 година Върховният касационен съд.